Около средата на V век пр. Хр. прочутият гръцки историк Херодот от Халикарнас посещава Египет. Очарован от тази хилядолетна цивилизация, по-късно той посвещава цялата втора книга от своите знаменити „Истории“ на египетския живот, култура и бит, пише италианското списание „Ди ке чибо 6“. Сред многото теми, които историкът разглежда задълбочено, са хранителните навици и напитките на местното население.
Ежедневното меню край Нил
Равнината край Нил е давала изобилие от зърнени култури, зеленчуци, бобови растения и плодове. Египтяните са консумирали предимно тези продукти, обогатявайки диетата си с много лук, обилно количество чесън и различни подправки.
Херодот разказва, че обикновените хора са се хранили с питки от едро смляно зърно. Рибата са яли сурова, сушена на слънце или консервирана в саламура. Птици като пъдпъдъци и патици също са били осолявани и консумирани сурови, а останалите видове са били печени или варени.
Тази диета обаче е важала за занаятчиите и писарите, но не и за жреците. Духовниците са се ползвали с множество привилегии и са получавали специална свещена храна. Ежедневно им е било доставяно изобилие от говеждо месо, гъски и гроздово вино. Строгите религиозни правила категорично са им забранявали да ядат риба.
„Вино от ечемик“
Що се отнася до напитките, още от III хилядолетие пр. Хр. най-консумираната течност в Египет е била бирата. Херодот я нарича „вино от ечемик“ и погрешно смята, че в страната не виреят лозя.
Доказателство за мащабите на пивоварството е откритието от 2021 година, когато египетско-американска експедиция с участието на Нюйоркския университет открива в Абидос огромно съоръжение за производство на бира.
Египтолозите датират тази най-древна пивоварна в Средиземноморието около 3100 г. пр. Хр.
Любимите сладки на Рамзес II
Въпреки че Херодот описва предимно базовото меню, до нас са достигнали и изискани рецепти от времето на фараоните.
Изключително любопитен пример са пържените малки сладки с мед, които Рамзес II от XIX династия е ценял безкрайно много. Любовта му към този десерт била толкова голяма, че той заповядал рецептата и начинът на приготвяне да бъдат изрисувани в гробницата му около 1213 г. пр. Хр.
За приготвянето на фараонския десерт са били необходими следните съставки:
Пълнозърнесто брашно
Меко сирене от овче или козе мляко
Пчелен мед
Маково семе
Винената колекция на Тутанхамон
Твърдението на Херодот, че в Египет не е имало лозя, е категорично опровергано от историческите папируси и иконографията. Лозарство е съществувало векове наред около соленото езеро Мареотис, близо до град Танис и в делтата на Нил.
Най-впечатляващото доказателство за винената култура на Древен Египет идва през ноември 1922 г., когато британският египтолог Хауърд Картър открива непокътнатата гробница на фараона Тутанхамон.
Сред близо петте хиляди съкровища в камерите са открити и винени амфори, прецизно подредени около златния ковчег според посоките на света.
Източната амфора съдържала леко бяло вино, предназначено за сутрешна употреба.
Западната амфора пазела значително по-силно червено вино, предвидено за обяд.
Южната амфора носела надпис „най-доброто вино“ и е смятана за един от най-ранните винени етикети в историята.
Надписът върху южната амфора гласял:
„Висококачествен шедех от дома на Атон от Западната река. Главен винар Рер“.
Дълго време същността на напитката „шедех“ остава загадка, като първоначално се е смятало, че това е безалкохолно вино от нарове или фурми. Едва през 2006 г. екип от Университета в Барселона анализира остатъците чрез съвременни методи. Доказва, че шедехът всъщност е било отлично отлежало десертно вино от червено грозде, чиято сладост е била подсилвана чрез варене.
Сладкото изкушение на Клеопатра
Разказът за египетското вино не би бил пълен без споменаването на една от най-емблематичните владетелки – Клеопатра. Жена със силен характер, изключително интелигентна и образована, владетелката на Египет е била известна и със своята слабост към хубавото вино.
Любимата ѝ напитка е била прочутото мареотикско вино. То се е произвеждало от лозята край езерото Мареотис – блатиста област южно от Александрия. Това е било бяло и изключително сладко вино, достойно за царските трапези.
Клеопатра често е споделяла мареотикско вино с Марк Антоний, който също е бил известен с пристрастието си към тази велика напитка.
