Съединените щати исторически са република, изградена върху отхвърлянето на наследствената власт. Това тревога, която е вълнувала обществото още от времето на Томас Джеферсън. 300 години по-късно същата тревога вълнува протестиращите на митингите „Без крале“ срещу прекомерните амбиции на Доналд Тръмп.
Днес обаче се наблюдава един любопитен социален феномен, при който най-престижните американски университети на практика изковават една съвременна, високообразована аристокрация, смята журналистът Джеймс Мариът от „Таймс“.
Съветският стимул и отварянето на академичните врати
През 50-те и 60-те години на миналия век американските интелектуалци наблюдават с интерес и известна доза притеснение привидно изключително динамичния СССР. Отвъд Желязната завеса съветските учени и инженери масово изграждат индустрията и изстрелват сателити в космоса. За да отговори на това предизвикателство и да избегне упадък, воден от традиционния затворен елит, Америка решава да реорганизира своето общество чрез образованието и по-специално чрез висшето.
Университетите престават да бъдат запазена територия само за младежи от богати семейства със сигурно бъдеще в бащините компании. Превръщат се в блестящ символ на общество, отворено за всички таланти.
Въвеждането на стандартизирани тестове SAT поставя началото на една меритократична революция, давайки безпрецедентен достъп до качествено висше образование на способни млади хора от всички класи, които чрез знанията си могат да достигнат до най-добре платените позиции в света.
Цената на престижа: Бюджети и ексклузивност
Днес обаче този процес изглежда променя своята посока, превръщайки елитните институции в символ на все по-ясно изразено социално разслоение.
Съвременните американски университети от Бръшляновата лига вече напомнят на изтънчени, укрепени манастири на знанието, чието богатство е впечатляващо за европейските наблюдатели.
Харвард разполага с финансов фонд, който надхвърля брутния вътрешен продукт на държави като Йордания.
Да бъдеш част от този академичен свят е привилегия, която изисква сериозни инвестиции. Таксата за обучение там струва над 82 000 долара годишно.
Подобни мащаби обясняват защо само един изключително тесен кръг от студенти успява да прекрачи прага им.
Едва около 3 процента от кандидатстващите в Харвард биват приети. За сравнение в някои специалности на Оксфорд процентът надхвърля 20 на сто.
Днес само 22 процента от американците вярват, че университетската диплома ще бъде необходимо условие за постигане на Американската мечта след две десетилетия, пише журналистът.
Клубът на наследниците и новите критерии
В съвременната академична среда високият интелект вече не е единственият гарант за прием в елита.
Строгите меритократични тестове като SAT постепенно отстъпват място на по-комплексни и „холистични“ оценки.
Макар първоначалната им цел да е поощряването на разнообразието, като обективна констатация те често облагодетелстват кандидати от заможни семейства. Само те могат да си позволят специализирана подготовка и частни учители по спортове като фехтовка.
Още по-интересен е механизмът на „наследствения прием“, който предоставя предимство на децата на бивши възпитаници и дарители.
Статистиката показва, че над 21 процента от наскоро приетите бели кандидати в Харвард притежават такъв статус, а един на всеки шест студенти в Бръшляновата лига идва от най-богатия 1 процент от обществото.
Петзвездни кампуси и изтънчен социален код
Вместо да бъдат единствено строги храмове на науката, днес най-ексклузивните американски кампуси предлагат несравним комфорт, напомнящ луксозни хотели с прилежащи образователни съоръжения, критичен е журналистът.
Студентските такси осигуряват достъп до модерни фитнес зали, спа центрове, био кафенета, защитени пространства и дори животни за емоционална подкрепа.
Тази среда създава един красив, обгрижван свят, който отразява начина на живот на висшата класа, макар да се различава от ежедневието на останалата част от страната.
Паралелно с лукса се развива и една рафинирана култура със специфични социални кодове. Има ясни правила относно свободата на словото и политическите възгледи, които ги обособяват като отделна общност.
Същевременно фокусът на самото пребиваване в университета се измества.
Според наблюденията, времето, което средностатистическият американски студент прекарва в учене, е намаляло с около една трета спрямо 60-те години на миналия век.
В епохата на изкуствения интелект и високите оценки, акцентът пада все повече върху култивирането на ценни контакти и усвояването на елитни маниери.
