Градските птици изпитват по-силен страх от жените, отколкото от мъжете. Това е феномен, който наскоро искрено изненада и озадачи научната общност.
Според данните от ново проучване, мъжете успяват да се доближат средно на 7,5 метра до пернатите обитатели на града, преди те да излетят. Това е с цял метър по-близо, отколкото птиците позволяват на дамите.
Това неочаквано откритие напълно опровергава първоначалните очаквания на изследователите, че животните биха възприели мъжете като по-голяма заплаха. Първоначалната им хипотеза се е градила върху идеята за дългосрочната еволюционна адаптация на птиците спрямо ранната човешка история, когато мъжете са били предимно ловци, а жените – събирачи.
„Като жена, която работи на терен, бях истински изненадана, че птиците реагират толкова различно на нас“, споделя пред Таймс Янина Бенедети от Чешкия университет по науки за живота в Прага, която е сред авторите на проучването.
Строга методология в европейските паркове
За да установят кой пол се възприема като по-заплашителен, учените са провели прецизен експеримент. Те са записвали двойки от мъже и жени, които вървят директно към гълъби, скорци и други видове в градски паркове и зелени площи. Осмимата участници в експеримента са били внимателно подбрани така, че да са с еднаква височина и да носят дрехи в сходни цветове.
По време на приближаването си към обектите, изследователите са гледали директно към тях.
За да се елиминират всякакви външни фактори, ако един човек от двойката е имал по-дълга коса, тя е била старателно прикривана.
Резултатите са били категорични. Птиците последователно са позволявали на мъжете да скъсят дистанцията повече, отколкото на жените.
Това еднакво поведение е регистрирано във всичките пет държави, в които са проведени тестовете – Чехия, Франция, Германия, Полша и Испания. Тенденцията се е запазила и при всичките 37 различни вида птици, включени в мащабното изследване.
От доверчиви гълъби до предпазливи кълвачи
Проучването разкрива и ясни различия в това колко близо различните видове допускат хората до себе си.
Гълъбите, например, са най-доверчиви и позволяват приближаване средно до 3,5 метра.
Дългоопашатите синигери също демонстрират спокойствие, допускайки хората на дистанция от 3,6 метра.
От другата страна на спектъра са по-предпазливите видове.
Зеленият кълвач отлита при средно разстояние от 16,2 метра.
Свраките бързо напускат мястото си при дистанция от 13 метра.
Но независимо от специфичния праг на търпимост при отделните видове, правилото остава непроменено – мъжете винаги успяват да се доближат с крачка напред.
В търсене на логично обяснение
Към момента изследователите нямат конкретен отговор защо съществува тази тенденция.
„Успяхме да идентифицираме феномена, но все още не знаем каква е причината за него“, признава Федерико Морели от Торинския университет.
Сред научните среди се спекулира, че разковничето може да се крие в обонянието или специфичната човешка походка.
Скорошни изследвания вече доказаха, че птиците използват обонянието си, за да избягват хищници. Затова екипът допуска вероятността животните да реагират на специфични химикали, миризми или феромони, отделяни само от жените.
Тъй като обаче участниците в експеримента изобщо не са докосвали птиците, авторите смятат за „по-малко вероятно“ именно миризмите да са ключът към загадката.
Друга интересна еволюционна хипотеза предполага, че ако в ранните общества жените все пак са ловували, те вероятно са се фокусирали именно върху по-малка плячка като птиците.
Интелигентността на пернатите обитатели
Учените са категорични, че са необходими допълнителни проучвания, за да се разбули напълно мистерията около този животински страх. Според Морели е нужно да се увеличи броят на наблюдателите, за да се повиши още повече надеждността на получените резултати.
Каквато и да е точната причина, екипът вярва, че тези открития са поредното доказателство за сложната и задълбочена осведоменост на птиците за тяхната среда. Те притежават впечатляващата способност да улавят дори най-фините различия в заобикалящия ги свят. А според специалистите няма основание да се смята, че това изострено възприятие би било различно при дивите птици, обитаващи райони извън градската среда.
Проучването е публикувано в People and Nature.
