Заел ли е Западът от исляма изкуството да се строят катедрали?
- Ако питате Жан-Люк Меланшон, лидера на крайнолявото движение „Непокорна Франция“, отговорът е категоричен: „Ако не беше Саладин, нямаше да знаете как да строите катедрали.“
- Само че Силвен Гугенхайм, почетен професор по средновековна история в École normale supérieure в Лион, има съвсем различно мнение – и за разлика от политика, той разполага с доказателства.
Във Франция – страна с дълбоки академични традиции и безкомпромисно отношение към културното наследство – когато политическият популизъм се опита да пренапише историята, учените реагират светкавично и категорично.
Точно такъв е случаят с поредното провокативно изказване на лидера на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, който публично заяви, че европейците не биха могли да построят своите готически катедрали без математиката и архитектурните познания на мюсюлманите и историческата фигура на Саладин.
Тези твърдения бяха незабавно опровергани с неоспорими факти, представени пред Фигаро от Силвен Гугенхайм, почетен професор по средновековна история във престижното École normale supérieure в Лион.
Опасният флирт с ненадеждни източници
В стремежа си да подкрепи своите тези, френският политик се позовава на една съвременна, но силно критикувана от академичната общност книга – „Кражба от сарацините: Как ислямската архитектура оформи Европа“ на британката Даяна Дарк. Проблемът, както отбелязва Гугенхайм, се крие във факта, че авторката не е нито професионален историк, нито изкуствовед, а философ по образование и бивш съставител на туристически пътеводители за Близкия изток.
Нейният труд е по-скоро полемичен, отколкото научен, и страда от повърхностен прочит на архитектурната история. Тя базира смелите си заключения на визуални сходства в декоративните елементи, напълно игнорирайки дългия, сложен и добре документиран процес на културна еволюция в Европа.
Изграждането на готическата архитектура не е плод на внезапно „плагиатство“, а е резултат от вековни налучквания, експерименти и надграждане на техники още от каролингската и романската епоха, твърди Гугенхайм.
Хронологични парадокси и математически митове
Твърдението, че мюсюлманският пълководец Саладин е „научил“ европейците как да строят катедрали, граничи с исторически абсурд. Ученият припомня един прост хронологичен факт. Управлението на Саладин започва през 1174 г., десетилетия след като готиката вече е пуснала дълбоки корени във Франция.
Готическият стил се ражда в Ил дьо Франс в периода 1120–1135 г. и през Средновековието съвсем логично е наричан „opus francigenum“ (френско дело).
Що се отнася до математиката, Гугенхайм уточнява, че за издигането на величествените храмове не са били необходими нито сложната гръцка геометрия, нито арабо-персийската алгебра. Строителите са разполагали с отлични познания по приложна геометрия, завещани от романската епоха, и са решавали изключително сложни пространствени задачи с помощта на пергел, прав ъгъл и въже с дванадесет възела. Към това те добавят и невиждан дотогава напредък в металургията. Десетки тонове желязо, обтегачи и метални рамки правят възможни тези колосални структури.
Инженерният триумф: арки, оживи и аркбутани
Една от основните заблуди, тиражирани в политическото пространство на Франция от Меланшон, е свързана с използването на стреловидната (чупената) арка.
Наистина, подобни арки се срещат в ислямския свят много по-рано, но тяхната роля там е предимно декоративна или локално поддържаща. Гениалността на европейските майстори не се крие в самата форма на арката, а в създаването на изцяло нова структурна система – кръстосаният свод с оживи (нервюри), посочва ученият.
Тази иновация, подкрепена от външни аркбутани (подпорни арки), позволява тежестта на сградата да се изнесе навън. Стените вече не носят основния товар, което дава възможност да бъдат изтънени, издигнати на главозамайваща височина и пробити с огромни отвори за светлина.
Джамиите в Кордова или Исфахан, често сочени за пример, използват пресичащи се арки за стабилизиране на куполи, но никога като цялостен скелет, който да организира и поддържа цялата сграда по начина, по който го прави готиката, категоричен е Гугенхайм.
Катедралата срещу джамията: Две различни вселени
Дори бегъл поглед към пространствената концепция на двата типа храмове разкрива, че те служат на коренно различни духовни нужди.
Готическата катедрала е замислена с издължен неф, който да позволява тържественото провеждане на литургични процесии и насочва погледа към изток – към олтара и изгряващото слънце.
От друга страна, джамията е организирана хоризонтално, като широка напречна зала, където вярващите могат да застанат в успоредни редици с лице към стената кибла, сочеща Мека.
Нито един от типичните структурни елементи на ислямската архитектура – вътрешните дворове с басейни за ритуално измиване, минаретата или затворените от три страни сводести зали (айвани) – не намира отражение в европейското готическо изкуство, обяснява професорът.
Светлина, цвят и изкуството на витража
Може би най-категоричното доказателство за автохтонния характер на готиката е изкуството на витража.
Твърдението, че то е внесено от Изтока, пренебрегва факта, че витражни техники със стъкло съществуват в Европа още от Ранното средновековие (V-VI век).
Нещо повече, готическите витражи са предимно „исторически“ – те разказват библейски сюжети и изобразяват светци, крале и обикновени хора.
Подобно изкуство е концептуално несъвместимо с ислямската културна традиция, в която религиозните догми строго забраняват изобразяването на живи същества и се фокусират върху абстрактната и калиграфската орнаментика.
Неуместен политически ход, оборен от френски учени
В крайна сметка, опитът да се пришие чужд произход на готическото изкуство се оказва просто неуместен политически ход. Както обобщава професор Гугенхайм, готиката е комплексна визия за пространството, триумф на европейската инженерна мисъл и металургия, и оригинално творение, породено от дълбоките естетически и духовни търсения на средновековна Франция. Разпространяването на подобни общоприети заблуди може да служи на съвременни политически цели, но е напълно несъстоятелно пред съда на сериозната историческа наука.
Франция има традиция академичната общност да реагира светкавично, когато публични фигури боравят небрежно с историческите факти. Особено когато зад небрежността прозира политическа пропаганда.
В случая с изявленията на Меланшон медиевистите не се колебаят. Твърденията му са „погрешни или в най-добрия случай силно неточни“, категоричен е Гугенхайм.
