Кремъл стоварва цялата строгост на закона върху възпитаниците на Бръшляновата лига и други елитни световни университети. Решението на Москва да обяви Станфордския университет за „нежелана“ организация на практика означава, че всеки руснак, свързан с престижната калифорнийска институция, може да бъде изправен пред тежки наказателни обвинения, пише Таймс. Този ход е част от все по-агресивната кампания на руските власти за изкореняване на това, което те възприемат като вредно чуждо влияние в страната.
Според руското законодателство всеки гражданин, включително студентите, който има връзка с организация от черния списък, е заплашен от до четири години затвор. Санкциите са още по-сурови за онези, които са обвинени в организиране на дейността на подобни институции на руска територия – те могат да очакват присъди до шест години лишаване от свобода.
Новата желязна завеса в академичния свят
Близо 20 западни образователни институции вече са обявени за „нежелани“ от Москва през последните пет години. Сред тях се открояват имената на Калифорнийския университет, Университета „Джордж Вашингтон“ и Йейлския университет. Показателен е фактът, че покойният руски опозиционен лидер Алексей Навални прекара четири месеца именно в Йейл през 2010 година, изучавайки политически науки и международни отношения.
В списъка попада и Британският съвет, който беше забранен миналата година след недоказани обвинения в шпионаж, които институцията категорично отхвърли. Макар Русия да не посочи конкретна причина за включването на Станфорд в черния списък, мотивите вероятно следват утвърдения вече модел. При подобно решение срещу Училището по право и дипломация „Флетчър“ към университета Тъфтс в Бостън, Москва мотивира забраната с обвинения в „антируска пропаганда“, солидарност с Украйна и опити за подкопаване на доверието в руското ръководство.
Списъкът на Кремъл със забранени организации далеч не се ограничава само до образователната сфера. Сред близо 300 институции, обявени за „нежелани“, фигурират правозащитни и екологични организации като Amnesty International и Greenpeace, технологични гиганти като Facebook и Instagram, както и независими опозиционни медии като телевизия TV Rain.
Архитектите на параноята и техните двойни стандарти
Водеща фигура в тази мащабна кампания е депутатът Андрей Луговой – бивш офицер от КГБ, когото Великобритания официално посочи като заподозрян за смъртоносното отравяне на Александър Литвиненко в Лондон през 2006 година. Луговой определя забраната на „нежеланите“ организации като жизненоважна мярка за укрепване на националната сигурност и „прочистване на колаборационистите“. Неговата реторика стига дотам открито да заяви надеждата си руснаците, напуснали страната след началото на инвазията в Украйна, да умрат в чужбина като „кучета“.
Зад фасадата на защитник на руските „традиционни ценности“ обаче прозират ярки двойни стандарти. Докато Луговой води кръстоносен поход срещу западното влияние, съпругата му Ксения пътува свободно из Европа, градейки кариера на поп певица под сценичното име Kaya (ямайски сленг за марихуана), като наскоро дори беше забелязана на концерт на Бионсе в Париж.
Високата цена на международния обмен
Последиците от тези политически решения са смразяващи за академичната общност. До 3000 руснаци могат да бъдат подведени под съдебна отговорност единствено заради връзките си със западни образователни организации. Според базираната в САЩ група Liberty Forward, която подкрепя руски студенти и учени, рискът за тези млади хора е огромен. При завръщане в родината си те са изправени пред реална заплаха от затвор, загуба на граждански права, държавно наблюдение и дискриминация, само защото са участвали в престижни международни програми.
Единствената вратичка в суровото законодателство, според руски адвокати, е, че забраната няма да се прилага със задна дата за вече дипломираните студенти.
Този юридически нюанс е особено удобен за фигури като Кирил Дмитриев (украинец, който е приближен на Путин) – ключов преговарящ от страна на Кремъл, който самият е получил образованието си в Станфорд през 90-те години на миналия век.
