С постоянните мутации на коронавируса и с противопоставянето на ваксинацията може никога да не се върнем към нормалния си живот, смята Андреас Клут от Bloomberg
В един момента пандемията ще свърши и ние ще се върнем към нормалния си живот. През изминалата година всички мислехме, че точно това ще се случи.
Това обаче е грешно, категоричен е Андреас Клут, колумнист в Bloomberg.
SARS-CoV-2 може да се превърне в наш постоянен враг.
Всъщност нашият живот вече се промени необратимо.
Връщането назад не е опция. Единственият път е напред. Но към какво точно?
Повечето епидемии изчезват, след като се постигне колективен имунитет. Това се постига чрез комбинацията от естествен имунитет при хора, които са се възстановили от инфекция, и ваксинация на останалото население.
В случая със SARS-CoV-2 обаче последните развития на нещата показват, че никога няма да постигнем колективен имунитет. Дори и в САЩ няма да се случи това, въпреки че имат много ваксинирани и много преболедували.
Това сочи анализът на Кристъфър Мъри от Университета във Вашингтон и Питър Пиът от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.
Основната причина – появата на нови варианти на коронавируса, които се държат почти като нови вируси.
В тази насока са размислите след появявата на южноафриканския и бразилския вариант, при които хора, вече прекарали коронавирус, нямат имунитет и пак се заразяват.
Така остава вариантът само с ваксинацията за постигане на траен колективен имунитет. И трябва да се признае, че наличните в момента ваксини са само донякъде ефективни срещу новите варианти на коронавируса. Но с течение на времето те ще станат безсилни срещу новите мутации.
Разбира се, разработчици на ваксини вече обявиха, че трескаво работят върху „ъпдейти“. По-скоро това са ваксините, които са базирани на революционна иРНК технология. Те могат да се актуализират много по-бързо от всяка друга ваксина в историята. Но серумът трябва да се направи, достави, разпредели и ваксината да се постави.
И този процес не може да се случи бързо, а и да обхване достатъчно от населението на планетата.
Да, някои могат спечелят един или два регионални рунда срещу вируса като ваксинират населението си, както направи Израел. Но еволюцията не се интересува къде върши своята работа и вирусът се репликира навсякъде, където намери топли и неваксинирани тела с клетки, които му позволяват да възпроизвежда своята РНК. Докато се копира, той прави случайни грешки в кодирането. И някои от тези случайни грешки се превръщат в мутации.
Тези вирусни аватари се появяват навсякъде.
Британски, южноафрикански и бразилски вариант – вече са станали известни, но също така вече има съобщения за техни вирусни братовчеди и племенници, появяващи се в Калифорния, Орегон и другаде. Ако се направят проби на повече места, вероятно ще се намерят още повече роднини.
Следователно трябва да се приеме, че вирусът вече мутира бързо в много бедни страни, които досега не са получили никакви ваксини. Генералният секретар на ООН напомни миналия месец на света, че 75% от всички ваксини са били поставени само в 10 държави, докато 130 други нямат нито една ваксинация.
Еволюцията на патогена не е нито изненадваща, нито автоматично тревожна. Това е един често срещан модел, че „бъговете“ с времето стават по-заразни, но по-малко болестотворни. Ако SARS-CoV-2 премине този път, в крайна сметка това ще се превърне в поредната обикновена настинка.
Но това не е това, което се случва напоследък. Вариантите, които познаваме, са станали по-заразни, но не и по-малко смъртоносни. От епидемиологична гледна точка това е най-лошата новина.
Възможни са два алтернативни еволюционни пътя:
1. Вирусът става по-болестотворен, но не се предава лесно. Това води до по-голяма заболеваемост и смърт, но растежът е линеен.
2. Вирусът става нито повече, нито по-малко болестотворен, но по-заразен. Това води до увеличаване на заболеваемостта и смъртността, които са по-скоро експоненциални, а не линейни.
Адам Кучарски от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина обяснява математически тази прогноза тук.
Ако това е еволюционната траектория на SARS-CoV-2, нас ни очакват безкрайно много цикли на огнища и ремисии, социални ограничения и релаксации, блокировки и повторно отваряне.
Поне в богатите страни вероятно ще се ваксинираме няколко пъти годишно срещу най-новия вариант в обращение, но никога достатъчно бързо или изчерпателно, за да постигнем стадния имунитет.
Когато се говори за пораженията, в исторически план коронавирусната пандемия е сравнително лека. Едрата ваксина е убила 9 от 10 индианци след като испанците я донасят в Америка през 16 век. Чумата е отнела около половината от средиземноморското население, когато за първи път идва в Европа през 6 век. Досега коронавирусът е убил по-малко от 4 души на 10 000. За разлика от предишните пандемии, сега сме въоръжени с наука и технологии – нещо, което са нямали нашите предци.
Но трябва да сме и реалисти. Устойчивостта на вируса изисква да имаме нов сценарий в нашето планиране. Добрата новина е, че човечеството продължава да се подобрява в това как да реагира. Например при всяко ново заключване все по-малко се вреди на икономиката в сравнение с предишното. Постигат се и научни пробиви, които в крайна сметка ще направят живота по-добър.
Светът не трябва да прилича на такъв от антиутопия. Но няма да прилича и на стария свят, заключава Андреас Клут.
