В последните две седмици Русия засили контактите с партньорите си, които си е набелязала за лидери в бъдещия световен ред, който е тръгнала да създава след решението си да обърне гръб на Запада заради санкциите около войната в Украйна. А новите лидери, според руската визия, ще са тези от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Най-сериозно внимание руската дипломация отделя на Китай и Индия. И се радва как те демонтрират “неутралитет”, т.е. да се разбира, че на дипломатически език говорят, че искат кризата в Украйна да се разреши, но не се включват в санкциите на Запада срещу Руската федерация или направо “мотаят” западните лидери, които общуват с тях.
Руският поглед върху дипломатическата битка за позициите на Китай и най-вече на Индия е описан в подробна статия, поместена в държавната руска агенция Риа новости – “Индия върти Запада на малкия си пръст” с автор Дмитрий Косирев, журналист и анализатор по източните въпроси.
Според Косирев още от начало на конфликта се е знаело какво ще е поведението на Китай, защото е конкурент на САЩ и има много санкции по различни въпроси. Не така ясно обаче е било как ще се държи Индия, “член на БРИКС, постоянен партньор на Русия и Китай”, уточнява авторът.
Ако говорим на официален език, тогава Индия е натъжена от събитията в Украйна и би искала преговори и мир. Но Индия е против всякакви икономически санкции. Между другото, такава позиция се нарича неутралност и почти дословно съвпада с китайската.
Тази “неутралност” на Китай и Индия кара руската дипломация да ликува.
Индия се радва в последния месец и половина на високопоставени дипломатически визити – от Япония, Австалия, САЩ (“етнически индианец, умен ход!”, отбелязва руският автор), Великобритания, Германия, но “червено килимче” беше постлано най-вече пред руския външен министър Сергей Лавров, а дипломат номер 1 на Русия беше видимо доволен.
Анализаторът на държавната руска агенция смята, че Западът подхожда различно към Китай и Индия. Към Китай прилага натиск, а Индия се опитва да убеди.
Разликата тук е, че Китай е подложен на натиск и сплашване, докато Индия е убеждавана. И виждаме резултата – включително резултатите от пътуването на Лавров. Индия продължава да запазва неутралната си позиция, като не се отказва от руския петрол и други стоки (включително оръжия) и не се присъединява безусловно към никого.
Русия ликува дипломатически, че е Индия е избрала позицията на баланс. Това е постигнато като се дава публично думата на двете гледни точки – прозападната и антизападната, но пък социалните медии са завладени от проруски симпатизанти.
Делхи е наясно, че подобна политика на баланс се радва на масова подкрепа.
Всички прозападни мислители вече се изказаха в индийските медии, но също и техните опоненти.
Социалните мрежи и като цяло политизираната част от населението са за Русия.
За Индия световната новина номер 1 всъщност не е много важна – това е в “далечна Украйна”, а за индийците са по-тревожни бурните събития в съседен Пакистан и Шри Ланка.
Авторът насочва вниманието ни към още няколко интересни групи страни: “Защо никой от Африка, Близкия изток или Латинска Америка не се присъедини към санкциите?”. Маркира анкета сред улични търговци от Делхи до Йоханесбург по въпроса за войната в Украйна, които отговарят: „ако Путин е взел такова решение, значи е имал причини за това“.
Русия се насочи със силна дипломация към страните от БРИКС и към много от незападните държави. Някои от тях се почувстваха значими на световната международна сцена от обърнатото им внимание, други, ако не застанаха напълно на страната на Русия, то заговориха дипломатично уж за неутралитет, баланс, собствени различни позиции. За много държави извън Европа войната е в “далечна Украйна” и не им е тема номер 1, но пък руското и китайското влияние все повече прониква.
Русия играе за неутралитет на много от държавите. Колкото повече държави заговорят за неутралитет, баланс, неналагане на санкции, всичко това се приема за постижение на руската дипломация.
