Утре ще е голям ден. Такова усещане имам. Нямам търпение да отворят изборните секции.
Усещам някакво вълнение, все едно ще съм на важен изпит. За бъдещето ми.
Дори изведнъж се притесних, ако нещо се разболея внезапно, какво да направя, за да стигна до изборната секция. А на нашата секция – все активни граждани, винаги има много хора и се чака на опашка. И си викам: “Ами ще им се примоля да ме пуснат напред, за да гласувам по-бързо, ако не ми е добре.”
Жива и здрава съм все още, но за всеки случай да имам план Б. 😃
Днес вали дъжд. Мен ме мързи. Мъжът ми иска да ходим да пазаруваме.
Аз обяснявам “Хайде утре”.
А той: “Утре ще има големи опашки за гласуване. Дай да отмятаме тази задача с пазаруването”.
Само това ми трябваше. Скочих и тръгнах. Представих си едни дълги опашки, голямо чакане и аз да не мога да си дам гласа.
Та бързо тръгнах. И му обяснявам: “Утре отиваме рано, че ако има голяма опашка, да можем да минем”. 😃
Малко съм по-спокойна след чая мента преди час и чашата червено вино за вечеря, но нямам търпение да стане утре.
Дано предчувствията ми за голям ден да са верни. Усещам го. Ще бъде! 🙂
