Шестгодишно корейско момиченце е получило така жадуваната покана да се запише в твърде желано и престижно международно частно училище. Майка му има нужда само от няколко седмици, за да препланира живота си, да купи къща до това училище и да се пренесе там с дъщеря си. Таткото ще трябва да остане в родния им град, за да работи, да изкарва пари и да ги издържа. И така – 11-12 години, докато дъщеричката им завърши. Всичко е в името на доброто образование на детето и неговото щастливо бъдеще.
За “гъшите” семейства в Южна Корея
Разделени семейства в името на образованието на децата – това е една от най-новите моди в Южна Корея. Родителите са пак семейство, но двамата живеят на различни места – обикновено майката следва детето, където то учи.
Тези семейства си имат дори и термин в Южна Корея. Наричат ги “гъши” семейства, защото съюзът им изисква миграция. Таткото “гъсок” продължава да работи там, където са живели (обикновено е с хубава и високоплатена работа) и да се грижи за семейството си като го осигурява финансирането. Майката е типична майка-хеликоптер. Има си и местен термин – “шима барам” (пола вятър). Тя е винаги в готовност да защити интересите на детето си и да му помага да постига успехи. Следва го навсякъде, където е прието да учи.
Това е вече доста често срещана схема в Южна Корея. Преди само най-богатите семейства са си позволявали лукса да живеят разделено в името на образованието – детето е заминавало в престижно английско училище и майката е тръгвала също, за да се грижи за него, а бащата е оставал, за да работи. Вече тази практика се е пренесла и върху семействата от средната класа. Статистиката сочи, че през 2012 г. разделени в името на образованието на детето са били 10% от семейните двойки в страната. Конкуренцията е огромна и изисква жертви още от най-малка възраст на детето, за да успее то след години.
Много корейски семейства живеят разделени в различни точки на света в търсене на по-добро образование. Една възможност е майката и детето да са в англоезична държава, другата – в международно частно училище в Южна Корея.
Ако майката и децата живеят в САЩ или в някоя друга англоговоряща страна, толкова по-добре, защото е по-сигурно, че ще се осигури достъп до престижен университет (за предпочитане Харвард). Бащата “гъсок” остава да работи в Южна Корея и лети, когато може, за да ги посети.
Другата възможност е да се набележи престижно международно частно училище в Южна Корея и да се кандидатства от ранна възраст. Ако получат покана да се запишат, майката бързо реагира и се премества с детето си там.
В резултат на търсенето на добри международни училища и в комбинация с новата мода “гъши семейства”, Южна Корея се е превърнала в процъфтяващ пазар за бутикови международни училища.
Техните кампуси се строят извън пренаселения Сеул, най-често на южния остров Джеджу, който е с изключителна природа. Всичко е като в скъпите европейски и американски училища, а дори според някои форуми – таксите са още по-високи (прегледах таксите в едно училище – движеха се между 9000 и 12 000 щатски долара, така че определено тези бяха с по-ниски такси в сравнение с някои западноевропейски и американски училища, за които знам). Обучението е само на английски. Повече от половината от учениците в тези училища живеят само с един родител, който се грижи за тях, а другият пътува, за да ги види през почивните дни.
В съседство до международните частни училища се строят затворени комплекси с къщи (например Canon Village). Те са пълни с майки “гъски”. В комплекса обикновено има тихи улички с палми, денонощен магазин, пицария. Тук ще прекарат доста години.
Всъщност схемата не е чак толкова лоша и повечето семейства са доволни. Майките се занимават през свободното си време с любими неща, докато децата им са на училище – учат английски, играят голф, разхождат се из живописния остров.
pixabay
Татковците пък имат свободни вечери през седмицата и излизат с приятели, а през уикенда спокойно могат да си видят половинките и децата. Всички са щастливи, защото и без това е типично в Корея татковците да работят до късно, а и без това децата в Корея (ако не са в международно училище) ходят до късно на частни уроци. Така че жертвата не е чак толкова голяма, споделят някои разделени семейства.
Майките, които са предпочели международните частни училища на остров Джеджу, се целят не само да проправят по-ясен път към престижен университет на детето си, но това е и своеобразен бойкот на типичната южнокорейска образователна система, където напрежението е огромно и за да се постигне успех на финала, се изискват ежедневно дълги часове учене, жестока конкуренция и стрес.
Майките “гъски” са много по-спокойни. Децата им вече са вкарани в “правилната” англоезична образователна система, няма да са необходими допълнителни частни уроци в т.н. hagwons и учене до полунощ, а ще имат свободата да се радват на достатъчно свободно време, за да играят в приятните кварталчета с приятелите си. Те споделят:
“Искаме да дадем на децата си глобално образование, начинът на живот в корейската образователна система не ни допада – нивата на стрес са на максимум, учи се минимум от 8 часа сутрин до 21 часа. Затова решихме да поемем по друг път”.
Правилната схема за успех на едно дете в Южна Корея
pixabay
Дали ще отидат в англоезична държава или училище, дали ще изберат хубаво южнокорейско училище и ще учат до полунощ с частни учители – схемата на успех на детето в Южна Корея е ясна и всичко се започва от съвсем малка възраст:
Правилната детска градина (+ учене на английски език = учене на Правилния език), за да те приемат в =>
Правилното начално училище, за да те приемат в =>
Правилното основно училище и Правилната гимназия, за да те приемат в =>
Правилния университет, за да си намериш =>
Правилната работа (обикновено високоплатена служба в големите компании в страната), за да си намериш =>
Правилния съпруг/Правилната съпруга.
И всичко това, за да може да се осигури по-добър живот на това дете и съответно то да има ресурса да предложи най-доброто и на своето бъдещо дете.
Hagwons и учителите звезди
Ако се избере варианта – обучение в южнокорейско училище (вече е важен и квартала, в който ще се живее – вижте по-долу), отново е ясно какво трябва да се направи – детето трябва да учи поне до полунощ с най-добрите учители, за да изкара високи оценки на изпитите. Всички родители максимално съдействат за успеха на децата си. Преди години се стигна до правителствена забрана да се учи в събота и родителите се вдигат на бунт срещу “безумното” решение, което спира развитието на децата им. След това полицейски служители започнаха да дебнат нощно време дали се спазва забраната да се учи на частни уроци през нощта, но родителите отново намират креативни начини, за да заобиколят тази забрана. Те са уверени, че не е достатъчно само наученото в училище, но след часовете трябва да се продължи с частни уроци и то при най-добрите учители. В последните години на мода са т.н. hagwons.
Учителите по математика и английски език в Южна Корея са истински звезди и са изключително популярни и уважавани. Печелят по милиони долари на година. Това е цяла индустрия. Например приходите от hagwons са 20 милиарда долара на година. Ето едно интересно сравнение. Приходите на тези частни академии през 2009 година са били около 7,3 милиарда щатски долара, което се оказва, че е много повече от печалбата на Samsung Electronics (най-голямата фирма Корея) през същата година.
Във всеки един момент около 300 000 ученици вземат своя онлайн урок. Те плащат 39 долара за 20-часов онлайн курс. За сравнение в традиционните курсове (т.н. “Cram” училища) таксата е 600 щатски долара за един курс. Частните учители ги учат на трикове, които да прилагат за по-успешно справяне с изпитите, включително и стратегии и комбинации, които учениците могат да прилагат за по-бързо решаване на задачите.
Защо дадени учители са толкова желани и са се превърнали в истински звезди?
Известният учител по математика Ча, корейска мега знаменитост, който за 2013 г. е спечелил 8 милиона долара, споделя пред Washington Post:
“Да предположим, че дадем 100 едни и същи съставки на различни готвачи. Те ще направят различни ястия, въпреки че ще работят с еднакви продукти. Същото е и с часовете по математика. Въпреки че уж всичко е еднакво – задачи по математика, можете да използваме различни съставки, за да ги решите и накрая всички ще имат различни резултати. “
Същият математик наскоро е записал музикален видеоклип с най-известната в момента южнокорейска актриса.
Той споделя, че онлайн преподавателите могат да си позволят много повече нови методи за обучение и за привличане на вниманието на учениците в сравнение с традиционните учители в класната стая. Много онлайн учители дори използват стилисти преди да застанат пред камерите и да започнат да преподават онлайн.
Тайната на успеха на Ча е може би във формулата:
“Вие не само трябва да обучавате младите хора, но вие трябва да бъдете и многофункционални артисти”.
Конкуренцията в Южна Корея е голяма и между частните учители и всеки трябва да измисля иновативни подходи и да инвестира много в курса си, за да остане на високо ниво, а от това най-голяма полза имат самите ученици.
English mania
За двете категории родители – независимо дали са избрали международни частни училища или местните южнокорейски, много е важно знаенето на английски език на изключително високо ниво.
Говоренето на английски означава говорене на “Правилния език”.
И не е всичко само до знаене на този език. Отличното владее подсказва на околните и много други неща. А най-вече – че си от “Правилното семейство”, т.е. от добро семейство, което се е грижило години наред за теб да усвоиш този важен код на високо ниво. Едни деца го учат в чужбина, други – в международни частни училища, трети – в hagwons, които макар че не са английски образователни институции, в тях часовете по английски са най-скъпите и най-популярните.
pixabay
“За голяма част от работодателите най-важният критерий дали ще те наемат на работа или не е свободното владеене на английския език”, споделя преподавател в университет в Сеул пред Уошингтън пост. “Всичко е на социално и културно ниво. В повечето случаи английският изобщо не е необходим. Но той е като академична луксозна чанта. Ако можеш да говориш свободно английски, това означава, че съм имал ресурсите, за да го научиш. Според корейските нагласи – идваш от т.н. “Правилно” семейство. А точно това търсят компаниите”.
И още няколко интересни примера, за които разказва Даниел Тюдор в книгата си “Korea – The Impossible Country”. Той споделя, че в Южна Корея ученето на английски език е истинска мания.
– Корейски лекари предлагат специална операция на езика, след която ще се подобри английското произношение.
– Заради влиянието на САЩ, по-популярно е американското произношение, но пък британското говори за по-висок статус, макар че е по-труден за разбиране.
– В частните школи се наемат “native”, които да преподават. Често тези учители нямат никакви сертификати и квалификация, за да обучават. Важни са обаче други критерии – “да имат енергия и да имат бяла кожа”.
И още един факт:
– Над 50% от компаниите в Южна Корея вземат предвид резултата от изпита TOEFL, за да наемат свои служители – често за позиции, за които изобщо не е необходим този език. Дори ако си например на 60 години и искаш да се издигнеш в бизнес йерархията, ще трябва да се явиш на TOEFL и да изкараш висок резултат, ако преди си се явявал – ще трябва този път да го подобриш.
– Манията към английския в Южна Корея е създала един нов език – Konglish, пише Даниел Тюдор. Това е смесица между английски и корейски, разбираема само за хората от страната. Ако жител на Северна Корея посети Южна, ще установи колко се е развил родният му език под влияние на английския и някои думи ще са му напълно непознати, защото са създадени въз основа на английския.
Колко струва удоволствието да се учи английски език?
Средно семействата в Сеул получават след данъците около 3000 долара на месец. Обикновено само таткото работи, а майката си стои у дома. Добра английска детска градина струва около 1000 долара на месец. Т.е. семействата заделят една трета от доходите си за образованието (най-вече обучение по английски) на детето си още от най-малка възраст.
Това не е необичайна практика, а доста срещана. Веднага след като започне училище, детето е записано в частните академии, където ходи след часовете и усъвършенства английския си. Допълнителни разходи има за учебници, книги и често частни уроци с “native” учител. Тези, които могат да си го позволят, изпращат децата си да учат езика в чужбина, за да учат езика. Майката заминава с детето, а таткото работи в Южна Корея. Или с навлизането на международни училища в страната – майката се пренася да живее с детето в съседство на училището, а таткото лети през уикенда при тях. Обикновено полетът е един час.
Разходите за образованието са основна причина в Южна Корея семействата да имат по едно дете (статистиката сочи, че раждаемостта е изключително ниска в страната – 1,2 деца на жена), а перото за обучение по английски е най-голямо.
Gangnam елита
Но има и нещо още по-важно. Свободното владеене на английски език поражда вече и социално неравенство. От 1980 г. в страната започва да се появява нов елит, който изключително много държи на образованието и се е издигнал благодарение на образованието.
Схемата е ясна – по-доброто образование води до по-добър живот.
Те са завършили престижните корейски университети и това им е осигурило работни места в най-хубавите корейски компании. Постепенно започват да се отдръпват от масата и все повече да се отличават от тях. След като имат повече пари, те могат да помогнат на децата си да напреднат още повече и то от съвсем ранна възраст като ги пратят в скъпи частни училища.
Това най-добре се личи в изучаването на английски език. Още от малки децата им започват да учат английски в частни градини, след това ги изпращат на курсове в частните академии или в международните училища в страната, а най-добре в САЩ, Канада или англоезична държава. Свободното владеене на английски език ще осигури на тези деца достъп до престижните университети, а след това ще бъдат лесно приети на хубавите и високоплатени позиции в корейските компании, пише Даниел Тюдор в книгата си за Корея.
Новият елит живее в Gangnam и в Mokdong в Сеул, където са най-хубавите училища, най-хубавите частни академии и най-добрите частни учители звезди. Децата от тези райони са с предимства пред другите деца. Дори родителите им да не живеят там, постепенно започват да се местят в тези райони, където са построени много нови сгради до самите училища.
Всичко се определя от търсенето и предлагането. Цените на имотите са огромни и в крайна сметка всичко зависи колко пари имат родителите, за да платят за тези жилища и децата им да имат достъп до хубавите училища.
Още през 2005 г. се забелязва тенденцията, че децата, които завършват училища в Gangnam са с 10 пъти повече приети и стават студенти в престижния Seoul National University в сравнение с децата от друг квартал в Сеул, който не е изобщо лош, но не е нито Gangnam, нито Mokdong.
Gangnam се е превърнал в символ за престиж в съвременната Южна Корея. От децата, които живеят там, се очаква да влязат в престижните корейски университети, а още по-добре – в “Бръшляновата лига” в Америка.
Южна Корея е държавата, където образованието е на изключителна почит и всички са обсебени от идеята за супер знания за децата си. С всяка година конкуренцията между децата ражда все по-иновативни схеми при родителите – я майката и бащата ще живеят разделено и ще се избере международно частно училище, я ще си купят жилище в престижния район Gangnam в Сеул в близост до най-добрите училища и частни школи, я ще водят децата си почти денонощно на частни уроци.
В същото време страната печели постоянно челни места в световните класации, които са въз основа на тестове, които измерват нивото по математика, четене и науки, а приемът на корейски ученици в престижните американски университети от “Бръшляновата лига” действително все повече нараства.
pixabay
Прогнозите на експерти са, че модата от Южна Корея скоро ще се пренесе с пълна сила в Китай и Виетнам, където също знанието е на изключителна почит и ще се оформят нови елити, за които по-доброто образование води до по-добър живот.
