Стремежът на всеки е да бъде умен. По-умен. Най-умен. Това е нормално човешко желание. Но истината е, че дори и човек да го постигне, това не му гарантира траен успех. И умните хора правят глупави грешки, заради които невинаги са любимци на околните – особено шефове и колеги. Но вината изглежда не е чак толкова в другите, които „не ги разбират“, „не ги оценяват“. Проучванията сочат, че твърде умните хора правят пет основни грешки, които са чести спънки в кариерата им. Ако се вгледаме в тях, ще забележим, че тези грешки могат да се доловят още в ученическите години.
Топ 5 грешки, които допускат твърде умните хора, според US News:
Какво да е да работиш с твърде умни хора?
Анализ от мениджърска гледна точка
1. Твърде умните хора често не разбират какво точно цени шефът им.
Те може да свършат дадена работа X перфектно, но шефът им да иска да се свърши нещо коренно различно – работа Y. Например служителят се старае да изгражда невероятни отношения с клиентите, защото сам така е преценил, но всъщност шефът му да иска работата да се свърши по-бързо, защото това е по-важно за бизнеса. Шефът приема за успех нещо коренно различно.
Съветът е – умните хора точно да се вглеждат във всяко задание, в инструкциите и да се замислят още преди началото на дадена дейност какво се приема за добре свършена работа и за успех.
2. Депресия при първи провал.
Винаги всичко се е удавало лесно на умните хора. Те са свикнали да не полагат много усилия и пак да се сред най-успелите. Това тяхно качество може да им помогне бързо да напреднат в кариерата малко след стартова позиция и в един момент при първата трудност или необходимост от усилие да спрат да се развиват или да се провалят, защото не могат да се изправят на крака или да махнат с ръка и да продължат напред като се учат от грешките си. С успеха на началната си кариера започват да приемат все нови и нови предизвикателства. Знаят, че са Умници и се справят с всичко. Но тъй като винаги всичко им се удава лесно, почти на готово – „дар божи“, те не са изградили необходимите умения да се справят в ситуации, когато нещата станат трудни. Те нямат навика да работят упорито, за да стане нещо добре.
Необходимо е при първата трудност да не се депресират. Трябва да разберат, че всеки човек греши и човек се учи от грешките си. Трябва да се научат да се изправят и да продължат напред.
3. Всяка критика, обратна връзка, съвет, препоръка се приема твърде зле.
Умните хора са свикнали да получават често похвали и всички да им се възхищават. И това им се случва обикновено от най-малка възраст. Винаги е имало и за какво – имали са знанията и са свършвали нещо впечатляващо. Не са свикнали да получават критики и нямат никакъв опит как да реагират в такава ситуация. Обикновено се разстройват и започват да се защитават, когато им се каже, че тяхната работа има нужда от известни подобрения.
Умните хора трябва да се научат да се държат като професионалисти, ако искат и в бъдеще хората да им дават полезни съвети. За да намерят „покой“ със себе си и да не се обиждат на всяка забележка, трябва да се научат, че дори хора, които са най-добри в своята област, невинаги правят всичко по най-идеалния начин и няма нищо страшно, ако се наложат редакции или промени. И още нещо важно – най-добрите са всъщност не най-умните, а тези, които приемат радушно всички забележки, вземат си поука, реагират и подобряват нещата. Няма нужда на забележката да се гледа като на нещо обидно и досадно.
4. Подценяват важността на отношенията с другите.
Когато някой е най-добър в това, което прави, обикновено си мисли, че това е най-важното и всичко може да свърши сам, другите не са му необходими. Но истината е, че са изключително важни контактите и с другите.
Не е необходимо близко приятелство с колегите, но е важно да се общува с тях.
Полезна стратегия е да се започне разговор с въпрос за техните хобита, деца, домашни любимци, как са изкарали уикендите и празниците. Това е нормално човешко общуване и важна социална интелигентност. Прави се с цел да е добра база за бъдещо сътрудничество, когато се наложи да се работи с някой друг от екипа. Стъпва се върху тези начални социални взаимоотношения, за да се развие екипност. Не е хубаво да се стартира обща работа без опознаване на другия, без дружелюбно отношение или още по-лошо – ако се демонстрира превъзходство и враждебност.
5. Умниците „Звезди“ смятат, че добре свършената работа им позволява поведение, лишено от приличие и вежливост.
Това обикновено се среща при „звездите“, вживели се в ролята на незаменими „Примадони“. Те наистина може да вършат чудна работа и са ненадминати в своята област. Позволяват си обаче грубо поведение, гневни изблици, липса на приличие и вежливост. Обикновено им се разминава. Но това в много случаи е само за известно време. Другите в никакъв случай няма да търпят такова „чудо“ да „трови“ общия климат в колектива. Дори и да не бъде изгонен от работа, славата му ще е на човек, с когото се работи трудно. А това клеймо няма начин да не стигне до бъдещ работодател и да стане причина да не бъде нает този гений. Добрите мениджъри не трябва да толерират грубо отношение към своите екипи дори да е от страна на най-добрия изпълнител.
Съветът към умниците тук е да внимават да не се превръщат в „Примадони“, да не си позволяват изобщо грубо поведение и отношение към другите.
Можем ли да разпознаем тези 5 грешки на умниците и в класната стая?
А сега смело да пренесем всичко описано и в класната стая, където също често се разпознава образа на тези генийчета.
1. Твърде умните деца невинаги изпълняват точно това, което им поставя като задача учителят, а си правят нещо свое и любимо. Може да е на перфектно ниво, но няма да е по заданието.
2. При първи провал – веднага се депресират и може да им е сложно да се „изправят“.
3. Всяка забележка се приема като критика и води до обида или остра самозащита.
4. Подценяват съучениците си и има опасност да не развият добри взаимоотношения с тях.
5. Позволяват си по-дръзко или поне по-самоуверено поведение. Смятат се за „звезди“.
Може да не се срещат всички тези характеристики, но е хубаво още от ученическа възраст при много умни деца да се знае до какво може да доведе това поведение в бъдеще. Многото знания, добре свършената работа невинаги са гаранция за успех в кариерата. Може да са най-умни и най-способни, но са важни и други неща – нормално отношение към околните, социална интелигентност, вслушване какво точно се изисква.
Защо умните хора трудно си намират работа?
Изследвания сочат, че твърде умни хора по-трудно си намират работа и по-дълго време стоят безработни. Парадоксът е, че имат знания, опит, звездни проекти, но трудно си намират работа. И това не е чак толкова, защото са недооценени, а причините трябва да се търси в тях. Морис Еуинг, изпълнителен директор на Conquer, дълго разсъждава върху този парадокс, който наблюдава от години сред най-близките си приятели, познати и колеги, които се отличават наистина с висок коефициент на интелигентност, имат голям опит и много успешни проекти зад гърба си. Според него те правят грешки още с написването на CV или при поддържане на профила си в LinkedIn – всичко, което предоставят като информация за себе си, може да ги показва в бляскава позиция, но няма нищо общо с изискванията и това, което се търси за дадена позиция. Т.е. това е точно първата грешка, която допускат умниците – никога да не се вслушват в точното задание, а искат да блеснат. Еуинг забелязва, че биографиите на умниците са оформени с твърде много информация и детайли, но пък изобщо не са свързани с това, което търси компанията. Не са се постарали да се вгледат в изискванията, които са поставени за нужната позиция и да оформят информацията така, че бързо да става ясно какво умеят. HR-ът, който преглежда кандидатурата е залят от много излишна информация и не може да се ориентира дали тя отговаря на изискванията. При това положение е напълно нормално да отхвърли тази кандидатура, защото го чакат още много. Също така прави впечатление и още нещо – умниците са свършили толкова много неща за 10 години, колкото средностатистически човек би свършил за 20-30 години, което пак буди доста въпроси. Според Еуиг няма нужда при кандидатстване за работа да се вписват толкова много неща. Важното изискване е да се покаже, че този човек отговаря на изискванията. Едва при интервюто умните хора могат да впечатлят другата страна с всички свои знания, опит и умения.
Всъщност грешките на умниците не са кой знае колко големи и при малко старание и отговорно поведение, лесно могат да бъдат преодолени. Трябва още от детски години да са наясно обаче, че стремежът към знания и успехи е нещо наистина прекрасно, но трябва да се съчетава и усилия, вглеждане в инструкциите и заданието, точно изпълнение, учене от съветите и грешките, вежливо отношение и най-вече – социална интелигентност.
