Защо умните хора, пред които има много възможности, обикновено не стават добри предприемачи? Защо лентяите в училище могат после да направят по-успешен бизнес от най-големите умници?
По-умен, по-мотивиран и по-талантлив от другите не означава, че задължително този човек ще бъде и по-добър предприемач, смята Карол Рот, която анализира този парадокс.
И преди да се впусна в днешната тема, искам да отбележа и още една особеност на българите и нашата народопсихология по отношения на култа към ума. Забелязвам, че съществуват и силни очаквания, че щом е умен някой човек, той задължително ще успее в различни начинания. Явно това, което често виждаме в нашата действителност, не ни пречи да разсъждаваме по-позитивно за след години.
Днес ще ви предложа и едно малко по-различно тълкувание защо твърде умните хора не винаги са успешни бизнесмени. Темата ще е продължение на размишленията в статията „Топ 5 грешки на умните хора на работното място и в училище. Защо умните хора трудно си намират работа?“. Сега ще говорим отново за твърде умните хора и ще поразсъждаваме по въпроса защо често те не са много добри бизнесмени и предприемачи.
В книгата си „The Entrepreneur Equation“ Карол Рот разсъждава точно по този въпрос – защо умните хора обикновено са лоши предприемачи.
„Аз съм по-добър от всички други при всяка задача“
По-умен, по-мотивиран и по-талантлив от другите обаче изобщо не означава, че задължително този човек ще бъде и по-добър предприемач, смята Карол Рот.
Ето как авторката описва ситуацията:
Умникът в класната стая
Проблемът на умните хора по отношение на предприемачеството започва още в училищната стая с груповите проекти. Умникът е в група, с която трябва да работи по даден проект. Ако е сам, проектът може да стане брилянтен. Ако е в група и в нея има ученици, които не само не са на неговото ниво като интелект, но и може да нямат никакъв талант, а и мотивацията да им е нулева.
Правилото при всички проекти е, че 80% от работата се извършва обикновено от 20% от хората в групата. Ако нещата се разпределят по равно, това означава често, че някой нещо няма да направи добре и това ще се отрази на оценката на всички.
Как Умникът да остави оценката му да зависи от съученика му лентяй Тими, който се вясва на училище от време на време и обикновено спи в часовете? Ако въпросният лентяй свърши нещо, то ще е нещо ужасно, а най-вероятно изобщо ще забрави да си направи своята част от проекта и това означава, че всичко ще се „прецака“. Затова най-честата практика е – Умникът запретва ръкави и свършва огромна част от проекта. Сам. Всички обаче получават висока оценка за успешното задание.
И така Умникът сам се вкарва в омагьосания кръг на живота да върши всичко сам на много високо ниво, защото ще го свърши много по-добре от всички други. Умникът пише добре, планира добре, а накрая резултатите също са добри. Всичко прави добре, единствено не може да направи бизнес добре. По отношение на бизнеса и предприемачеството Умникът не само не е добър, той се и прецаква, пише Карол Рот в статия за сайта Entrepreneur. Денонощието е от 24 часа, а през това време човек трябва да спи, да се храни, а и да върши други приятни работи. И така Умникът вече се е вкарал в омагьосания кръг да върши всичко сам и не може да излезе от него, защото няма доверие в другите и по-скоро знае, че те няма да успеят да свършат работата на неговото ниво. Дори да се захване с предприемачество, неговото начинание се превръща в бизнес, движен от един човек, а това веднага го лишава от възможността да се разрасне.
Защо лентяите са по-добри предприемачи?
И отново парадокс. Оказва се, че лентяите като съученика Тими са по-добри предприемачи от Умника, пише Карол Рот. Те научават още от детските си години много важен житейски урок – да се обграждат с умници, които да свършат работата. Тими е получил отлична оценка на училищния проект без дори да си е мръднал пръста. Той знае как да делегира своята работа на друг, който да я свърши. Вероятно дори умее да манипулира другите да направят нещо, ако той не желае да работи. Ето затова летяите често се оказват много успешни бизнесмени.
Ти си толкова умен колкото можеш да автоматизираш процеса.
Идеалният случай е умният човек да предаде талантите си на другите хора като ги научи кое как трябва да се прави на високо ниво. Но умните хора са толкова свикнали да правят всичко сами, че изобщо и не се сещат да автоматизират поне малко работата си и да делегират колкото се може повече задачи на другите хора. Ако сте умен и искате да се захванете с бизнес, използвайте следната хитрост: разпишете всички дейности, които трябва да се свършат и как точно да се свършат. Направете го във формат като точни инструкции, които всеки да може да следва, за да свърши работата, която искате да бъде свършена на определеното качествено ниво.
Твърде умен, за да направи нещо добро за себе си
Умните хора обичат да правят нещата по по-различен, по-сложен, по-необичаен начин. Стоят далеч от бизнес принципа KISS (keep it simple, stupid) – да е всичко по-лесно, по-опростено, а този принцип е важен за успеха на дадено начинание в нашето съвремие.
Вземете за пример Макдоналдс, насочва ни Карол Рот. Всяко действие е разбито на поредица от прости функции. Всяка задача пък е разбита на лесни стъпки, които следват една след друга. Същото е и на поточната линия. Един работник изпълнява многократно едно и също действие. Има твърде малко индивидуализъм и всичко е вкарано в стандартната рамка.
В най-успешните фирми по света не работят най-умните, най-гениалните, а съвсем обикновени, средностатистически (дори понякога глупави) хора. Тези компании имат само няколко супер умника, които да стандартизират, автоматизират и делегират голяма част от задачите по такъв начин, че да не може да се видоизменят от средностатистическия служител.
Така че да си умен или талантлив в много ситуации няма да ти помогне (особено ако попаднеш на работно място, където е за по-обикновени служители, които изпълняват стандартни задачи). Няма да ти помогне и като предприемач, освен ако не използваш хитростта да автоматизираш и стандартизираш процеса с простички задачки, които да се изпълняват от по-обикновени хора. Само тогава може да станеш успешен предприемач, съветва Карол Рот. Това обаче противоречи на начина мислене на Умника, който години наред е бил обучаван да прави всичко сам на високо ниво и по-сложно. Но простите действия, делегираните задачи на другите, това води до успешен бизнес.
„Златните белезници“ на твърде умните хора, които имат много за губене
Една много важна причина, поради която умните хора не започват бизнес, е, че имат много за губене. Колкото по-умен е даден човек, толкова повече възможности има пред себе си. Умният човек има възможност да направи пари в различни области, а като започне да се издига в кариерата си – ще печели още повече.
Това означава, че за умния човек има много повече рискове, ако започне сам бизнес, в сравнение с обикновен човек, който няма много възможности за развитие и ако е служител на твърде ниско ниво някъде.
Тази дилема, пред която е изправен умният човек, се нарича – „златни белезници“. Това, че има много възможности за професионално развитие, означава, че ако започне бизнес, той трябва да изкарва от него много повече пари, колкото би получавал един обикновен човек.
Ако печелите като умен човек 250 000 долара годишно (или имате възможност след време да печелите толкова) – задачката показва, че ако стартирате бизнес, той трябва да е пет пъти по-успешен и доходоносен от този с печалба от 50 000 долара годишно – нещо, което долу-горе би било добре за стартиращ предприемач. Отделно бизнесът ви трябва да се развива, за да е успешен. Очакванията са, че скоро трябва да се удвои печалбата. Много по-реалистично е това да се случи при бизнес с печалба от 50 000 долара на година, отколкото при бизнес с печалба 250 000 долара на година.
Умните хора често не са най-успешните предприемачи, защото имат много какво да губят, имат пред себе си много възможности за развитие, а отделно – научени са да се справят сами и да мислят по-сложно. За успешния бизнес нещата трябва да са по-прости и човек да има навика да делегира задачи на другите хора.
И още един недостатък, който се среща при умните хора и който е описан от Роджър Мартин в статията му в „Харвард Бизнес Ревю“, говорейки за стратегиите. Мартин смята, че интелигентните хора постоянно се стремят да търсят и да намерят правилния отговор. Но това не винаги е възможно. Често трябва да се прави избор, да се вземат решения за едно несигурно бъдеще. Не е възможно да се открие само едно решение на даден проблем, да има само един правилен отговор. Умните хора трябва да свикнат и с мисълта, че не може да се каже на 100%, че даден избор е правилен, защото няма как това решение да се съпостави с другите – другите избори, които не са направени, другите пътища, които не са избрани, защото не е ясно как са щели да се развият.
И все пак – защо не?
И след всичко написано, защо пък умните хора да не могат да станат успешни предприемачи, ако са си взели поуки. Ако са решили да рискуват, ето кратките съвети от сър Ричард Брансън, успешен британски бизнесмен и милиардер, които той публикува в профила си в LinkedIn. Те са доста свързани с някои грешки, които правят умните хора („Топ 5 грешки на умните хора на работното място и в училище. Защо умните хора трудно си намират работа?“).
1. Повече слушайте, отколкото говорете! Имате две уши и една уста, нека всичко да е в тази пропорция. Брилянтните идеи може да изскочат от най-необичайните места, така че слушайте внимателно.
2. Правете нещата лесно! Никой не е казал, че различните неща трябва да са сложни. Има хиляди прости решения на проблеми, които чакат да бъдат решени. Иновацията не означава да преоткривате колелото. Лека промяна на нещо е много по-добре от пет усложнени промени.
3. Гордейте се с работата си!
4. Забавлявайте се, успехът ще дойде!
5. Имате провал – добре дошли в клуба! Продължавайте напред! Всеки предприемач има поне няколко провала. Важно е каква поука си е взел от грешките. Не позволявайте да паднете духом от един-два провала. Преживейте ги, анализирайте грешките и какво можете да подобрите, махнете с ръка и почнете отначало.
И за финал – успешен бизнес от умен човек май ще е добре за всички. Има достатъчно добри примери. Така че по-смело!
