Родители се противопоставят на въвеждането на задължително религиозно обучение. Те са пуснали петиция срещу идеята. Подобни намерения се прокрадват в изказванията на министъра на образованието Красимир Вълчев. Още по време на предизборната кампания на ГЕРБ той заговори за възпитание, йерархия, санкции, авторитети, вкарване на Българската православна църква в училище. След това сякаш беше една идея всичко по-завоалирано и го облече във форма на възпитание, добродетели и вече включваше и други вероизповедания, а не само православната църква. Последно този дух се забелязва в концепцията му за промени на учебните програми, където извежда важна цел – засилване на възпитателната роля на училището.
Автор на отвореното писмо е Ирина Манушева, бивш учител и граждански активист по темата за образованието. Тя не изключва възпитателната роля на училището, но не смята, че това трябва да става чрез религията.
Разтревожени сме от все по-настойчивите изявления на редица политици, духовни лица и други поддръжници на религиозното обучение за въвеждането на задължителен учебен предмет, свързан с православната религия, макар и много от тях безспорно да са водени от благородното намерение за възпитаване на ценности и добродетели у подрастващите…
И накрая: нека не забравяме, че възпитанието на децата е работа на всички ни – на семейството, на училището, на обществото.
Ето какво пише в петицията:
ОТВОРЕНО ПИСМО
относно въвеждането на задължително религиозно обучение
До Министерството на образованието
на Република България
До Комисията по образованието и науката
към Народното събрание на Република България
До Омбудсмана на Република България
Уважаеми дами и господа,
Ние, долуподписаните граждани на Република България, сме силно обезпокоени от засилващите се политически заявки и зачестяващите медийни коментари в подкрепа на въвеждането на задължителен учебен час по религия в средните училища у нас.
Водени от ясното съзнание, че образованието съставлява фундамента на обществото, а училището изпълнява както обучителна, така и важна възпитателна роля,
без ни най-малко да омаловажаваме историческото, културното и общественото значение на религията и нейните институции и с дълбоко уважение към вярата и вярващите, каквито са и много от нас,
бихме искали своевременно да заявим категорично несъгласие с идеята за задължително религиозно обучение в рамките на предучилищното и училищното образование.
Разтревожени сме от все по-настойчивите изявления на редица политици, духовни лица и други поддръжници на религиозното обучение за въвеждането на задължителен учебен предмет, свързан с православната религия, макар и много от тях безспорно да са водени от благородното намерение за възпитаване на ценности и добродетели у подрастващите.
България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи. Тази свобода е дълбоко залегнала и във Всеобщата декларация за правата на човека, а Европейската конвенция за правата на човека подчертава правото на родителите да осигуряват на децата си образование и преподаване в съответствие с религиозните и философски си убеждения. Според Закона за предучилищното и училищното образование на Република България държавата осигурява светско образование, а една от основните му цели е формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин, като при това изрично забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини в училище.
Убедени сме, че задължителното изучаване на точно определена религия, макар и традиционна за страната ни, накърнява тези фундаментални права. А дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение (твърде различно от изучаването на религиите в исторически и философски аспект) подронва облика на училището като водеща образователна институция, чиято мисия е да предоставя преди всичко съвременни научни знания. Ние не отричаме и не подценяваме значението на вярата и религията, включително за духовното израстване на децата, но сме убедени, че тази роля, принадлежаща от векове на семейството и религиозните институции, следва да бъде ясно разграничена от училището.
Длъжни сме да подчертаем, че – въпреки множеството спекулации – по света няма практика за задължително религиозно образование, още по-малко непозволяващо избор и/или водено от духовни лица. Почти всички държави в Европа, Северна Америка, Австралия, голяма част от Азия и Южна Америка държат на светския характер на училището, а задължителното религиозно обучение е типично предимно за страни от Близкия изток и Северна Африка. Религиозното обучение присъства в задължителните учебни програми на много малко страни в Европа, като дори и те почти без изключение предвиждат различни варианти като избор на изучавана религия, религиозно неутрално обучение или въобще отказ от предмета съобразно предпочитанията на ученика и семейството. Същото важи за много други страни по света – дори такива, които бихме сметнали за далечни на представата ни за свободни и демократични общества.
У нас и сега училището запознава учениците с религията в рамките на хуманитарните предмети от задължителната програма и дава допълнителна възможност желаещите да се занимават по-целенасочено под формата на избираем предмет. Превръщането му в задължителен би било изключително опасна крачка в съвременното развитие на обществото ни като цяло. Не на последно място, съществува немалък риск да се произведе обратен ефект: много младежи да бъдат отблъснати и от самата религия, и от ценностите, нормите и поведението, върху които тези часове биха се фокусирали и много от които безспорно са важни за всички ни.
Нека не забравяме, че образованието ни бездруго е изправено пред изключително сериозни проблеми: ниски академични резултати (показани както от собствените ни изпити, така и от международните изследвания) въпреки огромната натовареност, тревожна липса на умения за критично мислене и отсяване на информация у деца и възрастни (от години заемаме последните места в Европа), зачестяващи прояви на нетърпимост и агресия навсякъде около нас. Ето защо вместо към задължително религиозно обучение, настояваме вниманието да се насочи към устойчивата роля на училището във възпитаването на общочовешки добродетели и модели на поведение, продиктувани от осъзнаването на личната свобода и отговорност в контекста на общността; изграждането на устойчиви знания и творческо и критично мислене; развиването на социално-емоционални и други важни личностни и житейски умения.
И накрая: нека не забравяме, че възпитанието на децата е работа на всички ни – на семейството, на училището, на обществото.
Всички сме отговорни. Всички възпитаваме.
Нека го правим заедно и отговорно, вместо да прокарваме нови разделителни линии помежду си.
Петицията може да бъде подписана тук.
Документът се обсъждаше в дискусиите на Данибон още на 10 февруари. Ето предложение:
Подкрепям петицията. Единствено смятам, че всеки който я подкрепя, ще постигне повече, ако я копира, добави линка към нея и я изпрати на имейла до съответните заинтересовани страни, до които иска тя да стигне. Ето имейлите: [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected]
