Има много по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10. клас, заявява в интервю за “Труд” образователният министър Красимир Вълчев. “Заслужава ли си усилията НВО след 4 и 10 клас”, пита Вълчев.
Моето мнение е, че има много по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10. клас. Един от най-големите ни проблеми е с изучаването на математика. Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и индустрии с висока добавена стойност, а те изискват изучаване на математика. Затова ще предложим списък от мерки за подобряване на резултатите и насърчаване на изучаването?, като важна част от този процес е промяната на учебните програми. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да стимулираме повече ученици да учат тези профили в гимназиите и да полагат изпит по тези дисциплини.
Вълчев предлага да се увеличат часовете по математика в 11 и 12 клас.
По математика, например, може да се качат часове в 11. и 12. клас, съответно да се облекчи съдържанието в предходните класове. Също така да се акцентира повече върху умението да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои теми. Виждаме по PISA, която е за 9. клас, че задачите съдържат сравнително прости алгоритми, които са знания от 6. клас, но нашите учениците се затрудняват в превръщането на условието на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата учебна програма в 9. клас се учат доста сложни алгоритми, които учениците често заучават, защото не разбират. Но по всеки предмет разговорът е различен. По история е важна фактологията, важни са датите, но за някои от тях няма нищо фатално, ако ученикът не ги запомни. Много по-важно е да разберат смисъла, връзката между събитията.
Красимир Вълчев иска часове по добродетели и религии, за които МОН да обедини “усилия с Българската православна църква, с вероизповеданията”.
Възпитанието е във всеки час, затова трябва да акцентираме върху него във всяка учебна програма, по всеки предмет. Това, което обсъждахме в серия дискусии за образованието, бе час по добродетели и религии. Такъв час от задължителния учебен план има в повечето страни. Цел на нашата образователна система е да направим децата българи, добри хора, личности. По отношение на патриотичното образование нашата система има достатъчно изразен фокус, но това не е така по отношение на възпитанието в човешки добродетели, което можем значително да усилим. Още повече, ако обединим усилия с Българската православна църква, с вероизповеданията. Ако този час влезе в задължителните, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи етика, добродетели, ценности. Но за да се случи това, е необходима и оптимизация в учебния план. В момента след 4. клас учениците имат по 7 часа дневно. Беше разширено изучаването на чужди езици, на компютърно моделиране, на гражданско образование. Беше увеличена и профилираната подготовка, а сега трябва да направим оптимизация. В момента нямаме пространство да добавим допълнителни часове, така че това ще бъде част от общата реформа.
Ще има ли промяна на ваканциите или на учебното време?
Не, нямаме голяма маневреност. Най-често се предлага да се намали лятната ваканция за сметка на повече дни ваканция през останалото време. Но летните месеци стават все по-горещи, а училища нямат климатични инсталации. От друга страна, нашите ученици учат относително по-малко учебни дни, а учителите по всички предмети се оплакват, че часовете не достигат. Ние сме държавата с най-много дни, в които се празнува или отпразнува, и с относително дълга лятна ваканция. Това, което можем да направим, е да губим по-малко учебни дни. Например много училища след избори не е необходимо да не учат, защото може още вечерта след изборния ден да се изчистят. Вече имаме опит с обучението в електронна среда при грипни епидемии. Ограничихме и ученическите екскурзии в учебни дни.
Първата реформа ще бъде на учебните програми.
Първата реформа, по която ще започнем обсъждане, е тази на учебните програми за учениците. Те са това, което казва какво учат децата. Още следващата седмица ще представим и ще направим първото обсъждане на концепция за промяната им. Идеята е тя да съдържа основните насоки и философията за промяна в учебните програми и учебния план. Крайната цел на тази реформа е да променим доминиращата култура на учене – от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията.