На пръв поглед всичко е чудесно! Едно хрисимо, едно позитивно!
Но!
Но все едно ми го прошепваше гласът на Путин – оня монотонен глас в стил Кашпировски, и подканяше: „Ребята, давайте жить дружно!“, но човек осъзнава, че е следващото пушечно месо на фронта.
10 пъти в кратък текст от около 30 реда Красимир Вълчев, бивш образователен министър, е споменал думата „възпитание“ и производните му във визията си за образованието в България.
Иска училищата да имат възпитателна функция за децата и това да се нареди до обучителната им функция. Т.е. държавата със задължително си обучение се намесва съвсем в семейството и му изземва ролята да възпитава децата си.
Какво възприема Вълчев под „възпитание“?
– санкции
„За да възпитават ефективно учителите, системата трябва да им се довери. Ако погледнем през действащите правила за налагане на санкции на учениците, тя по-скоро не го прави.“
– йерархия и уважение на авторитета
„Ако не приемем концепцията, че отношенията между учител и ученик са асиметрични, учителят няма да има достътчно авторитет и не ще може да възпитава ефективно.“
„Ако не възпитаваме децата в уважение към авторитета на учителя, те няма да уважават нито един авторитет, няма да уважават и авторитета на родителите си.“
– религия и влизане на църквата в училище
„Възпитанието е във всеки час, дори във всяко междучасие, но един отделен час по добродетели и религия може да спомогне допълнително за възпитанието в ценности и за обединяване на усилията на училището и църквата в това да направим децата добри хора.“
Визията на Вълчев за образованието е като от 19 век или каквато я чуваме в Русия на Путин.
Уж хрисимо, уж позитивно и виждаме в какви зомбита се превърна цялото общество, но и следващите поколения ще са такива.
Това не е проевропейска гледна точка, в която се говори за знания, наука, прогрес.
Визията на ГЕРБ за образованието, изказана от Вълчев, е доста плашеща за обществото на 21 век в модерна европейска държава.
Ето какво е написала съмишленичка от общността на Данибон в коментар под публикацията на Вълчев за визията му за образованието:
„Празно и в същото време стряскащо послание. Струва ми се говорите на последователи на крайните формации. Картината за отношенията учител-ученик, възпитателната роля на училището, с наложен авторитет е мила картичка от отминало време. А, времето не може да се върне. Можем да се адаптираме и да вървим с него. Защо не говорите за:
– инвестиции в повтарящо се обучение на учителите. Не защото учителите са неуки, а защото децата са от съвсем друго тесто днес. Динамиката в света и живота е друга и техните умения трябва да се опресняват;
– за програми за споделяне на експертиза и успешни практики в европейската общност;
– подобряване и реално модернизиране на учебната среда;
– целите на образователната система и уменията, които ще изгражда;
– програми за включване на родителите в училищния живот и пр.
За съжаление ви гласувахме доверие твърде дълго, а през тези години ни заля вълната на опростачване на обществото. Ако наистина в това се заключава стратегията Ви за образованието в България, то всъщност Ви липсва смелост, прогресивно и иновативно мислене извън кутията, лидерство и страст към темата образование.“
