На южния бряг на Крит има място, което изглежда създадено за легенди. Матала е малък залив с пясъчен плаж, скали, пещери и необикновено усещане за свобода. През 60-те години обаче тук се случва нещо много по-интересно от туристическа приказка.
Млади хора от Америка и Западна Европа започват да живеят в издълбаните в скалата пещери. Те идват като пътешественици, творци, хипита и отказали се от удобния живот младежи. За някои Матала е спирка, за други е дом, а за трети се превръща в лична утопия.
Днес мястото е една от най-разпознаваемите точки на Крит. Пещерите са археологически обект, а старият хипи мит продължава да привлича посетители. Зад него обаче стои история с много повече нюанси, противоречия и човешки съдби.
Преди хипитата имало гробници
Пещерите на Матала не са създадени за хипитата. Те са издълбавани в меката скала векове преди съвременният човек да измисли думата „контракултура“. Част от тях са били използвани като гробници през гръко-римската епоха.
Някои от пещерите имат помещения, ниши, стъпала и подобия на легла. Това подсказва, че през различни периоди те са имали и жилищна функция. Така едно и също място последователно е било дом, некропол и убежище.
Матала има и много по-древна история. В минойската епоха заливът е бил свързан с пристанището на Фестос. По-късно римляните използват Матала като пристанище на Гортина.
Тази многопластова история обяснява особеното усещане на мястото. Хипитата не откриват празна скала, а пространство с вече натрупани човешки истории. Те просто добавят още една глава към тях.
Как започва хипи Матала
В началото Матала е почти неизвестно рибарско село. До 60-те години тук няма днешната туристическа инфраструктура. Няма големи хотели, шумни барове и организирани плажни развлечения.
Първите чужденци са привлечени от необичайното съчетание. Има море, слънце, евтин живот и пещери без наем. За млади хора, които търсят друг начин на съществуване, това е почти съвършена комбинация.
Сред ранните посетители има французи и други европейски пътешественици. Те са по-близки до битническата култура, отколкото до по-късния образ на хипито. Постепенно към тях се присъединяват американци, британци, германци, канадци, холандци, австралийци и скандинавци.
Матала се превръща в международна общност. Езиците се сменят около огньовете, на плажа и пред пещерите. Националността постепенно става по-малко важна от споделеното желание да се живее извън установените правила.
Хипи маршрут
Представата за хипитата като хора, дошли само за слънце и музика, е прекалено опростена. Много от тях пътуват с години и следват прочутия хипи маршрут към Изтока. Пътят минава през Европа, Балканите, Турция, Иран, Афганистан, Пакистан и Индия.
Матала е една от спирките по тази карта на свободата. Някои остават само дни, други седмици или месеци. Част от тях се връщат през следващото лято.
Сред посетителите има млади американци, които се обявяват срещу войната във Виетнам. Други просто искат да избягат от социалните очаквания. Трети са художници, музиканти, студенти или обикновени авантюристи.
Един от най-силните мотиви е простотата. В Матала не е необходимо да имаш апартамент, мебели или голяма банкова сметка. Пещерата може да бъде спалня, кухня, дневна и убежище едновременно.
Пещерата като начин на живот
Животът в Матала далеч не е бил романтична пощенска картичка. Пещерите са били прашни, горещи или влажни, според сезона. Хигиената също е била сериозен проблем.
Храната често е била проста. Местните жители продавали хляб, кисело мляко и други основни продукти. Хипитата разполагали с малко пари и често живеели с минимални средства.
Въпреки това спомените на бившите обитатели често говорят за изключително чувство за свобода. Те не описват Матала само като място. Описват я като състояние на духа.
Има и нещо важно, което туристическата легенда понякога пропуска. Местните жители не са били просто фон на хипи историята. Те са давали са работа и са учили чужденците на практически умения.
Някои от местните дори се сприятеляват с новите обитатели. Те им показват как се лови и съхранява риба. Постепенно между двете култури възниква странна, понякога забавна форма на взаимно обучение.
„Животът е днес“
Една от фразите, свързани с Матала, гласи: „Животът е днес. Утре никога не идва.“ Тя прекрасно описва философията, която по-късно се превръща в запазена марка на мястото. Но зад романтичната фраза стои реален избор.
За тези млади хора настоящето е по-важно от натрупването. Свободното време е по-ценно от кариерата. Приятелството, музиката, природата и пътуването имат по-голяма стойност от вещите.
Матала създава усещането, че друг живот е възможен. Точно това прави мястото толкова привлекателно. Хората не идват само заради пещерите, а заради възможността да се представят като други хора.
Матала в списание „Life“
През юли 1968 г. американското списание „Life“ публикува голям материал за Матала. Статията превръща малкото критско село в международна сензация. Това е моментът, в който местната легенда започва да се превръща в световен мит.
Материалът представя американски младежи, пътуващи из света. Матала е показана като необичайно убежище на хора, търсещи различен живот. Пещерите изглеждат едновременно екзотични, примитивни и невероятно свободни.
Ефектът е почти мигновен. Новината достига до хора, които никога не са чували за Матала. Все повече млади пътешественици включват селото в маршрутите си.
И тук се появява един от най-интересните парадокси. Хипитата искат да избягат от масовата култура. Масовата култура обаче открива тяхното скривалище.
Когато раят започва да се препълва
Още през 1969 г. някои от обитателите вече се страхуват от популярността. Един американски пътешественик предупреждава журналист, че цивилизацията ще съсипе красивото място. Причината е проста, защото вече се появяват пътища и повече туристи.
Матала започва да се променя пред очите на хората, които я превръщат в легенда. Малкото рибарско село постепенно започва да печели от новия поток. Появяват се повече услуги, търговия и туристически интерес.
Това е класическият парадокс на контракултурата. Мястото става известно именно заради отказа от туризма. След това славата му започва да създава туризъм.
Джони Мичъл и пещерата, която влиза в музикалната история
Най-известната посетителка на Матала е канадската певица Джони Мичъл. Тя пристига в началото на 1970 г. и остава няколко седмици. Престоят ѝ по-късно се превръща в част от историята на един от най-значимите ѝ албуми.
В Матала Мичъл среща Кари Радиц. Американецът живее в пещера и работи като готвач в местното заведение „Мърмейд“. Двамата прекарват почти два месеца заедно.
На рождения му ден Мичъл му подарява песен. Това е „Carey“, която по-късно влиза в албума „Blue“. Така една пещера на Крит се оказва свързана с музикална история, слушана десетилетия по-късно по целия свят.
Но Матала присъства и в друга нейна песен. В „California“ също има препратки към Кари и преживяното на острова. По този начин Крит остава завинаги в музикалната биография на Мичъл.
Песента разказва повече от туристическа брошура
Историята на „Carey“ е особено ценна, защото показва Матала отвътре. В нея няма само романтика. Има мръсни крака, прост живот, необичайни хора и носталгия по удобствата.
Мичъл по-късно разказва, че животът там е бил доста суров. Косата ѝ се сплъстявала от морската вода. Краката ѝ били покрити с катран от плажа.
Това е важна подробност. Хипи Матала не е била постоянен празник. Тя е била експеримент с последствия, неудобства и ограничения.
Именно това прави спомените толкова интересни. Свободата е изглеждала прекрасно отдалеч. Отблизо тя е изисквала готовност да живееш без много от удобствата на цивилизацията.
А наистина ли Боб Дилън и Джанис Джоплин са живели там?
Около Матала се е натрупал огромен списък от известни имена. Често се споменават Боб Дилън, Джанис Джоплин, Джоан Баез и Кет Стивънс.
Присъствието на Джони Мичъл е добре документирано. За други знаменитости доказателствата са много по-слаби или косвени. С течение на времето туристическият мит естествено е разширил списъка.
Матала и гръцката диктатура
Хипи общността се развива в период, когато Гърция е управлявана от военна хунта. Това е важен контекст, който често липсва в романтичните разкази за Матала. Свободният живот на чужденците съществува в страна с много различна политическа атмосфера.
Властите започват да гледат на общността с подозрение. Големият брой чужденци, голотата и нестандартният начин на живот създават напрежение.
През 1970 г. вече има около 150 хипита в десетки пещери според гръцки публикации от онова време. Обсъжда се дори провеждането на международен хипи конгрес. Властите не позволяват подобно събиране.
Пещерите са обявени за археологически обект. На обитателите е даден срок да ги напуснат. Следват периоди на ограничения, временно отваряне и постепенно окончателно прекратяване на обитаването.
Точната дата на окончателното затваряне е спорна. Различни източници посочват 1970 г. или началото на 70-те години. Свидетелствата на бивши обитатели обаче показват, че отделни хора продължават да използват пещерите години по-късно.
Някои спомени сочат присъствие и през 1974 г. Има сведения за хора в пещерите и през втората половина на 70-те. Затова историята за еднократно драматично „изгонване“ е по-скоро удобна версия.
Не всички са били хипита
Това е една от най-интересните подробности. Част от самите обитатели не са се определяли като хипита. Някои предпочитали думи като „пътешественици“ или просто „авантюристи“.
Хората, пристигнали в Матала, не са били еднаква група с обща програма. Те са имали различни причини да пътуват и различни представи за свободата.
Сред тях има хора, които след това продължават към Индия. Други се връщат към нормален живот в Европа или Америка. Трети остават свързани с Матала десетилетия наред.
Жените в пещерите
Историите за Матала често са разказвани през мъжкия поглед. В действителност жените са значителна част от общността. Сред тях има пътешественички, художнички, студентки и музиканти.
Те също търсят независимост и възможност да пътуват сами. За младите жени от 60-те години подобен избор е особено радикален. Пътуването без семейство и установена социална роля носи съвсем различен смисъл.
Матала им предлага пространство, в което традиционните очаквания са отслабени. Това не означава, че животът е бил безпроблемен. Свободата там е била реална, но и хаотична.
„Хилтън“ в пещерите
Хипитата имали своеобразна вътрешна география. Някои пещери били индивидуални жилища. Други се превръщали в общи пространства.
Една от най-известните е наричана „Хилтън“. Името е иронично, защото мястото няма нищо общо с луксозен хотел. Това е обща пещера, където хората се събират, разговарят и слушат музика.
Точно там се усеща духът на общността. Няма рецепция, резервации или сметки за нощувка. Има хора, китари, разговори и усещането, че светът навън временно не съществува.
Хипи Матала се връща като фестивал
През 2011 г. започва нова глава от историята. В Матала се организира фестивал, който събира бивши хипита, музиканти, местни жители и млади посетители. Така старият мит получава нов живот.
Фестивалът започва като своеобразна среща с миналото. Постепенно се превръща в голямо ежегодно събитие. Музиката, изкуството и плажът отново стават център на живота в селото.
Пещерите, които не са забравили
Днес по скалите няма онзи живот от края на 60-те. Няма дрехи, прострени пред входовете, огньове и китари до сутринта. Няма млади пътешественици, които се чудят къде ще спят следващата зима.
Но Матала все още носи техния отпечатък. Той се вижда в имената, песните, местните истории и надписите, останали като своеобразен подпис на едно поколение.
Затова човек не трябва да посещава Матала само като поредния красив плаж на Крит. Струва си да застане пред пещерите и да си представи как е изглеждало мястото през епохата на хипитата.
Тогава пред него няма да бъде просто скала. Ще бъде едно от малкото места в Европа, където за кратко хиляди хора са си позволили да повярват, че могат да се радват на живота свободно
