Фестос не се разкрива изведнъж. Той постепенно се появява пред посетителя като огромен каменен пъзел, разположен високо над плодородната Месарска равнина. Там някога се е развивал един от най-значимите центрове на минойски Крит. Днес между руините са останали дворове, стълбища, складове, светилища, царски помещения и следи от много по-стари сгради. Но когато човек започне да следва маршрута през археологическия обект, постепенно разбира, че това не е просто дворец, а цял архитектурен свят.
Дворецът на Фестос е заемал площ от около 8400 квадратни метра и е бил вторият по големина и значение дворцов център на Крит. Той е съществувал приблизително шест века, бил е разрушаван и отново изграждан. А различните му строителни фази са оставили след себе си своеобразна археологическа памет, в която по-старото и по-новото се наслагват едно върху друго. Повечето от сградите, които посетителят вижда днес, принадлежат към Новия дворец. Но сред тях непрекъснато се появяват останки от Ранния дворец и от още по-късни периоди.
Още самото местоположение обяснява много за значението на Фестос. Дворецът е издигнат на високо възвишение в края на плодородната Месарска равнина, в район, обитаван още през неолита и преддворцовия период. Оттук пространството около двореца не е просто фон, а част от неговата история, защото Фестос е бил свързан с целия пейзаж около себе си, а по-късно и с пристанищните градове Матала и Комос на Либийско море.
Влизането в двореца започва от дворовете
Разходката може да започне от Горния двор, голямо, равно и просторно павирано пространство, разположено северозападно от основната част на двореца. По западния край на настилката са запазени седемнадесет кръгли вдлъбнатини, предназначени да поддържат колонада от дървени колони, която някога е затваряла тази страна на двора. Трудно е днес да се види тази архитектура с въображението. Но именно тук започва да се усеща особеността на Фестос, защото голяма част от най-важните му елементи са били изградени от материали, които времето не е пощадило.
През Горния двор е минавала леко повдигната настлана пътека, вероятно използвана за свещени процесии и други церемонии. Така още в началото на разходката архитектурата подсказва, че движението през двореца е имало значение и че дворовете не са били просто свободни пространства между сградите. Те са били места, в които хората са се движели, събирали, наблюдавали и участвали в ритуали.
От Горния двор към Западния двор води великолепно стълбище, което преодолява денивелация от около шест метра. Самото стълбище е част от внушението на мястото, защото превръща слизането в архитектурно преживяване и свързва две от големите открити пространства на двореца. Западният двор също е бил павиран и е съществувал заедно с останалата ранна архитектура, като северната му граница е била оформена от висока подпорна стена.
Театралната зона
По протежение на тази стена са се простирали осем широки стъпала, дълги около 22 метра. Те вероятно са представлявали местата за зрители в нещо, което археолозите определят като „театрална зона“. Тук публиката е можела да наблюдава ритуали и други представления, разигравани в Западния двор. Самата конструкция е забележителна. Показва как архитектурата е могла да организира едновременно пространството, движението и погледа на множество хора.
Западният двор е бил пресичан и от настлана пътека, която продължавала нагоре през стъпалата на театралната зона. От нея се отделял клон на запад към две кръгли ями, оградени със стени, които напомняли подобните „кулури“ в Кносос. А наблизо имало и правоъгълен водоем, облицован с мазилка, както и друг, бутилкообразен водоем от по-късно гръцко време. Самото съчетание на процесионна пътека, стъпала, открито пространство и водни съоръжения показва колко много различни функции са били концентрирани в тази част на двореца.
След изграждането на Новия дворец четири от стъпалата на театралната зона останали видими, а Западният двор бил запълнен, разширен и нивото му било значително повдигнато. По-късно насипът бил премахнат и така отново се показала старата фасада на първия дворец от източната страна на двора. Тя е типичен пример за минойската архитектура със своите ортостати. Това са вдлъбнатини и издатини, които създават фасада, много различна от по-късните праволинейни архитектурни традиции.
Светилището пред монументалното стълбище
В тази част на Фестос се намира и раннодворцовият пропилей, свързан с коридор, който води към Централния двор. Това е единственият известен вход към Ранния дворец и пред него посетителят може да види лоби с каменни пейки и редица малки складови помещения. Именно тук са били открити великолепни съдове в стил „Камарес“, сред най-красивите произведения на праисторическото изкуство.
Новият дворец бил изграден на около седем метра по-назад. Някои археолози смятат, че именно в Западния двор са се провеждали прочутите критски игри с бикове. Те вероятно са имали религиозен характер и при които животното не е било убивано накрая. Дори когато не можем да възстановим точно как са протичали тези действия, самото пространство и неговата организация позволяват да си представим двор, изпълнен с хора, ритуално движение и очакване.
Новият двор покрил останките на малко светилище, разположено непосредствено пред монументалното стълбище към по-късния пропилей. Това протодворцово светилище се състояло от три последователни помещения. Централното било по-голямо и вероятно по-високо от страничните, каквато е характерната форма на този тип светилища. В средното помещение имало пейка, върху която били поставяни култови предмети, както и хаванка, а зад него се намирало по-голямо вътрешно пространство с ниска маса за приношения.
Около светилището се разкрива свят на религиозни действия, които са оставили съвсем конкретни следи. В близост до стълбището е имало място, където върху каменна плоча е било смилано жито, вероятно за приготвяне на „свещен хляб“, а наблизо се е намирало място за жертвоприношения. Правоъгълна кухина с централно вдлъбване, пълна с пепел, животински кости и счупени съдове, е служела като жертвено огнище за тези ритуали.
Голямото стълбище към Пропилея
Пред посетителя се появява едно от най-впечатляващите съоръжения във Фестос. Главният вход към Новия дворец е бил достигнат по широко външно стълбище с монументални размери, почти 14 метра широко, уникално за минойската архитектура. Стъпалата са били леко изпъкнали, за да отвеждат дъждовната вода, което показва колко прецизно е било обмислено дори най-практичното архитектурно решение.
Това стълбище водело към прочутия Пропилей. Външният му отвор бил разделен на две от огромна колона с елипсовидно сечение, от която днес е останала само основата, а зад нея имало два прохода, които не се затваряли. Отвъд Пропилея се намирал голям кладенец с колонада от три колони, характерен елемент на минойската архитектура.
Точно под пода на тази зона се намирал протодворцов склад с три помещения, който бил запълнен, когато Пропилеят бил построен. Това е един от моментите, в които Фестос буквално позволява да видим как една епоха е построена върху друга.
Коридорът на складовете
От светлинния кладенец малка врата води към вътрешно стълбище, по което се слиза към западното крило. Пред нас се разгръща голямо помещение с две вътрешни колони, наречено „Лоби на складовете“, а под павирания му под са открити множество прекрасни глинени отпечатъци от печати от Ранния дворец. Някои от оригиналните печати са изгубени. Но отпечатъците им са останали, като голяма част от изображенията са абстрактни и вероятно са били свързани с контрол върху стоки, съхранявани в определени съдове.
На запад от лобито започва коридорът на складовете. От двете му страни са се намирали многобройни складови помещения, а в най-западния склад на северната страна са били съхранявани високи питоси, предназначени за съхранение на продукти. В пода имало и съд, вграден в настилката, който събирал течности като масло или вино, когато те се разлеели.
Тук дворецът започва да изглежда като икономическа система. Огромните питоси, складовете, глинените отпечатъци и специалните съоръжения за течности говорят за организирано съхраняване и управление на продукти, а не просто за луксозен дом на владетел. Зад монументалните стълби и церемониалните дворове е съществувала сложна система, която е поддържала живота на целия дворцов център.
В западната част се намирал и протодворцов лустрален басейн, малко и дълбоко помещение с прозорец, в което вероятно са се извършвали ритуали за пречистване. Това е типично минойско пространство. То отново показва колко близо са били поставени един до друг икономическият, административният и религиозният живот. Самият дворец не може да бъде разделен на отделни категории, защото неговата архитектура постоянно ги събира.
Централният двор
От източната страна на „Лобито на складовете“ се стига до Централния двор чрез входно помещение с колона между два стълба. Този монументален вход е бил висок два етажа и е въвеждал посетителя в едно от най-големите пространства на двореца. Централният двор също е остатък от Ранния дворец, бил е изцяло павиран и е имал портици от източната и западната страна.
Портиците са били изградени от редуващи се колони и стълбове, характерна особеност на минойската архитектура. Западният портик се намирал по-високо от по-ранна колонада, открита на по-дълбоко ниво, под допълнителна непавирана част от двора. В северозападния му край са останали руини от стъпаловидно съоръжение, което вероятно е било олтар.
Централният двор е място, в което мащабът на Фестос се усеща особено силно. Тук човек вече не се движи между малки помещения, а попада в пространство, предназначено да събира хора и да организира тяхното движение. Именно за такъв двор е предложено и предположението, че в него са се провеждали игри с бикове, докато самите животни може би са били държани в района на „Лобито на складовете“.
Западното крило и стаите на култа
Широк коридор разделял Западното крило на две и свързвал двата основни двора. В източния му край стоял стълб, който поддържал покрива, а в южната му част имало павирана процесионна пътека. Едно от помещенията се смята за помещение на пазач, докато друго давало достъп до коридора на складовете.
На юг от коридора се намирали две съседни помещения с пейки покрай стените, които гледали към Централния двор. В едното имало ниска измазана маса с вдлъбнатини, вероятно използвани за поставяне на съдове, а в центъра на фасадата на другото се намирала колона. По-южното помещение било значително променено от по-късна гръко-римска къща, но вътре са останали основите на два стълба и е възможно то да е било светилище, подобно на прочутата Крипта със свещения стълб в Кносос.
Археолозите смятат, че цялата западна зона е представлявала комплекс от помещения със сакрален характер. Тук са били разположени два лустрални басейна, единият с балюстрада и стъпаловиден спуск, а другият с колона, докато помещенията в западната част са били достъпни от Западния двор. По стените са открити врязани двойни брадви, вероятно знаци на каменоделци, а върху прага на едно от помещенията има врязана звезда.
В едно от помещенията, освен пейката, е открита глинена женска фигурка в характерна поза на поклонение. Друго помещение е съдържало питоси, а в още едно са били намерени малки каменни олтари. Тези малки находки правят западното крило особено важно, защото превръщат архитектурния план в човешка история и показват, че тук са се извършвали конкретни действия, свързани с култа.
Южният край на двореца и храмът на Рея
В южния край на Западното крило посетителят може да достигне до коридор, настлан с гипсови плочи, както и до югозападните апартаменти, чиито основи са върху изкуствено разширение на хълма. В тази зона се намира и храмът на Рея от архаическия гръцки период. Той е разположен косо спрямо минойските сгради и принадлежи към много по-късната история на свещеното място.
Рея в известен смисъл наследява минойската Богиня-майка. Това е един от онези моменти, в които историята на Фестос излиза извън рамките на минойската цивилизация и показва как едно място може да продължи да бъде религиозно значимо за хора, които живеят столетия след създаването на първия дворец. По-ниско в тази зона са открити и керамична пещ и различни къщи от геометрическия период.
Източното крило
Зад колонадата по източния край на Централния двор се намира редица от помещения, известни като Източното крило или Източните апартаменти. Главната зала е имала преграда от стълбове и врати, а на запад от нея са се намирали два малки измазани басейна с пейка от южната им страна. На изток е имало Г-образна веранда с колонада отпред.
Южно от преградата е бил разположен светлинен кладенец без колони, а отвъд него се е намирал вестибюл, водещ към стъпаловиден спуск в лустрален басейн. В него са били открити красиви култови съдове, а съседното помещение вероятно е било тоалетно помещение, като каналът за водата е бил изсечен направо в скалата. Източното крило е било самостоятелно и поради малките си размери е определяно като покои на принц или принцеса, но за това няма действителни доказателства.
Северното крило и пътят към царските покои
От северната страна на Централния двор врата води към Северното крило, където са били разположени царските покои. Просторният двор пред него е бил ограден от дървени полуколони върху каменни основи, като няколко от тях са възстановени. Според едно тълкуване върху тях са били поставяни знамена, а от двете страни на всяко знаме е имало дълбоки ниши, украсени със стенописи с редици от ромбове.
Тук вероятно са стояли стражите, които са пазели входа. Подобни ниши са се намирали и в началото на коридора, отляво, за да охраняват подхода към стълбището за горния етаж. Самата врата е била затваряна с двойни врати и така цялата фасада е създавала внушително впечатление.
След входа започвал дълъг и широк коридор, от двете страни на който били разположени различни групи от малки помещения. Две от стаите на запад са особено интересни. Във всяка има малък шкаф, в едната са запазени и стенописи с декоративни мотиви. В стените на други помещения са останали части от протодворцов перистил, типичен за минойската архитектура с редуването на колони и стълбове.
Северният двор и източният вход
В северния край на коридора има още един портал, през който се влиза в Северния двор. Под пода му е запазена част от настилката на Ранния дворец, изградена от многоъгълни плочи и пресечена от настлана пътека. Кръглият водоем в тази зона вероятно принадлежи към гръцкия период.
Оттук друг коридор води към Източния двор. В източния му край се намира малко помещение с пейки по стените. То вероятно е служило като стражево или като помещение за пазач при източния вход на двореца. Почти в центъра на двора е разположена подковаобразна пещ, оградена днес, която вероятно е използвана за топене на метали.
Около нея са се намирали помещения, смятани за работилници, а зад тях е минавал отделен коридор. Тази част от Фестос отново показва колко различни дейности са били концентрирани в дворцовия комплекс. До царските покои, светилищата и представителните дворове е съществувал свят на производство и занаяти.
„Стаята на царицата“
От Северния двор може да се стигне до коридора, който води към т.нар. царски покои. На по-ниско ниво се намира прекрасна стая със светлинен кладенец, разположен по необичаен начин в средата на помещението, а не в края му. От източната и западната му страна са стояли две колони, а цялата композиция напомня по-късните атриум и имплувиум.
Особено впечатляваща е западната част на помещението. Там е имало великолепен под от алабастрови плочи, възстановен днес. Има червена мазилка между тях, както и пейки и долен стенен пояс, също от алабастър. Над него стените са били украсени със стенописи, включително пояс от розети.
Първоначално това помещение било определено като „Царската стая“ на царицата, макар че за това не е имало конкретна причина. Точно тази предпазливост е важна при разходката из Фестос. Имената на някои помещения са удобни за ориентация, но не означават непременно, че знаем със сигурност кой ги е използвал. На запад е имало тясно стълбище, което водело към горния етаж.
Перистилът и градината
От стълбището към перистилния двор се достига до помещение с под от ромбоидни плочи. От южната му страна преграда от стълбове и врати водела към великолепен открит перистилен двор. В него имало четири колони и покрито пространство от всяка страна. А вероятно над тях на нивото на горния етаж са съществували съответстващи колонади, оформящи веранди.
Възможно е този двор да е затварял зелена царска градина. Самата идея за такава градина в сърцето на огромния дворцов комплекс променя усещането за мястото. Защото зад каменните фасади и монументалните стълби започва да се появява и представата за растения, сянка и вода.
В южната му страна малко протодворцово помещение е било разкопано, а чрез друго помещение и вътрешно стълбище се е осъществявала връзка с „Лобито на складовете“. Така дори царските покои и складовите зони са били част от една сложна мрежа от връзки. Фестос не е бил съставен от отделни сгради, а от пространства, които непрекъснато се срещат и преплитат.
„Царският мегарон“
Отново при стълбището посетителят може да се спусне и през малък вход да достигне до главната зала на царските покои, известна като „Царския мегарон“. Тя е била разделена от преграда от стълбове и врати с двойни врати на две части, западна и източна, като светлинен кладенец с две колони е оформял източния край.
Подовете са били покрити с алабастрови плочи с червена мазилка във фугите, а стените са били украсени със стенописи. Друга преграда от стълбове и врати водела към портик с три колони отпред.
Този портик бил ориентиран към освежаващите етезийски летни ветрове и предлагал великолепна панорама към планината Ида, днешния Псилоритис, която тогава била гъсто залесена. Това е едно от най-силните места във Фестос, защото тук архитектурата не просто показва власт, а я свързва с природата. От царските покои погледът се е отварял към планината и равнината, а въздухът и вятърът са били част от самото преживяване на пространството.
На запад, достъпно от друг коридор, се намира т.нар. „Мегарон на царицата“, име, дадено условно. Помещението е било украсено със стенописи, а до него е имало типичен лустрален басейн със стъпаловиден спуск и под и стени от алабастрови плочи, докато съседната стая вероятно е била тоалетно помещение.
Мястото на Фестоския диск
Разходката достига до една от най-известните точки в историята на Фестос. Отвъд североизточната част на двореца се простира самостоятелен комплекс от сгради от протодворцовия период, а в най-западната от тях е открит прочутият и загадъчен Фестоски диск.
Дискът е от глина и вероятно датира около 1600 г. пр.н.е. И двете му страни са покрити с йероглифен надпис, подреден спираловидно, а 241-те знака са били отпечатвани един по един в меката глина с печати от метал или дърво.
Тъкмо това прави предмета толкова необичаен. Всеки знак е бил отпечатан отделно, което позволява да бъде възприеман като далечен предшественик на типографията. Но съдържанието на надписа все още не е разчетено по задоволителен начин, въпреки усилията на учени от различни страни.
Това е особен вид историческа загадка. Пред нас стои предмет, който е реален, материален и свързан с конкретно помещение във Фестос, но думите върху него все още не могат да ни разкажат своята история. Именно затова Фестоският диск не е просто известен артефакт, а своеобразен глас от миналото, който е достигнал до нас, без да можем да чуем езика му.
Самото помещение, в което е намерен, също е било свещено. Това личи от редицата тънки тухлени прегради, които образували отделения за съхраняване на свещени предмети, подобно на аналогичен ред от хранилища в двореца на Закрос. На изток се е намирал и свещен стълб.
Един дворец, който продължава да живее
Когато човек приключва разходката през Фестос, става трудно да мисли за него просто като за руина. Пред очите му са останали монументалните стълбища, огромните дворове, театралната зона, светилищата, складовете с питоси, царските покои, алабастровите подове, светлинните кладенци, портиците и мястото, където е намерен Фестоският диск.
Но най-важното е друго. Всички тези елементи не са били отделни забележителности, а части от един жив дворцов комплекс, в който религията, властта, производството, съхранението и представителният живот са били свързани.
Фестос е бил разрушаван и възстановяван. Старите му помещения са били запълвани, върху тях са се появявали нови сгради, а векове по-късно на същия хълм са се издигали гръцки храмове и къщи от други епохи. Историята не е приключила с края на минойския дворец, а е продължила да се натрупва върху него.
И може би точно затова Фестос трябва да бъде разглеждан бавно. Не като списък от руини, а като маршрут, в който всяко стълбище води към друга епоха, всеки двор разкрива друга функция, а всяка малка стая добавя нов детайл към историята на един свят, който отдавна е изчезнал.
Най-накрая остава Фестоският диск. Малък предмет в сравнение с огромните дворове и стълбища около него, но способен да засенчи целия дворец със своята загадка.
Само че истинското величие на Фестос не е заключено единствено в диска. То е в самия дворец, в начина, по който той се изкачва и спуска по хълма, в монументалните стълби, които са водели хората към церемонии, в просторните дворове, които са събирали общности, в светилищата, където са били извършвани ритуали, и в царските покои, от които погледът се е отварял към Псилоритис и Месарската равнина.
Фестос е място, където камъкът е запазил не само сградите, но и идеята за един начин на живот. И докато вървиш между руините, постепенно разбираш, че най-впечатляващото в този дворец не е това, което археолозите са успели да възстановят, а мащабът на онова, което все още можем да си представим.






















































































































































