ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Онлайн пробни изпити по формата на НВО – БЕЛ и математика – 6 и 7 клас
Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които завършват 10. клас.
От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас.
Учениците, които в момента са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат за изпита след 7. клас през 2025/2026. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха представени мерки за промени в училищното образование.
„Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, подчерта министър Цоков.
Той акцентира и върху мерките, които се взимат, за да се променят учебните програми и да се изработи визия за изцяло нови, за да може образованието да подготвя хора с компетентности и умения за живота.
Екипът на МОН вече е готов с разработването на визия за Стандарт за качеството в училищното и предучилищното образование. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде разработен с приетите законови промени през 2016 г., но до сега са липсвали действия в тази посока. „За пет месеца и половина успяхме да създадем концепция, която ще обсъдим в детайли със социалните партньори, работодателите и заетите в системата, за да предложим за обществено обсъждане и конкретните нормативни текстове“, каза министърът.
Според стандарта качествено образование означава приобщаващо и насърчаване на възможностите за учене през целия живот за всички деца и ученици. Придобитите знания и развитите отношения, нагласи и умения следва да допринасят за успешното личностно и професионално развитие на учениците. Качеството в образованието е постигане на разумен баланс между осигуряване на благополучието на децата и учениците, и развиването на техните компетентности. Министър Цоков допълни, че се предвижда този стандарт да има подкрепяща роля и да насърчава образователните институции сами да правят самооценка на силните и слабите си страни и да планират мерки на тази основа. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата образователна система.
С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации са определени показателите за качество в 4 направления: преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището.
Проф. Цоков отбеляза, че когато се говори за качество, то трябва да се измерва според спецификата на отделната институция. Затова училищата и детските градини ще могат да се фокусират върху онези области, които в най-голяма степен ще им помогнат да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло обаче ще бъдат зададени минимални очаквания: за обхват, осигуряване на безопасна среда, индивидуализиран подход при обучението, решения, базирани на данни.
„Целта ни е механизмът да започне да действа през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се изпробва първо чрез Национална програма през 2024-2025, за да се усъвършенства, ако трябва, а ще бъде въведен през 2025/26 учебна година“, разясни проф. Цоков.
През утрешния ден се очакват данните от международното изследване PISA. В тази връзка бяха представени и мерки за подобряване на представянето на българските ученици, които през годините не показват задоволителни резултати на него. Дългосрочните са насочени към промяна обучението и оценяването така че да намали сухото наизустяване и възпроизвеждане на знания и активното учене да се насочи към изграждане на умения за живота и възможности за повече практическо използване на ключови компетентности.
„От следващата учебна година се предвижда въвеждане на подкрепящи мерки за учители и ученици, които да формират у тях умения за живота, които мери и международното изследване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не добри резултати“, каза министър Цоков.
Според него е много важно да се разработи визия за рамкови учебни програми, ориентирани към компетентности, и промяната в тях да се случи през следващите години. Необходима е и промяна в оценяването и въвеждане на инструменти за формиращо оценяване. Тази промяна е свързана и с различен тип тестови задачи основно насочени към решаване на практически проблеми и използване на умения за живота.
„Затова и още през следващата година ще бъдат въведени национални входни нива за деветокласниците, като тестовете ще съдържат повече практически задачи за измерване на умения в предметите български език и литература, математика и по природни науки“, обясни министърът. Предвижда се и включване на български училища в програмата на ОИСР “PISA for Schools”, през която ще се получава много сериозна методическа подкрепа, в това число с примерни тестове и подкрепа за промяна начина на формиране на уменията.
Министър Цоков спомена и промените, които екипът му направи през първите шест месеца на управление на министерството като се даде възможност на учениците да се явят на допълнителна дата на НВО, ако са болни, промените в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото образование, както и в тази за кариерното развитие и квалификацията на педагогическите специалисти.
Очаква се до дни да бъде публикувана и Наредба 16, което ще позволи стартиране на конкурсите за директори на училища и детски градини.
