Вчера возих малкия ми син на детска градина (три дни дежурен “шофьор” беше мъжът ми) и с изненада установих как за няколко дни всичко беше разцъфтяло. Беше съвсем пролетно!
Реших да не бързам, а слязох от колата и направих няколко снимки.
Дори си помислих “Защо пък да не хвана някоя “козя” пътечка и да се поразходя?”. Още нямам смелост сама да го сторя, но определено много ми се искаше.
Тази пролетна гледна много ме зареди за целия ден. Предишните дни бях посъбрала много позитивни послания от Webit България. Съчетанието на пролет, българска природа и успешни модели на българи, за които слушах на конгреса, добре ми се отразиха. А и да си призная – по-лесно преживях топ новината на деня – няма да я споменавам, ще се сетите.
