16 помещения и над 1000 кв. метра – представете за какво величие на къща и разкош става дума без значение в коя епоха. А сега прехвърлете целия този разкош в Античността и по-точно в Римската империя, но по нашите земи, и се замислете за размера на величествената римската вила в Никополис ад Нестум.
Веднага човек може да си зададе и въпроса с нотки на любопитство – колко ли къщи през всички епохи по нашите земи са били с такива размери и с такъв разкош.
1024 кв. метра, вътрешен двор с колони, 16 помещения, а едно от тях е с красива мозайка.
Специално се насочихме към Гоце Делчев, за да опознаем Никополис ад Нестум – големия римски град, който император Траян построява край река Места в чест на победата си над даките. В един октомврийски съботен предиобед посетихме руините. Размерът на града е впечатляващ, но тъжното е, че много малко е разкопано и проучено – римската вила, римските терми и малка част от крепостната стена.
Римската вила е с площ от 1024 кв.м.
По строителен план е правилен квадрат.
Има 16 помещения, които са разположение около двор, заобиколен с колонада, а в центъра му е имало кладенец.
Все още се виждат част от колоните.
Помещенията, които са посочени в информационната табела, са:
- Главен вход с колони
- Зала за приеми с подова мозайка
- Двор с колони, кладенец и портици
- Кухня
- Складове и обслужващи помещения
- Параклис
- Баня (по-късно е превърната в зала за кръщенета)
Върху части от вилата е имало горен стаж.
Построена с около втората половина на II в. сл. Христа. Преустроена е през IV век, когато е включена в югоизточния ъгъл на укрепената територия на града.
В близост до входните колони се намира залата с мозайка на пода. Тя е отбелязана в информационните табели като помещение № 11. В момента е засипано с пясък.
Залата с мозайката е най-луксозното помещение в римската вила в Никополис ад Нестум.
Изцяло е отворено с широк портал на юг към вътрешния двор на сградата. Има подова мозайка, изпълнена в техниката opus tessallatum.
Мозайката е от IV век след Христа като размерът на паното, покриващо целия под, е 5,30 м. на 7,30 м.
В композицията на мозаечното пано се преплитат различни мотиви бръшлянов повлек, вълни, плетеница, разделителни прави ленти от по няколко реда тесери.
Оформени са и редове с по няколко диска (кръгове), между които се обособяват вертикални и хоризонтални полета с диагонално поставени квадрати.
Кръговете са включени в мрежа от двуцветна плетеница.
В центъра на кръговете е вместен мотив, известен като „константиново цветче“, а в диагонално разположените квадрати четирилистник от кръстовидно поставени остри листа.
Помощението, в което се намира мозайката, се определя като представително за градската вила – зала за приеми – триклиниум или естиаторион.
До вилата се виждат следи от копита на животни.
При разкопките са открити много останки от керамични съдове, които се съхраняват в информационния център на Никополис ад Нестум. С парченца от тях са възстановени вече няколко съда.
Повечето находки са открини именно в богатата къща.
В руините на римската вила е отразена историята на Никополис ад Нестум.
Преживява земетресение и разрушение през V век, когато наново е реконструирана.
Западната й страна е с превърната в параклис с кръщелна към него. Вероятно е ползвана като резиденция на епископа на града.
Унищожена е от пожар при нашествието на славяни и авари в края на VI век.
Части от вилата се обитават и през Х-ХІІ век, а в насипите над западната част са вкопани Средновековни жилища и отпадъчни ями.
През XVII-XIX век върху източната част се разполагат постройки на чифлик.
Реших да пресметна колко ли би струвала такава вила в нашата съвременност. Сложих цена за ориентир 2000 евро на кв.м и направих сметка. Такава вила би би струвала в наши дни поне 2 милиона евро или около 4 милиона лева. А тя е била и достатъчно луксозна – с изключителна мозайка в едното помещение, на метри от спа – някогашните римски терми. Ако добавим и чудните гледки към съседните планини, чистият въздух, а в Древността и близостта до стратегически военен път, цената би била наистина доста висока и вилата е оценена по достойство и тогава, и в наши дни.
