Нежно слънцето огряваше зелените хълмове край Перник, а реставрацията на историческата крепост помагаше на въображението ни по-добре да си представим мястото, където е живял славният болярин Кракра.
„Какво чуваш?“, попита съпругът ми сина ни.
„Шумът на колите от пътя“, отговори той.
Стояхме до крепостната стена, виждахме околните заоблени хълмове, а долу се очертаваше пътя със забързаните коли.
„Точно така. Най-вероятно там някога също е минавал важен път. Тази крепост е на стратегическо място“, обясни съпругът ми.
Както винаги той намери начин да подхване по любопитен начин разговор, този път за историята на крепостта Перник – близка дестинация до София, подходяща за неделна разходка. Веднага се включих в семейната дискусия и аз след като изслушах какво си говорят. Споделих моя асоциация със стратегическата позиция на Замъка на Влад Цепеш – също стоящ на важни пътища.
Мястото на Пернишката крепост наистина е стратегическо и неслучайно най-известният й управител Кракра става значим фактор в историята. Осигурява пълен контрол на пътищата от Беломорието и Адриатика към земите на Долен Дунав. От него има идеална гледка към околните планини Голо Бърдо, Люлин, Витоша и Черна гора.
Много преди храбрият Кракра да живее по тези места върху скалисто плато с надморска височина 743 метра на площ около 50 декара и до дълбокия тесен пролом на река Струма е изграден старинният Перник.
За първи път селище е създадено през VI век пр.н.е и така до XIX век с известни прекъсвания често е населявано. Първо е имало праисторичеси селища, след това три крепости – тракийска (от IV-I в. пр.н.е.), българска (X-XI в.), византийска (XI-XII в.). После тук се е намирал средновековен некропол (XIII-XIV в), а по време на Османската империя – турска махала (XV-XIX в.).
Това, което най-много вълнува всеки посетител тук, е какво се е случвало в тази крепост, когато начело е бил боляринът Кракра Пернишки, живял в края на Х век и в началото на ХI век.
Районът около Горна Струма попада в пределите на българската държава през IХ век. На хълма се извисява здрава средновековна твърдина с четириъгълни стражеви кули, централен северен вход и потерна от запад. От изток, запад и север крепостните й стени са изградени върху останките от елинистическите зидове. Южната стена следва контурите на платото.
Историческите брошури ни помагат с информация за периода, когато е съществувала средновековната крепост, управлявана от български боляри и най-вече от Кракра, който е начело на Пернишката крепост в края на Х век и в началото на XI век.
Византийските хронисти споменават името на най-изявения от тях Кракра, ,,мъж, отличен във военното дело…“, който ,,не отстъпвал НИТО на ласкателства, нито на други обещания и предложения…“. Той е воевода на обширна област, днес част от Западна България и Източна Сърбия. Нейната територия се охранява от 35 градища, подчинени на Кракра.
Името на Кракра се прославя с героичната отбрана на крепостта Перник през 1004 и 1016 г., по време на двете й обсади от войските на византийския император Василий II, наричан Българоубиец. Тя е от малкото български твърдини, които не са превзети и разрушени. В края на 30-годишната византийско-българска война, Кракра води самостоятелни бойни действия и организира дипломатически преговори с печенегите, разказват историците.
Кой е Кракра Пернишки?
Вероятно Кракра е бил от прабългарски род, пише в книгата „Кой кой е в Средновековна България“. В разказа за пернишкия болярин се цитират два източника на известни български историци: „История“ на В. Златарски и „Военно и административно устройство на България“ на Ив. Венедиков.
Кракра Пернишки е български болярин от времето на цар Самуил.
Византийският хронист Йоан Скилица съобщава, че на Кракра са били подчинени 35 крепости с техните воеводи.
Защо е бил в Перник, а не в близкия Средец, не е съвсем ясно, се казва още в книгата.
„Но се предполага, че е това решение е било взето поради непристъпността на Пернишката крепост и разрушаването на крепостните съоръжения на главния център при военните действия в края на X век.“
Първият сблъсък на Василий II с пернишкият болярин е през 1002-1003 г. Тогава византийците обсаждат Перник след като са превзели Скопие. Обсадата продължава дълго. Императорът губи доста войска, но осъзнава, че крепостта няма да се предаде или да падне, а пък Кракра не отстъпил по никакъв начин „нито на ласкателствата, нито на други обещания и предложения…“. Тогава Василий II вдига войниците си и се завърща в в Пловдив.
През есента на 1016 г. Кракра за втори пък се доказва като блестящ военачалник. Василий II тръгва с големи сили срещу Триадица (Средец) и обкръжава крепостта Перник. Какво среща византийският император? Храбро и упорито сражение, което води до смърта на много ромеи. Обсадата на Пернишката крепост продължава 88 дни. Василий II отново осъзнава, че мисията е невъзможна – крепостта не може да бъде превзета. Византийците за втори път се оттеглят без да постигнат нищо на този хълм.
През 1017 година Кракра влиза в контакт с цар Иван Владислав и двамата събират голяма войска. Пернишкият владетел се свързва с печенегите, живеещи отвъд Дунава. Тези активни ходове веднага достигат до Византия и много изненадват Василий II. С дипломация и много злато византийците успяват да откажат печенегите от съюза с българите.
През пролетта на 1018 година Кракра е много активен в дипломацията, но не по отношение на българите, а спрямо византийския император. Веднага щом в Константинопол научават, че цар Иван Владислав е загинал пред стените на Драч през февруари 1018 година, Василий II тръгва на нов поход срещу България. Още в Одрин той е пресрещнат от „брата и сина на прочутия Кракра“. Вестоносците му съобщават за предаването на известната крепост Перник и други 35 крепости“.
След веста за предаването на Пернишката крепост Василий II обявява, че дава на Кракра титлата патриций.
В Серес (Сяр) Василий II се среща лично с пернишкия болярин и с началниците на подчинените му крепости.
„Фрурионът Перникон“
„Фрурионът Перникон“ – с това име е наричана от хронистите средновековната крепост Перник.
В периода 1018-1194 година Горнострумският район е в границите на Византийската империя. Най-вероятно до 30-те години на XII век в крепостта Перник са живели византийски сановници. Има открити оловни печати, които са свидетелство за кореспонденцията им с Константинопол.
Визията на крепостта е променена след заметресение от 1063 година, когато са разрушени много от крепостните стени. Някогашните четириъгълни кули вече са заменени с 10 бастиона. Централните порти са две – северна и югозападна.
Разходка из историческия парк бързо отвежда до няколко интересни табели, от които става ясно, че това са руините на стари църкви. В крепостта е имало четири впечатляващи с ахитектурата си църкви.
73 сгради от периода XI-XII век са проучени. Те са обществени, стопански, жилищни сгради, а също казармени помещения и работилници.
Площадът заемал централно вътрешно пространство в крепостта. До него се стигало по калдъръмени улички. Около него са били разположени обширни сгради с масивни основи. Постройките са били двуетажни, разказват историците.
Къде е живял управителят на крепостта?
Това може да се види и да се научи отново от указателните табели. Мястото е чудесно подбрано. Жилището на местния управител във втората половина на XII век се намира до северната крепостна стена и до един от бастионите. При разкопки там са открити меч, шлем, глинени и метални съдове и култови предмети.
Кръстоносци край Перник
През август 1189 година от София край Перник преминават рицарите от Третия кръстоносен поход, ръководен от известния Фридрих I Барбароса (Червената брада).
Крепостта Перник не е превзета от рицарите, но веднага след това по неясни причини живеещите в укреплението го напускат светкавично без да са взели никакви вещи. Предполага се, че може да е имало земетресение.
В ръцете на сръбски жупан
Кръстоносците не превземат Пернишката крепост, но тя е завладяна от сръбския велик жупан Стефан Неман. Той откъсва големи територии, които тогава се намират под властта на Византия – от Ниш до Средец и от Средец до Призрен. Ако се погледне картата, ще се види, че тази завладяна земя прилича на равнобедрен триъгълник.
Отново българска територия
През 1193-1194 година българските войски превземат Сердика и селищата по Горна Струма. Перник попада отново в българската държава. Пернишката крепост, която вече е с рухнали стени и разрушени сгради, не е възстановена.
По-късно през XIII-XIV век на това място има некропол.
В Османската империя
В края на XIV век след като България пада под османска власт билото на хълма отново се използва за първоначалното си предназначение – стражево наблюдение на района. След това тук се оформя турска махала, която съществува до XIX век, разказват историците.
В наши дни
Хълмът Кракра днес е изключително приятен исторически парк сред старинни руини, възстановени крепостни стени, спомагащи най-вече на въображението да си представи старата епоха, високи дървета с широки сенки, пейки за съзерцание и удобни алеи, които ни водят на разходката назад в отминали епохи.
