„Шопската Ривиера“ – така ми представи мястото, където ме отвеждаше съпругът ми. Слънчевият неделен ден действаше още по-романтично по пътя към нещо непознато, което ми прозвуча и много любопитно.
Отбелязвахме нашата 22-ра годишнина от сватбата и се бях оставила изцяло в ръцете му за изненади.
Най-голямото приключение на 26 септември през годините ни беше през 2019 година, когато бяхме на остров Гавдос, в който наистина се влюбих. Но и сега се вълнувах какво ми е подготвил, макар и на съвсем близко разстояние до София.
Първата ни спирка беше на крепостта Кракра край Перник и веднага оцених това. Обичаме в нашите пътешествия да съчетаваме история, култура, природа, хубави гледки и хубава храна. Чух, че съпругът ми направи резервация в ресторант. Очаквах, че вероятно ще е избрал някой ресторант в града, но малко след като влязох в колата, осъзнах, че поемаме в друга посока и приятните изненади продължават.
Движихме се по красиви зелени местности и тук там се показваше табела, че наблизо има махала. Замислих се, че до този момент не бях виждала табели за населено място „махала“. Природата беше много красива. След бурните строежи напоследък в иначе тих и чаровно почти селски доскоро квартал започнах да се шегувам, че точно това е най-доброто решение за мен – да избягам от градския и строителен шум, да си избера някоя махала за живот в този район и да се радвам на неземната красота на планини, гори, а и язовир.
През това време съпругът ми разказваше на мен и на малкия ни син, който беше с нас, как попаднал на информация за язовир „Пчелина“. Харесало му сравнението на Британския бежанец с филма „Озарк“, в който се разказва за езерото Озарк, добило популярност като Реднек Ривиера, където започват да се строят ваканционни имоти около водната площ. Българският автор кръщава „Пчелина“ – „Шопската Ривиера“. И наистина – около язовира има хубави къщи, а гледките са изключително красиви.
„Пчелина“ носи името на село Пчелинци, което е съществувало на това място преди да се построи язовирът през 70-те години на ХХ век. Данните сочат, че обиколката на „Пчелина“ е 34 километра, а площта му е 5,38 кв. км. Историята по създаването му не е осеяна с някаква красота, а дори напротив. Трябвало да служ за утайник на Струма, тъй като индустриалният Перник много замърсявал реката, което довело до оплаквания от южната ни съседка – на гръцка територия се вливали мръсни води. Така се появява в социализма се слага край през 1978 г. на съществуването на селото, но се изгражда язовир „Пчелина“, който в момента е избягал от грозноватата си история и е истинско бижу за кратка почивка, недалече от столицата.
От пътя, минаващ покрай малки селца и махали, направихме рязък завой вляво. Продължихме по по-тясна улица, по която много внимателно трябва да се разминат две коли. Малко след това вече пред нас се разкри невероятната красота на язовира. На хълмове тук там имаше по 1-2 големи къщи. Представям си на каква неземна панорама се радват стопаните им.
Скоро стигнахме до табели, които сочат към ресторант и вилно селище край язовир „Пчелина“. Гледката ставаше още по-хубава и по-хубава. Имаше малък паркинг, където оставихме колата.
Ресторантът беше с маси навън и всичко беше резервирано.
На най-хубавата с най-хубавата гледка имаше бележка с надпис „Благоеви“.
„Шопската Ривиера“ – посочи съпругът ми. „Харесва ли ти?“
„Много!“ – признах аз и направих бърза снимка към язовира, масата и надписа „Благоеви“.
Е, както винаги съпругът ми спечели червена точка от мен за приятната изненада!
На „Шопската Ривиера“ не очаквайте да видите скъпи яхти. Аз забелязах няколко канута и лодки, които плаваха в спокойната вода. Птици се събираха в подредени ята и кръжаха дружно над язовира в устремен единен танц. Над нас прелетя малко частно самолетче, което не ни смути спокойствието, а ни накара да се заговорим и по темата за частната авиация, бъдещето и мечтите за още пътешествия.
„Гледката ми напомня на регата Хенли по Темза“, споделих със съпруга ми.
„Наистина! Тези спокойни води са точно като Темза при Хенли“, потвърди и той.
През юли 2018 година ни беше завел да наблюдаваме прочутата регата Хенли от градината на университета му – Хенли бизнес скул. Зеленината, просторът, спокойствието, водата сега ми помагаха да си върна старите спомени.
На „Пчелина“ нямаше състезание между най-добрите гребци на световните топ университети, нито идването на язовира може да се нареди до най-големите социални събития в света, но атмосферата тук притежаваше нещо от онова незабравимо преживяване, което беше и там.
Както стояхме в ресторанта, си спомних идеалната зелена ливада на Хенли, където беше разположен духов оркестър. Пред нас се простираше Темза, а в нея се провеждаше кралската регата. Наоколо имаше скъпи красиви къщи с лодки, хубави коли и дори хеликоптери.
Тук, край „Пчелина“, нямаше този лукс, но имаше същата наслада от живота – големи зелени поляни, пейки с гледка към водната шир, приятни къщурки и полюшващи се лодчици.
Музиката от ресторанта, много приятна, добре подбрана и фонова, помагаше да се добави изисканост към красивата обстановка – вековни гори, голяма водна площ и галещо слънце. Ястията, които избрахме, бяха много вкусни.
Приключихме с обяда и се разходихме из вилното селище.
Къщурките не бяха наблъскани една до друга, а имаше уютност и простор. Алеите водеха в различни посоки за приятна разходка. Отправихме се към язовира.
Наслаждавахме се на зелено-синята гледка, спокойната водата със златистите слънчеви отблясъци и летящите птици. Усещането беше не само за величествена красота и спокойствие, но и за безвремие, което помага на човек да събере сили, да се възстанови от натрупаната умора, да отвори очи за красивото и да се зареди позитивно до следващата преживявяна дружно изненада.
