Величествени тъмносини завеси. Препратка към скъпия син цвят, използван в картините на Вермеер – ултрамарин. Минаваш от зала в зала и се докосваш до тези сини плюшени прегради. Сякаш ти помагат да се доближиш още по-близо до света на художника от Делфт. Точно като в неговите картини, в чийто ъгъл виждаме подобни завеси, които рамкират сцената.
И с отдръпването им, за да влезеш в следващата зала, още повече навлизаш в битието на картините на художника, творил в Златния век на Нидерландия.
Това усетих много силно, когато разглеждах изложбата с 27 картини на Вермер в Райксмузиум в Амстердам.
За първи път на едно място се събират толкова много творби на загадъчния творец, наричан “Сфинкса от Делфт”. Има малко картини, достигнали до наши дни – само 37.
Музеят в Амстердам успява да събере на едно място 28 от тях от февруари до юни 2023 г. Но най-известната “Момичето с перлената обица” гостува само до края на март 2023 г.. Бяха заедно произведения на Вермеер, които се намират в Япония, САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия.
Изложбата с творбите на Вермеер е голямото културно събитие на 2023 година. Билетите свършваха мигновено. Досега си мислех, че най-сложно беше да се купи билет за изложбата в Лувъра с творби на Леонардо да Винчи. Да, тогава се чакаше на дълга виртуална опашка, но все пак успях да взема. За изложбата на Вермеер бях отчаяна. Опитвах-опитвах и не се получаваше. Дори да запазех часове, след това имаше пробем при плащането – дълго време не минаваше и след това го отхвърляше. Цял уикенд бях потисната, защото не можех да купя тези билети. Мъжът ми се опитваше духовито да ме успокои: “Казват, че такава изложба се повтаря на 100 години. Така че ще имаме стимул да живеем по-дълго”. Да, но аз бях в толкова нещастна, че не ми беше до шеги.
Изчетох обаче всичко на сайта на Райксмузеум. Съветваха, че ако се вземе билет “Приятел на музея”, може да се посети изложбата по всяко време. Така и направих. Взех опцията “Приятел на музея”, която важни за титуляр и за още един негов приятел (всеки път може да е различен). Цената е 75 евро. Скоро свършиха и тези билети. Но благодарение на този вариант успяхме да посетим изложбата. Наистина може да се посети по всяко време без ограничение. Трябва да се покаже имейлът, който има два квадратни QR кода, а не първият имейл, с който се съобщава да се отиде до каса 1 за карта. Имейлът с QR кода е входът за музея в рамките на 1 година.
Когато отидохме в музея, застанахме при единия вход. Показах имейла с QR кода “Приятел на музея”. Има бърза линия за приятели. Влиза се и човек от екипа сканира двата кода. Друг подава две сини лентички, които се поставят на ръцете. Отношението беше много мило “Здравейте, приятели на музея” – така ни приветстваха на влизане.
След това се следва синята линия, която отвежда директно към изложбата “Вермеер”.
Вече бяхме разглеждали Райксмузиум. Имахме купени и билети с точен час за музея “Ван Гог”. Така че в този ден се концентрирахме в Райксмузиум само върху “Вермеер”.
Още с качването по стълбите и при вида на големия надпис “Вермеер” усетих вълнение. Малцина имаха достъп до това толкова желано място. Някои от картините вече ги бях виждала – в Райксмузиум в Амстердам, в Маурицхаус в Хага и в Лувъра в Париж. Посещавала съм и великолепния център на Вермеер в Делфт, където има копия на всички негови картини и най-вече чудесно са представени. Но съвсем друго е да види човек толкова много творби на този велик художник на едно място.
В началото има кратко представяне на Вермеер. Той е роден, живял и починал в Делфт. Роден е през 1632 години и умира на 43-годишна възраст през 1675 г. Оставя 37 шедьовъра, а в момента бяха изложени 27 от тях. По рождение е протестант, след като се жени за католичка става католик. Католицизмът се усеща в творчеството му. Бил е повлиян от йезуитите. За изложбата е издадена специално книга за това влияние – “Йоханес Вермеер – вяра, светлина и отражение” на Грегор Вебер, един от съорганизаторите на това културно събитие.
Типични за Вермеер са неговите съзерцателни сцени, спокойни интериори, неговото майсторство на перспективата и предаването на светлина. Някои предмети и интериори се повтарят редовно. Това създава впечатлението, че така изглежда обкръжението на Вермеер, но светът, който представя, е измислен, пише в началото на изложбата.
Ако изгледате и филма за тази изложба на сайта на Райксмузиум, ще се запознаете и с интересната гледна точка – спокойствието в картините на Вермеер – баща на 11 деца. Няма как в дома му с толкова много деца да е царяло такова спокойствие, каквото се усеща в творбите му. Също така голямото му домочадие вероятно е причината да създаде толкова малко картини. Може би е бил доста ангажиран със семейството си. Пътешественици свидетелстват за холандците от тази епоха, че са били много грижовни родители. Отделно жена му е била често бременна. Имала е 14-15 раждания. За онази епоха не е било типично за холандските семейства да имат толкова много деца. Обикновено са имали 3-4. Баща му е имал само 2 деца и на това се дължи просперитета на семейството му. За разлика от него Вермеер е имал много деца и е бил затънал в дългове. След смъртта му жена му се налага да обяви банкрут. Има описание на вещите на семейството, които са обявени за продан, и благодарение на тези описи знаем кои от тях са рисувани в картините на художника. Например столовете с червеникаво дърво с лъвски глави на облегалката – наричани са “испански столове”
Но да се върнем на творчеството на Вермеер, за което ни разказва изложбата.
Вермеер прецизно наблюдава оптичните ефекти, като острота и размазване. Tой насочва погледа ни към картината, в центъра на която е ежедневна дейност, поглед, среща, пише още в първата зала.
Следват истински шедьоври, които са добре познати. Намират се в първата зала с картини. Там са изложени “Изглед от Делфт” и “Малката улица”. В представянето се посочва, че Вермеер е нарисувал 3 картини на родния си град. От тях са оцелели две.
Докато бях в Делфт с туристическа лодка ни заведоха до мястото, където се предполага, че е бил Вермеер, за да нарисува “Изглед от Делфт”.
В тази картина трябва да се видят няколко важни елемента – брега, водата, града и небето.
Вермеер избира да ни покаже не красотата на градската среда, а входът за градчето, сенките, които падат във водата, а също и красивото облачно небе. В най-горните облаци все едно се отразяват червените покриви на сградите.
Тази картина е изложена иначе в Маурицхаус в Хага – за мен това е най-хубавият музей в Нидерландия. А по принцип се води и най-богатият малък музей в света.
“Малката улица” ми е също много любима картина.
При посещението ни в Делфт през ноември 2022 г. открихме коя е точно къщата, която е рисувана. Намира се на съседната уличка, където живее синът ми в центъра на Делфт. Адресът на къщата е: Vlamingstraat 40-42 в Делфт. Тази картина е притежание на Райксмузиум в Амстердам.
Около тези две картини по време на посещението ни на изложбата имаше постоянно много хора. На моменти беше жив късмет да ги зърне човек в пълен размер.
Макар че Вермеер е имал много деца, в картините му почти няма детски образи. Тези две картини са изключение. В “Изглед от Делфт” в долния ляв ъгъл може да се види млада жена, която държи бебе. Една от жените пък е облечена като позната “Млекарка”.
В “Малката улица” има две деца – момче и момиче – които са нарисувани в гръб. Предполага се, че са деца на художника.
Първите творби, които създава Вермеер, са в по-големи размери.
Три са на религиозна тема. В тях се прокрадва и влияние на католическия морал, който осъжда греха.
Една е на митологична тема.
Интересна е и творбата със сцена в бордей. Вижда се мъж, който плаща на жена за “услугите й”. Акцентът е върху двете ръце на мъжа – сребърната монета в едната, а другата докосва жената върху гърдата.
Предполага се, че самият художник се е нарисувал на тази картина. Вермеер вероятно е мъжът в черно вляво на творбата.
Женските образи присъстват в голяма част от картините на Вермеер. Някой са заети с домашни задължения. Други свирят на инструменти. Трети четат или пишат писма – може би любовни. Четвърти са с бижутата си. Пети са с перли и съблазнително отворени устни. Шести пият вино.
Тази картина в наше време я възприемаме с нейната елагантност, но в епохата на Вермеер посланието е било друго.
Отново се прокрадва католическият морал, който отхвърля изкушенията. Тук жената е изкушена да си сложи скъпата огърлица, но в същото време към нея е насочена светлина – все едно прозрение, и тя може да направи правилния избор.
Друга картина, в която се вижда лукс, но всъщност е с религиозно послание, е тази с дамата, която мери на теглилка бижутата си. Все едно балансира между греха и доброто. Този път стената не е празна, а зад гърба на жената има картина със Страшния съд – достатъчно силно послание, за да е ясно какъв избор трябва да направи човек – между богатството и вътрешните ценности.
Всички застиват пред величието на “Млекарката” на Вермеер.
Това е една от най-познатите и омагьосващи картини на художника. Придава удивителното спокойствие на домашната обстановка. Единственото движение, което наблюдаваме, е от струята с бяло мляко.
Въпреки че не изобразява знатна дама в тази картина Вермеер не е пестил от скъпата синя боя – ултрамарин. Част от дрехата на млекарката е в наситено синьо. Синьо се вижда и по стената. Това внася удивителносто спокойствие, което се усеща в този шедьовър.
Обяснимо пред тази картина винаги имаше струпвания от много хора.
Ако малко се изчака обаче в тълпата пред картината, скоро всеки ще има своя момент да застане пред творбата за няколко секунди и да й се наслади.
“Млекарката” е част от постоянната експозиция на Райксмузиум и може да се види там и след изложбата.
Друга голяма атракция в изложбата е картината с четящото свое писмо момиче до прозореца, а зад нея има Купидон. Нарича се “Момиче, четящо писмо до отворен прозорец”. Създадена е около 1657 г.
Творбата е привлекателна, тъй като съвсем скоро се разкри този символ на любовта. Едва през 2017 г. при реставрацията на картината се появява отново.
Това е друга картина на Вермеер, при която се любуваме на стокойствието на домашната обстановка. Ставаме свидетели на интимен момент – момичето чете най-вероятно любовно писмо. Писмата са връзка с външния свят. Друга връзка с външния свят е отвореният прозорец, от който навлиза светлината, а вероятно и шумът на улицата.
“Момиче, четящо писмо до отворен прозорец” е притежание на Галерията на старите майстори в Дрезден, Германия.
Още в няколко творби на Вермеер има жени, които четат или пишат писма. Това показва колко образовани са били холандките в тази епоха. Можели са да четат и да пишат.
Писането на писма им е било любимо занимание.
Така са общували с външния свят и със своите любими.
А тук е интересно, че писмо прекъсва музикалните занимания на това момиче.
Така преминаваме към друго любимо занимание, на което се отдават дамите от тази епоха и което е препредадено от Вермеер – свиренето на музикален инструмент. Много често в тези картини има и мъжко присъствие. Музиката е любов и в творчеството на Вермеер.
Неслучайно отново се появява Купидон.
В тази картина долу можете да видите типичните плочки от Делфт – с бяло-син порцелан. Поставени са върху мраморния под. Целта е да се запазват стените при чистене. При тези плочки се откриват фигури, които са свързани с децата. По тази причина това е една от творбите на Вермеер, където леко е загатнато за деца. Фигурките са взети от популярен наръчник за делфтски порцелан от тази епоха. На някой от тях се вижда отново Купидон.
Ако се чудите на какъв инструмент свирят дамите – това е вирджинал.
Бил е популярен е в Нидерландия, Англия и Италия между 15 и 17 век.
Има и други инструменти. Например – лютня.
Друго занимание на дамите от тази епоха е бродирането на дантела. Откриваме го в картина, притежание на Лувъра – Плетачката на дантели (1669/70).
Съблазнаването. Това е тема, която също присъства в творчеството на Вермеер.
Виждаме красиви жени със съблазнително леко отворени устни.
За мен остава загадка защо картината на жената с червената мъжка шапка привличаше толкова много посетители около себе си. Също и картината до нея беше много интересна за публиката. От информацията, която прочетох – червената шапка е немски тип, а на другата картина – е китайска. Втората шапка говори отново колко са пътешествали холандците и колко добри търговци са били.
Големият интерес към двете картини си го обяснявам и с факта, че са притежание на американски музеи. Така че вероятността европейска публика да ги види отново или често е по-малка.
Друго любопитно беше, че дамите от тази епоха са си премахвали напълно веждите и по тази причина не виждаме такива в тези две картини. Така че вероятно по този начин са изглеждали модерните дами от епохата на Вермеер.
Освен жени, които съблазняват, виждаме и самоуверени мъже, които карат жените до тях да ги поглеждат, да се усмихват или свенливо да се изчервяват. Понякога помага музиката, друг път – чаша вино.
Мъжете явно могат да бъдат и много забавни. Вермеер е изобразил смеещо се момиче. Виждат се дори зъбите й – нещо нетипично за творба от тази епоха.
Картите в картините на Вермеер присъстват често. По това време Холандия се е развивала много и бързо. Холандците са пътешествали по света, търгували са и са носили богатства. Холандските градове са просперирали. По тази причина във всеки холандски дом често е имало карта. Виждат се също и придобивки от чужбина. Например можете да откриете интересни покривки. Оказва се, че това са персийски килими. Били много скъпи и холандците не искали да ги слагат на земята, а ги постилали на масите. Перли и бижута притежават много от дамите в картините на Вермеер. Също така виждаме окачени картини. Дори се знае чии творби са и кой ги е притежавал. Получава се интересен ефект – картина в картината.
В залата на джентълмените присъстваше една от двете известни картини на Вермеер, в които са изобразени само мъже. Част от изложбата е “Географът”. Другата, която не беше изложена , е “Астрономът”. И двете творби показват стремежът на холандците за знания, пътешествия и опознаване на света и вселената.
Около залата на джентълмените отново забележете сериозното присъствие на тежките тъмносини завеси.
Изложбата на Вермеер завършва със зала, в която е описана биографията му, годините на творбите му и от кои музеи са гостуващите картини.
Следваше магазинът с книги за Вермеер и за изложбата.
И когато човек излезе от изложбата музеят му предлага друго интересно преживяване – спускащи се и издигащи се полилеи във формата на цветя.
Беше красиво. Посетителите спираха, за да снимат.
Ако човек искаше да поседне, имаше специално кафене за гостите на изложбата на Вермеер.
По мои впечатления малко преди обяд и по обяд посетителите бяха повече в сравнение със следобедните часове. Така че ако не сте с точен час, а сте “Приятел на музея”, можете да проверите дали така ще е и при вас. При по-малко хора в залите се разглежда по-спокойно изложбата. Ако желаете да си оставите багажа, до кафенето има шкафчета.
Последва още една красива гледка, свързана с Райксмузеум – плаващи лалета до сградата отвън.
Финалът на нашето пътешествие в света на Вермеер приключи с голям възторг. Бях много щастлива, че реализирах мечтата си да видя изложбата. Обожавам творчеството му, а това, че е от Делфт – града, където учи синът ми, още повече повлия на това да чувствам много близко този художник. Научих много. Усетих много. Преживях много. А това да се докосна до толкова много негови картини, събрани на едно място, наистина оценявам като невероятна възможност. Културно събитие, което се случва веднъж на 100 години! Но събитие, което наистина си заслужава да се види и усети.
Veni, vidi, vici. Или в моя случай – отидох, видях и ви разказах.
Фоторазходка
Картини на Вермеер, които бяха изложени
A Lady Writing, 1664–67, National Gallery of Art, Washington
A Young Woman seated at a Virginal, c. 1670–72, The National Gallery, London
A Young Woman standing at a Virginal, 1670–72, The National Gallery, London
Allegory of the Catholic Faith, 1670–74, The Metropolitan Museum of Art, New York
Christ in the House of Mary and Martha, 1654–55, National Galleries of Scotland, Edinburgh
Diana and her Nymphs, 1655–56, Mauritshuis, The Hague
Girl Interrupted at Her Music, c. 1659–61, The Frick Collection, New York
Girl Reading a Letter at an Open Window, 1657-58, Gemäldegalerie Alte Meister, Dresden
Girl with a Flute, 1664–67, National Gallery of Art, Washington
Girl with a Pearl Earring, 1664–67, Mauritshuis, The Hague
Girl with the Red Hat, 1664–67, National Gallery of Art, Washington
Mistress and Maid, c. 1665–67, The Frick Collection, New York
Officer and Laughing Girl, 1657-58, The Frick Collection, New York
Saint Praxedis, 1655, Kufu Company Inc., The National Museum of Western Art, Tokyo
The Geographer, 1669, Städel Museum, Frankfurt am Main
The Glass of Wine, c. 1659-61, Staatliche Museen zu Berlin, Gemäldegalerie
The Lacemaker, 1666–68, Musée du Louvre, Paris
The Love Letter, 1669-70, Rijksmuseum, Amsterdam
The Milkmaid, 1658-59, Rijksmuseum, Amsterdam
The Procuress, 1656, Gemäldegalerie Alte Meister, Dresden
View of Delft, 1660-61, Mauritshuis, The Hague
View of Houses in Delft, known as ‘The Little Street’, 1658-59, Rijksmuseum, Amsterdam
Woman Holding a Balance, ca. 1662–64, National Gallery of Art, Washington
Woman in blue Reading a Letter, 1662-64, Rijksmuseum, Amsterdam
Woman with a Pearl Necklace, c. 1662-64, Staatliche Museen zu Berlin, Gemäldegalerie
Woman Writing a Letter, with her Maid, 1670–72, National Gallery of Ireland, Dublin
Young Woman Seated at a Virginal, c. 1670‐72, The Leiden Collection, New York
Young Woman with a Lute, 1662–64, The Metropolitan Museum of Art, New York
