„Този страшен седми клас“ се нарича статията на „Капитал“ от 16 април 2023 г., в която се цитира позицията на Йорданка Бонева-Благоева, основател на сайта „Данибон“.
Моята теза:
Не разбирам как така МОН превърна всички 7-класници в кандидатстващи. Реално голямата конкуренция е за няколко гимназии. А сега хиляди ученици кандидатстват за всички училища.
Да, нека МОН измерва резултатите на ученици, учители и училища с НВО, но защо превърна НВО за вход за всички гимназии за всички.
Автор на статията е Мария Дойкова, която ми зададе много хубави въпроси. Мисля, че ще са интересни отговорите, които дадох и по тази причина ги споделям в пълния им формат.
Позиция на Йорданка Бонева-Благоева, основател на сайта Данибон https://danybon.com/
Капитал: Защо се стигна до ползването на подобен тип подготовка – частни школи и частни учители, за гарантиране на успешно преминаване на изпитите?
Йорданка Бонева-Благоева, Данибон: Грешно е да се насочва вниманието към частните уроци, частните школи и частните учители като едва ли не виновни за тази истерия, която съпътства изпитите в 7 клас.
До тази паника се стигна, тъй като бяха вкарани всички ученици в един конкурентен процес, който преди беше присъщ само за най-амбициозните деца, целещи се в езикови и матегамически гимназии. С премахването на самостоятелните изпити за тези най-желаните училища и ползването на резултатите от Националното външно оценяване на МОН, няма как да не се стигне до паника и истерия. МОН се опитва едновременно хем да замерва как се справят всички ученици, учители и училища, хем това замерване да е вход за гимназиите – включително топ учебните заведения.
Реално няма нужда към всички училища да се подхожда все едно са с хиляди желаещи. Голяма част от тях са съвсем нормални учебни заведения и биха могли да приемат по документи и без изпити. Други – дори и не са чак толкова желани, а понякога се закриват паралелки.
Вместо да се борят с “елитността”, както изказват желание много управляващи в образованието в последните повече от 20 години, се стигна до момента все повече и повече училища да се представят като елитни – например, има преподаване по френски и изведнъж започва да се говори за него като “Трета френска гимназия”(произволен пример), а ти се чуди за кое училище иде реч.
Битката всъщност е за няколко елитни гимназии. А най-голямата битка, например в София, е за немската паралелка на СМГ и 91 НЕГ (т.н. Първа немска гимназия).При тях конкуренцията е огромна. Влиза се с максимални или почти максимални резултати. Няма как родителите да рискуват и да не се борят за тези стотни. Детето със сигурност, ако е от хубаво училище, ще изкара 85-90 т. без да ходи на курсове, но като във всяко състезание, последните точици до максимума се постигат най-трудно – особено като са два коренно различни предмета български език и литература и математика. И все пак има достатъчно примери на ученици влезли и без допълнителна подготовка.
Не е ли по-правилно да се даде повече свобода на този тип училища да си подбират учениците както намерят за добре? И тогава няма да говорим за например над 200 деца със съвсем близки резултати, а ще има една-две шестици, повече 5-ци, а както беше едно време – 4,50 също ще е силна оценка за прием в топ учебно заведение.
МОН се опитва да контролира всичко в образованието. Така задушава целия учебен процес, създава паника в хиляди души и се стига до истерията с НВО в 7 клас. Нека да замерва как се справят училища, учители, ученици, но това външно оценяване няма нужда да е чак толкова важно за абсолютно всички.
Преди години НВО 4 клас беше като елементарно контролно. Никой родител не се интересуваше кога има външно оценяване на МОН. С всяка година истерията от 7 клас се пренася и към 4 клас. Особено откакто се опитват да го направят накак важно като компонент за прием в математическите гимназии.
Бях учудена, че с подобни амбиции са и за НВО в 10 клас. Трябвало да стане по-значимо, т.е. да се обвърже с някакъв стремеж. От оценките на учениците миналата година се вижда, че изобщо не им е било нещо важно, и явно са отишли наистина без да се подготвят специално. А и защо да го правят? Нали целта е да покажат какво знаят в дадения момент без да има странични изкривявания – целенасочена подготовка и т.н.
И нещо важно. Самите изпитни теми са пълни с излишна информация, за която зрял човек се чуди по каква причина е необходимо 7-класник да я знае. Например различни понятия от изпита по БЕЛ. Това не са студенти в българска филология, за да ги научат, а още повече да го има в изпита.
НВО по БЕЛ уби любовта към четене и писане. Основното задушаване за мен идва от формата на изпита. Той задушава креативността, четенето, мисленето в учениците още от 5 клас, защото всички са се взрели в една цел – НВО в 7 клас. Това са цели 3 години! От цялото това попълване на тестове по литература и български, учениците не могат да се отпуснат и да пишат свободно на 14-годишна възраст. На тази възраст, а дори и от още по-малка, те трябва да се научат свободно да изразяват на хартия това, което мислят по даден въпрос. Това не са малки деца! За мен много по-хубав и правителен е изпитът в Американския колеж в София, където се пишат есета – понякога по картинка. Няма грешна позиция. Всеки е свободен да изказва своя възглед и да го защити. Колко по-модерно и полезно за живота! Отделно темата, по която пишат, провокира децата да изразяват свое мнение и виждане. Много по-важно е това умение, а не дали знаят какво е синекдоха.
Доста съм се чудила на амбициите на МОН да се бори с частните уроци и да ги премахва. Това как да стане?! Първо, от МОН са създали една ненормална конкуренция с хиляди ненужно кандидатстващи в 7 клас за училища, за които в повечето случаи няма нужда да се кандидатства. Второ, това е свободен пазар. Може родителите да искат децата им просто да се докоснат и да общуват с даден учител, а не защото не са доволни от училището си. Може детето да се отпуска повече пред страничен учител или в друга среда, където няма оценки, влизащи му в дипломата. Чувала съм от родители съвсем нормална причина, която е повече от обяснима, когато са с тийнейджъри – децата им ходят на курсове, за да ги държат по-фокусирани през тази важна година. В 7 клас са на 14 години и хиляди други емоции бушуват в главите им. Едва ли им е до тестове и задачи. Преди години защитниците на математическите гимназии точно това изтъкваха срещу идеята да бъдат закрити – че на 12 години учениците все още не са в пубертета и са много по-ангажирани с ученето.
В целия този процес на масова конкуренция, която иска да постигне МОН, чрез НВО като важен елемент в образованието на учениците и вход за следващо ниво в обучението им, не виждам по каква причина частните школи и частните учители са често сочени като виновни, че без тях не може да се постигне успех. Те предлагат услуга на свободния пазар и който иска, я ползва. Когато всички хиляди деца волю-неволю са вкарани в тази ситуация на конкуренция, настъпва истерия и паника и всеки търси варианти за справяне.
Капитал: Частни уроци или часта школа?
Йорданка Бонева-Благоева, Данибон: Трудно ми е да повярвам, че има избор в наши дни. Всички добри учители, които дават частни уроци, обикновено са ангажирани за месеци, години напред. Не знам дали има и вече добри учители (поне в София), които преподават индивидуално. Говоря за НВО по математика и БЕЛ. Ангажирани с преподаване или като “тютори” са понякога дори ученици в последните класове на СМГ. Има остър недостиг на учители – особено по математика.
За хубавите школи битката също е голяма. И за да се “закачи” дадено дете при добър учител в силна школа, често се започва все по-рано и по-рано обучението там.
Замисляла съм се как училищата изобщо си намират учители след като школите може би предлагат много по-добри условия на работа щом привличат толкова именити преподаватели. И школите не са в прегръдката на МОН. Възможна е по-голяма гъвкавост. Вероятно и родителите са доволни. Все пак тук говорим повече за бизнес отношения и двете страни могат да изискват и да знаят какво искат да се постигне като цел.
Цялата статията на Мария Дойкова „Този страшен седми клас“ можете да прочетете в сайта на „Капитал“: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obrazovanie/2023/04/16/4466969_tozi_strashen_sedmi_klas/
Дискусия във Фейсбук страницата на Данибон по статията:
