Препоръчани книги от Софтпрес
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Христо Ботев остава в историята ни като революционер, публицист, поет, но преди всичко като национален герой! Неговото дело е запечатано и на страниците на книгата „История на България в картини“ от Христина Йотова и с илюстрации на художника Васил Горанов.
Христо Ботев е роден през 1848 година в Калофер. Родителите му – даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, били уважавани хора и в Калофер, и в Карлово, където учителствал баща му. Той бил и негов учител.
През 1863 година, подпомогнат от бележития наш възрожденец Найден Геров и за радост на баща му, петнайсетгодишният Христо получил стипендия от руското правителство и заминал за Одеса. Постъпил в една от тамошните гимназии като волнослушател, понеже според училищните власти нямал необходимата подготовка за редовен ученик. От самото начало Ботев проявил непокорния си нрав – не му харесали порядките в училището, а физическите наказания, унижаващи човешкото достойнство, които прилагали върху провинилите се ученици, го отвращавали.
Добре е да се знае, че само две години преди това руският император Александър II отменил с указ крепостното право в Русия. Дотогава близо трийсет милиона души – крепостни селяни, живеели лишени от каквито и да било права. Всеки от тях бил собственост на помешчик (потомствени руски князе и графове), който можел дори да го продаде, както се продава добитък. Най-богатите помешчици притежавали стотици хиляди крепостни селяни. Тази отмяна не означавала, че оттук нататък крепостните селяни са свободни да ходят където си искат. Първо трябвало да се откупят, а ако нямали с какво, оставали при помешчика.
Отмяната не била и проява на някакво милосърдие или просветено мислене. По онова време в Руската империя се появили наченки на индустриализация, която изисквала работници, а не крепостни селяни. Сигурно и това оказало влияние върху възгледите на младия калоферец за революцията и социалната справедливост наред с книгите, които четял – Чернишевски, Тургенев, Добролюбов. Нямало как да не е стигнал до заключението, че руските селяни били не по-малко угнетявани от българите. И макар че само след две години бил изключен от гимназията, стипендията му била отнета, а властите му отпуснали еднократна сума – колкото да се прибере в родния си град, той останал в Одеса. Започнал да дава частни уроци и така се издържал. Дори се записал за една година като волнослушател в местния университет, а по-късно станал учител за няколко месеца в едно българско село в Южна Бесарабия.
В началото на 1867 година се наложило да се върне в Калофер, защото баща му се разболял тежко. Христо Ботев преподавал на негово място в местното училище, докато той се възстанови. Същата година във вестник „Гайда“, издаван от Петко Славейков в Цариград, било публикувано стихотворението му „Майце си“.
Когато здравето на баща му се закрепило, той отново пожелал да изпрати сина си в Одеса. Дал му пари за път, за да стигне до Цариград, откъдето да отпътува за Русия, но Христо Ботев заминал за Румъния. Там се сприятелил с Хаджи Димитър и с мнозина от бъдещите четници в четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. След време се установил в Браила и започнал работа в печатницата на вестник „Дунавска зора“, издаван от Добри Войников. В този вестник било публикувано стихотворението му „Към брата си“. А по-късно през същата година станал четник в четата на Желю войвода, но преди да премине Дунава войводата бил арестуван от румънските власти и намеренията им се провалили. Тогава написал стихотворението „На прощаване“.
През следващите години, за да се препитава, Ботев работел като учител, а през лятото на 1870 в издавания от Любен Каравелов вестник „Свобода“ били отпечатани още веднъж стихотворенията му „Майце си“ и „Към брата си“, както и две нови – „Елегия“ и „Делба“. Не след дълго и той самият започнал да издава вестник – „Дума на българските емигранти“. Поради липса на средства от този вестник излезли само пет броя. Там намерили място стихотворенията му „До моето първо либе“, „Пристанала“ и „Борба“. Любен Каравелов, който много ценял таланта на Христо Ботев като поет и публицист, го взел на работа във вестник „Свобода“, по-късно и в „Независимост“, където били публикувани стихотворенията му „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Моята молитва“, „Зададе се облак тъмен“. Тези вестници прокламирали идеите на БРЦК.
Ботев се заел и със сатиричния вестник „Будилник“, в който били отпечатани негови фейлетони и сатирични стихотворения. Обесването на Васил Левски било голям удар за българското революционно движение. Но устремът на Ботев не бил сломен. Той продължил да пише статии и фейлетони за вестник „Независимост“, а когато през 1874 година го избрали за един от петимата ръководители на БРЦК, започнал да издава вестник „Знаме“. Между него и Любен Каравелов възникнали сериозни пререкания, довели до оттеглянето на Каравелов от комитета. Общото събрание определило Ботев за подпредседател на БРЦК и било взето решение за обявяване на всенародно въстание в най-кратки срокове.
Христо Ботев заминал за Русия и се заел с присъщия си плам да събира пари за оръжие и доброволци сред българите в Кишинев, Одеса и Николаев. Дори убедил войводата Филип Тотю да се върне от Одеса в Букурещ, за да възглави чета, която да участва във въстанието. Разгромът на Старозагорското въстание през есента на 1875 година обаче осуетил плановете на БРЦК. Дейността му замряла, а вестник „Знаме“ прекратил съществуването си.
По това време била отпечатана единствената му издадена приживе стихосбирка – „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, тъй като освен неговите стихотворения в нея имало и четири от Стефан Стамболов. Издал и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“.
В края на годината бил създаден Гюргевският революционен комитет. Според плановете на комитета българите трябвало да се вдигнат на въстание през пролетта на 1876 година едновременно в новосъздадените революционни окръзи: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. Въстаниците щели да бъдат подпомогнати от няколко чети доброволци, сформирани в Румъния.
Само ден след раждането на дъщеря му Иванка през април 1876 година Христо Ботев се срещнал с двама от апостолите – Никола Обретенов и Георги Апостолов. От тях разбрал за плановете да се сформира чета и сам предложил да я оглави. За по-малко от месец четата била организирана.
На 26 май 1876 година параходът „Радецки“ спрял по волята на Ботев край Козлодуй. Четниците – около сто и осемдесет души, начело с войводата поели към Враца. Очаквали към тях да се присъединят още четиристотин въстаници, но това не се случило. Във Врачанския революционен окръг въстанието не избухнало. Градът бил пълен с редовна турска войска, снабдена с артилерия, а в околностите имало поне още триста-четиристотин души черкези и башибозук, въоръжени до зъби и жадни за кървава разправа. Първото сражение на четата с неприятеля станало на 30 май край старопланинския рид Милин камък. Силите били неравни.
Близо трийсет четници били убити или ранени, а до вечерта оцелелите отбили още две яростни атаки. Под булото на нощта четата се изтеглила към връх Околчица. Тишината на утрото на следващия ден била разтърсена от гърмежи. Ожесточеното сражение траяло цял ден и стихнало едва на свечеряване.
Когато Вечерницата се канела да заблести на небосклона, проехтял един-единствен изстрел, който пронизал войводата Христо Ботев. Пътят към безсмъртието му бил извървян докрай.
Още за книгата „История на България в картини“ можете да прочетете тук.
Онлайн панаир на книгата със „Софтпрес“ до 2 юни с 30-35% отстъпка
…
„Софтпрес“ е партньор на „Данибон“ в инициативата „Представи се“.
