Пътеписи от Велин Велков
Пътуването с автомобил от Белфаст до Дъблин трае около два часа. Пътят преминава през китни долини, добре обработени поля и невисоки планини.
До границата се пътува около 45 минути и тя се преминава неусетно – единственият признак, че човек е вече в Република Ирландия, са пътните знаци, които изведнъж се появяват изписани на английски и ирландски. Полетата са пълни с крави и овце, а модерни, добре оборудвани ферми се виждат от край до край покрай пътя.
Първите впечатления от Дъблин са по-скоро скромни. На ирландски името на града означава “черната локва”.
Дъблин все още носи голяма част от британското наследство, като най-големите обществени сгради са построени от британците.
В града има доста чужденци от всички крайща на света, повечето от които живеят тук.
Икономическата криза обаче все още се усеща; по улиците се забелязват доста бездомни хора, а някои къщи (дори в самия център на Дъблин) са запуснати.
Главният булевард на града е О’Конъл (по името на ирландски революционер), на който се намира емблематичната сграда на пощата. Тук през пролетта на 1916 година се водят люти битки между ирландските въстаници и британската армия. Макар и неуспешно, т.н. Великденско въстание, много скоро довежда до независимостта на Ирландия, през 1921 година. През 2016 година се отбелязва стогодишнината от събитието, като навсякъде има възпоменателни материали със силен антибритански характер.
Булевардът е пълен с паметници на известни ирландци. Тук се намира и построената през 1999 година т.н. Игла (висок пилон в средата на булеварда с неизвестно предназначение).
Богато историческо наследство
Националният археологически музей в самото сърце на Дъблин съдържа богата колекция от артефакти от най-дълбока древност. Златни накити на келтите, оръжия и битови съдове разказват историята на първите селища на острова.
За подробен поглед към историята на Ирландия от 1500-та година до наши дни трябва да се посети Националният исторически музей, разположен в бившите армейски бараки Коноли. Простиращ се на цели три етажа в четири крила на сградата, музеят съдържа безценни исторически експонати. Чрез военни униформи, оръжия, картини и мултимедийни презентации се проследява размирната история на острова.
Научава се много за противоречивото британско управление, за участието на ирландски войници във войните на Британската империя, както и за ирландското въстание от 1916 година. От особен интерес са колекциите от ирландските дрехи и мебели от 17-и до 20-и век, както и колекция от китайски и японски артефакти от Средновековието.
“Дъблиния” е друг исторически магнит за посетителите на ирландската столица. В три етажа музеят разказва за викингските нашествия по тези земи и за влиянието на смелите скандинавци върху развитието на Ирландия. Пресъздават се в реални размери къщи, улици и всекидневието на Дъблин при управлението на викингите (9-и до 11-и век). Музеят се намира в непосредствена близост до емблематичната катедрала Крайсчърч.
Дъблин има своя дял от шедьоври на изобразителното изкуство – както ирландско, така и европейско. В Националната галерия са събрани най-добрите образци на ирландската живопис, наред с европейски майстори от Гоя до Моне. Още картини има в една малко известна галерия – “Хю Лейн” (на името на ирландски меценат на изкуствата от началото на 20-и век), – която представя шедьоври на френските импресионисти Реноар и Моне, както и на ирландски художници.
В центъра на нещата
Фигурата на Моли Малоун (местна красавица от началото на 19-и век) и нейната каручка с риба и миди са символ на града и привличат много туристи в центъра на Дъблин. Само на няколко крачки от нея са намира Музеят на ирландското уиски, който разказва много подробно историята на тази традиционна ирландска напитка.
Срещу музея се издига внушителната сграда на ирландския Парламент, а до него – огромният комплекс на колежа Тринити, най-престижния ирландски университет.
Това са импозантни сгради от сив камък и червени тухли, които ограждат четириъгълен площад, в центъра на който се вижда емблемата на колежа – висока кула, около която има паметници на някои от бившите ректори на университета.
Колежът Тринити е алма матер на известния писател Джонатан Суифт и на политическия философ Едмунд Бърк (и двамата родени в Дъблин).
Замъкът на Дъблин е друга забележителност, която привлича вниманието.
Най-интересни са Държавните зали, където се приемат тържество чуждестранни делегации и се организират държавни функции. Те са богато украсени с мебели и декор от викторианската епоха.
От Дъблинския замък дълги години британските вицекрале са управлявали Смарагдения остров.
Градът на пъстрите пъбове
Меката на ирландските пъбове е кварталът Темпъл Бар. Традиционните пивници са боядисани в ярки цветове и украсени с ирландски флагове, както и със знамената на други държави (включително и на България). Те имат характерна старовремска атмосфера и са препълнени с гости, особено вечерно време.
Наблизо минава реката Лифи, която разделя града на две. На север от реката се намират доста търговски центрове и екзотични магазинчета. Улиците Графтън, Коноли и Хенри Стрийт са рай за хората, които искат да пазаруват.
Пивоварната на Гинес привлича стотици туристи и разказва историята на тази най-известна ирландска бира от началото на нейното производство в средата на 18-и век.
Характерно за Дъблин е смесването на старото с новото. Старите сгради се редуват с модерни постройки. Градът се модернизира непрестанно – работи се по пускането на нови трамвайни трасета, които да разширят съществуващата транспортна мрежа, по която се движат супермодерни мотриси.
Преди отпътуване, посетителите на Дъблин не забравят да се отбият в един от многото туристически магазини, където има най-разнообразни сувенири. Най-търсени са прочутите ирландски детелини и фигурката на рижия Пади със зелената шапка. Казват, че и двете носят късмет.
Повече информация за Дъблин има на сайта на туристическия отдел на града:
www.visitdublin.com.
