На 26 октомври отбелязваме Димитровден. Честването е в памет на свети Димитър Солунски, който е роден през 3 век в гр. Солун.
На този ден празнуват:
Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян, Дияна, Диан, Дианa.
Димитровден носи зимата
Според народните вярвания от Димитровден започва зимата.
Народна поговорка гласи:
„Георги носи лято, Димитър — зима“.
Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки:
„Дойде ли Димитър, идва и снегът“.
На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Обреди на Димитровден
Димитровден се характеризира с обредно полазване — гадаене по първи гост. Обредът се нарича булезен, булезване или полязка. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители.
В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав блясък.
Гозби на Димитровден
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именикът е мъж, и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Как се ходи на имен ден?
По стар обичай на имен ден се ходи неканен. Носят се бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците.