Данибон: Пътеписи от Франция
Катедралата в Руан
Катедралата, която стопля сърцата на французите
“La Cathedrale de Rouen”, усмихнато ни сподели французойка, докато с мъжа ми гледахме четирите картини на величествената постройка, рисувани от Клод Моне и изложени в Музея д’Орсе в Париж. Мило отговорихме, че знаем и че точно сме пристигнали от Руан. Жената много се очарова и след секунди прошушна на мъжа до нея, че идваме от Руан и знаем за Катедралата.
Повече не сме комуникирали с тази приветлива дама, но ми стана приятно как за миг споделихме близки емоции на възхищение с местен човек, който също се радваше, че чужденци така захласнато гледат картините на Катедралата в Руан.
На няколко пъти ми направи впечатление, че изключително интелигентни французи търсят комуникация по точно такива теми, а за Катедралата в Руан усетих, че предизвикват и гордост, и желание за споделяне, и възхищение, и подобно мило отношение.
В една книжарничка в Руан се заговорих със собственика, докато си търсех книга на френски за града. Той искаше да си поговорим и да му кажа какви са ми впечатленията от Руан и какво мисля за Париж. Разбира се, пита от коя държава съм и като чу за България, започна да ми разказва как преди години е идвал тук. Говореше с уважение (и отново ми направи впечатление, че французите свързват страната ни в комплект с Румъния – на няколко пъти ми се случи и нито веднъж не усетих пренебрежително отношение). Малко след това попита дали вече сме видели Катедралата в Руан. Изчака да си изкажа възхитата и продължи да ми разказва за нея.
Моят събеседник направи бърз паралел с Нотр Дам дьо Пари, където се усещала симетрията, а при Катедралата в Руан все едно имало факли и гледката те възпламенява. Ех, ако можех да запиша бързия му разказ – така красиво обясняваше колко е величествена Катедралата в Руан!
Катедралата в Руан
Катедралата Нотр Дам дьо Руан е разположена в центъра и в историческата част на града. Католическа църква е, а архитектурата й е в готически стил. Тя е една от най-впечатляващите постройки в града, а там има какво още да се види – интересни църкви, архитектурни паметници, музеи. Тук можете виртуално да се разходите из Катедралата.
Катедралата в Руан е висока 151 метра. Тя е най-високата катедрала във Франция. Била е и най-високата сграда в света в периода 1876-1880 г., когато е “детронирана” от Катедралата в Кьолн (висока 157 м). Руанската катедрала държи още един рекорд – ширината на западната й фасада е 61,60 м.
История на Катедралата в Руан
Катедралата започва да се изгражда през XII век и приключва през XVI, но в някои източници се посочват и промените от XIX в. като край на строежа.
През всичките тези години невинаги се е строяло. Имало е пожари, щети от мълнии, разрушавания от урагани, бомбардировки в по-ново време и други поражения. Налагало се е възстановяване. Има и внесени промени през различните епохи.
Викингите и Руан
Преди построяването на Катедралата на същото място е имало друга църква още през IV век. Водачът на викингите Роло, основател на херцогство Нормандия със столица Руан, е бил покръстен в нея през 915 г. и е погребан там през 931 г.
През 1030 г. се изгражда катедрала в романски стил.
Готическият стил на Катедралата в Руан
Строителството на сегашната сграда започва през XII век в готически стил. Периодът 1140-1200 г. за Франция се определя като Ранна готика. Строежът на кулата Saint-Romain започва през 1145 г., веднага след посещението на известния френски теолог Hugues III d’Amiens, архиепископ на Руан, в абатството Сен Дени в района на Париж. Завършена е през 1164 г.
Ранният готически етап се забелязва при кулата Saint-Romain. Първите четири етажи са от този етап. Петият вече е добавен в друга епоха – XV век.
Другите части на Катедралата се строят през XIII в. Периодът 1200-1350 г. се определя за Франция като “Висока готика”.
От този период са и витражите на Катедралата, а на някои прозорци все още са запазени. Разпознават се по специфичния син цвят.
През “Късната готика” (1350-1520) също има голямо строителство и надграждане на някои кули. Това е период, в който се изграждат пищни и красиви елементи. Катедралата в Руан е изключително ценен пример за проучване.
Големи заслуги през този период се отдават на Гийом Понтиф (Guillaume Pontifs). Определят го като майстор на геометричните декорации. Работи върху различни части в Катедралата в продължение на 34 години – от 17 май 1462 г. до 1496 г., почти до смъртта си, която настъпва през 1497 г.
Понтиф добавя красивия пети етаж на кулата Saint-Romain през 1468 г.
Гийом Понтиф започва кулата Beurre 20 години по-късно.
Сграда в Чикаго е вдъхновена от кулата Beurre.
Понтиф изграждa красиво стълбище вътре в сградата.
Готически архитектурен стил или Opus Francigenum
През периода, в който започва да се изгражда Катедралата в Руан и когато се построяват основните й елементи, във Франция масово се строи в готически стил. Той се заражда в Ил дьо Франс. Дълги години се нарича “Френска творба” (Opus Francigenum), с което се подчертавала ролята на Франция в оформянето на стила.
Наименованието “готика” е дадено по-късно и първоначално се свързва с отрицателна оценка на тази култура, определяна като груба и варварска.
Пренебрежението идва от ренесансовите автори, които приемат, че разграбването на Рим от готите през 410 г. е дало начало на упадъка на класическия свят и на всички негови ценности, които те дълбоко ценят.
Готическата архитектура се отличава с вертикалните форми и скелетообразните каменни структури, островърхи арки, назъбени сводове, островърхи кули и розетни прозорци.
Островърхите арки са въведени като структурен детайл, но и за постигане на визуален ефект – стремеж към Рая.
Готическите катедрали често са декорирани със статуи (отвън) и картини (отвътре) с библейски сюжети.
Височината и размерите на катедралите оставят усещането за величие.
Историята на Катедралата в Руан през следващите векове
В края на 16 век катедралата е силно повреден по време на френските религиозни войни.
През 18 век държавата национализира сградата и продава някои мебели и статуи, за да набере пари от тях. Оградите на параклиса са претопени, за да се направят оръжия за войните на Френската република.
През 1822 г. Катедралата е поразена отново от мълния. Възстановена е в неоготически стил.
По време на Втората световна война Катедралата е бомбардирана от британските Кралски военновъздушни сили. През юни 1944 г. най-старата кула Saint-Romain е ударена и от Военновъздушните сили на САЩ.
Най-човешката катедрала
Катедралата в Руан е смятана за “най-човешката катедрала”, тъй като липсва симетрия на западната фасада. Тя е известна в цял свят благодарение на картините на Клод Моне.
Клод Моне
Клод Моне е рисувал Катедралата в Руан в периода 1892-1894 година. Моне е наемал стаи в района, за да може да изобрази постройката под различен ъгъл, в различни периоди на деня и годината. Изключително ценно е как успява да улови светлината, която пада върху Катедралата през различните периоди на деня, годината, атмосферните условия. За Моне ефектите на светлината по дадена тема са толкова важни, колкото и самият предмет.
Самият Моне споделя:
“Нещата не напредват много бързо, тъй като всеки ден виждам нещо ново, което предния ден не бях видял. В крайна сметка аз се опитвам да направя нещо невъзможно.”
Картините са изключително добре приети и от критици, и от публика. През 1895 г. Моне излага 20 от най-добрите картини на Катедралата в галерия и 8 от тях са продадени преди още да свърши изложбата.
90-те години на XIX век също са изключително подходящ момент за подобни картини. Тогава се забелязва, че във Франция се възражда интересът към католицизма и обектът в картините на Моне е много добре приет. Катедралата в Руан е символ на френската история и култура, а готическият й стил винаги буди възхищение.
Музей д’Орсе
В Музея д’Орсе бяха изложени четири от картините на Клод Моне на Катедралата в Руан.
Музеят д’Орсе притежава 5 картини от серията. Четири от тях са изложени в зала на последния етаж, където има и други известни картини на Клод Моне.
Филмче за четирите картини в Музея д’Орсе:
В Музея на изкуствата в Руан има още една картина от тази серия.
Картината, която се намира в музея в Руан, е рисувана основно през 1893 г. Мястото, от което наблюдава Катедралата, е първият етаж на магазин на улица Grand Pont – това е една от трите основни точки, които използва за рисуване на серията с картини на Катедралата в Руан. От тази позиция архитектурата на Катедралата се вижда доста добре. Картината е в сиво и синкаво. Времето е дъждовно и сиво. Но има съвсем малко оранжево, което показва, че може би има съвсем леко слънце.
Тази картина е била купена от руанския индустриалец Франсоа Депо през 1895 г. Той я предоставя, а така също и други картини от своята колекция, на Музея за изкуствата в Руан.
Клод Моне е нарисувал 30 (в някои източници се водят 31) картини с Катедралата в Руан. Те са пръснати из различни музеи и галерии в света, дори има и в Националния музей на Сърбия в Белград.
Един проект “Звук и светлина” показва Моне и Катедралата в Руан по нов начин. Спектакълът “Monet aux pixels” е създаден през 2004 г. и е реализиран от Skertzo. Екранът за прожекция е самата Катедрала.
Вълшебно светлинно шоу в летните нощи при Катедралата в Руан
В 22 часа районът пред Катедралата в Руан районът се напълваше с хора. Започваше прожекцията на два филма, а сцените оживяваха по удивителен начин върху фасадата на величествената постройка.
Единият филм беше за Жана Д’Арк. Другият беше свързан с викингите. Мои снимки можете да видите тук.
В една изключително дъждовна вечер успяхме да видим филмите. Зрителите се бяхме скрили под козирките на съседните сгради.
Чадърите не помагаха за поройния дъжд и силния вятър, но това сякаш засили още повече ефекта от лазерното шоу.
Филм за викингите върху Катедралата в Руан
Филм за Жана д’Арк върху Катедралата в Руан
Туристическа информация
За туристическото влакче
Съвсем близо до Катедралата можете да откриете туристическо влакче, с което да обходите за около час най-големите забележителности в историческия център на града. Има и разказ за всяка забележителност. Според мен е удобно, защото ви показва интересни места и приятен маршрут, който после лесно можете да възпроизведете като се разходите пеша. Цената на билета беше към 7-8 евро/човек. Влакчето започва да работи към 10 часа, но има условие да са поне 8 души. Когато аз отидох една сутрин преди 10 ч., се бяхме събрали вече 8 човека, но явно на веселия дядо хич не му се работеше толкова рано. Отиде каза нещо на едно семейство с дете, пощипна нослето на хлапето и после тръгна небрежно да се разхожда из площадчето като си подсвиркваше. Семейството явно научи, че няма да има курс в 10 ч. и бързо влезе в Катедралата, за да разгледа. Другите кандидат-пътници стояхме неразбиращо още 5 минути докато схванем за какво иде реч, а и вече бяхме под 8 пътници с хитрата маневра на веселия дядо. Така че може би е най-добре да си планирате обиколката с влакчето поне за 11 ч. Въобще за Руан 10 часа е твърде ранен час. Понякога трудно се намира къде да се пие кафе.
И тъй като на мен много ми се пиеше кафе, веднага огледах къде може да седна. В Руан беше доста студено, често валеше и духаше силен вятър. Шлиферът, който сложих почти на шега в куфара, ми беше спасение, но и понякога не беше достатъчен. Мечтаех си за по-топли дрехи и боти, както ходеха повечето местни жители. Чувствах се все едно е ноември месец – по представите ни от слънчева България, а беше август.
Гурме кафе при “Paul”
Видях отворено заведение в близост до Катедрала. (Това е наистина страхотен късмет! Толкова рано!) Боязливо влязох да попитам дали е отворено, защото имаше персонал, но тепърва почистваха вътре – миеха прозорци, подове, нареждаха маси. И все пак вероятно можеше да се окаже, че това единственото работещо заведение наоколо и за мен имаха голяма червена точка. Вече беше след 10 ч., но ми направи впечатление, че тук като се каже даден час, това означава, че тепърва отварят, а не, че са дошли по-рано и сега почват да работят с клиенти. В заведението “Paul” ме приеха. Всъщност това заведение на два пъти направо ме спасяваше – първо този път, а след това и в проливния дъжд, когато гледахме светлинното шоу върху Катедралата (може би към 22,30 – 23 ч.). Така че оценявам “Paul” като приятно местенце, което работи в по-широки диапазони за типичните френски ресторанти и заведения в района.
Поръчах си гурме кафе – италианско кафе с четири сладки. Беше на цена между 6 и 7 евро. Не е лошо, но и не беше нещо, което много да ме впечатли, но може би очаквах нещо по-различно.
И все пак – гледката от моята маса беше приятна: Катедралата.
В менюто беше описана красива история за “Paul”:
В близост бяха и красивите витрини на една марките, на които се възхищавам – Hermès.
Така че си сглобих приятни емоции и след като се подкрепих, се запътих към Катедралата. Разгледах я и стана време да се качвам на влакчето в 11 ч. Този път го хванах почти на бегом. Добре, че веселият дядо ме изчака.
За работното време и почивките във Франция и за плановете на туристите
Направи ми впечатление, че във Франция трябва да си спокоен и бързо и без нерви да си преструктурираш плановете. Всъщност и плановете не трябва да са супер непоклатими, а човек трябва да е по-гъвкав. Може да сте си планирали да отидете в някой музей, но той точно тогава да не работи или пък да имат нещо, което само те си знаят какво е и да не отворят или пък трябва да напуснете по-рано от крайния час на затваряне. Или пък в някое хубаво заведение, което сте си набелязали, може изобщо да не отвори в дадения ден – така и не схванах логиката кога работят – кога не работят извън обявеното работно време, например, вечер от 19 до 22 часа без неделя вечер, в сряда на обяд от 12 до 14 ч., но пак си имаше необясними за мен изключения колкото и да гледах работното време. Изводът, който си направих: за всеки случай проверявай работното време, но очаквай съвсем спокойно и изненади – т.е. да не работят. В някои магазини изобщо не открих работно време – имаше само телефон за връзка. Но всичко е както казват французите:
“C’est normal”.
Защо човек да си хаби нервите, че нещо не било отворено и не работело?! Бързо се оглежда и отива другаде. И както каза моят френски приятел от книжарницата:
“C’est normal. Ваканция е!”.
Въобще французите много си ценят и уважават почивката. Не забелязах някой да се впечатли, че има само още един човек на опашката и вместо да го обслужи, спокойно си слага бележка, че е в почивка.
Dame Cakes
Друго заведение за кафе и вкусни тортички, което може да се посети в района, е Dame Cakes. То се намира в тясната уличка до Катедралата. Понякога дори се налага да се чака в него или пред него, за да се освободи масичкам, но си заслужава.
Отсядах почти всеки ден в него. Поръчвах си вкусна тортичка и кафе и винаги сметката ми излизаше около 8 евро и нещо.
Интересното беше, че има сервитьори, но се плаща на касата, когато си тръгваш. Сладкарничката е със страхотна “мадамчеста” обстановка.
На два етажа е и има градинка. Вторият етаж е с гледка към Катедралата, но винаги отсядах на първия етаж и не мога да споделя впечатления. Любителите на чая и вкусните тортички ще се влюбят в това местенце.
Ресторанти
Хубави ресторанти има в района на църквата Saint-Maclou и при стария пазар (Vieux Marché). И на двете места има заведения, препоръчани от Мишлен.
Мисля, че по-класни са тези при Vieux Marché. Там и едно много красиво ресторантче, което датира от 1345 г.
По старите улички около Катедралата
Задължително се разходете по уличките около Катедралата.
Къщите са изключително интересни.
Фаянсът в Руан
Има и страхотни магазинчета за фаянсови изделия. Руан е с богата история в керамика, фаянса. Имат и музей на керамичното изкуство, което също посетих. В тези магазинчета има страхотни керамични изделия, но цените не са ниски.
Например, декоративните чинии са над 100 евро. Фигурките са по-скъпи – например, около 300 евро.
Могат да се намерят и неща под 100 евро, които са приятни. Аз всеки ден почти се изкушавах да си купя нещо ценно, но се притеснявах от пътуването със самолета и не ми се рискуваше.
Ако се пътува с кола, може би е по-сигурно да се съхранят тези прекрасни керамични шедьоври.
Сувенири
На площадчето до Катедралата можете да намерите информационно бюро. Там има и много брошури за забележителностите в района. В магазинчето има и сувенири. Имаше и интересна кукла – Клод Моне за около 25 евро. Сувенирите са основно за Клод Моне, Катедралата, Руан и някои неща за Париж. Аз лично си купих интересни книги от книжарницата на Музея за изкуствата, а сувенири взехме от едно павилионче до хубавите ресторанти на Стария пазар (Vieux Marché) в Руан.
Галери Лафайет
В близост до Катедралата, но през една улица се намира, Галери Лафайет. Не е нещо луксозно като интериор и обстановка (българските МОЛ-ове са доста по-лъскави). Има скъпи марки, но и продукти Лафайет, които са на по-ниски цени. Подредбата в магазина ми стори доста разхвърлена и не ме грабна като място.
Други забележителности в района на Катедралата
В близост до Катедралата има още няколко изключително важни исторически и архитектурни забележителности – църквата Saint-Maclou, големият часовник Gros-Horloge (препоръчвам ви да влезете в музея му) и фонтана до него, Le Palais de Justice. Старият пазар пък е с много история за Жана д’Арк. Малко по-далече са още две места, които е хубаво да посетите, но пак се стига пеша – L’abbaye Saint-Ouen de Rouen и Музеят на изкуствата. За всички тях се надявам обаче да ви разкажа допълнително.