Данибон: Пътеписи от Франция
16e arrondissement de Paris
Скъпият, спокоен район на Париж
Когато човек се зачете в книгите за елитната прослойка BCBG, няма начин да не запомни, че 16-ти район в Париж е мястото, където живеят техните представители.
Районът се намира в близост до Айфеловата кула, но няма нищо общо с туристическото многоцветие, което се среща при най-голямата атракция на Париж. Кварталът е тих, спокоен, доста подреден. Има хубави гледки към Айфеловата кула.
Имотите в района са изключително скъпи.
Беглият ни поглед показа, че автопаркът тук е по-внушителен в сравнение с другите части на Париж (но в някои райони в София може и да е много по-подбран).
Обикаляхме центъра на Париж с туристическо автобусче, когато спряхме на Трокадеро в 16-ти район. Доста често пиша за френската елитна прослойка BCBG и си мечтаех да видя квартала им, но не бях сигурна, че ще намеря време. Но ето, че автобусчето само ни доведе до тук, а и беше подходящо време за почивка.
Обяд в 16-ти район в Париж
Беше и време за обяд и си избрахме ресторантче с гледка към Айфеловата кула – “Трокадеро”. Направи ни впечатление, че местата с гледка към Айфеловата кула са запазени за хората, които обядват, а местата, от които не се вижда кулата, са за клиенти, които отсядат за кафе и напитки.
Масичките им дори и за обяд са твърде мънички, но и в това си има чар. Макар че аз съм човек, който обича по-широка маса, особено когато обядвам или вечерям. Масите им за обяд не се различаваха от тези за кафе. Разликата беше единствено в гледката към Айфеловата кула и в сервираните прибори.
А, да, столчетата в повечето заведения се подреждат така, че да има гледка към тротоара – т.е. двете столчета са едно до друго и двамата могат да гледат кой минава и какво става наоколо. Другите масички също са на доста близко разстояние. В България не съм виждала толкова гъсто разположени маси. Явно не ни е в културата да сме чак толкова близко до непознати в заведение. Опредено усещах лек дискомфорт, но и човек трябва да се потопи в чуждата култура.
И една скоба.
С мъжа ми често се чудехме защо във всички заведения, които посещавахме, настаняват хората плътно един до друг и така постепенно запълват масичките си. Получаваше се струпване в една част на заведението, а в другата – празно. Според Евгений – така има повече атмосфера и е по-весело. Аз, понеже не обичам чак такава близост с непознати, смятах, че е за да се спести обикаляне на сервитьорите. Нямам представа каква е причината, явно си е културна особеност. У нас по-често се пръскат на разстояние и когато се позапълни – чак тогава започват да слагат на съседни маси. Това са все пак лични усещания и наблюдения и се градят на личен опит, може при други да е коренно различно.
Малко ми беше и странно това постоянно вглеждане в другите. Случи ми се дори в едно заведение приятна възрастна двойка седна на масичка на 20-30 см от мен и през цялото време ме гледаха какво ям, какво пия – все едно съм експонат в някой музей. За нашата култура си е дори невъзпитано да се гледа вторачено в непознат човек на чужда масата, а да не говорим пък да се взираш в чинията му. Но всичко приемам като туристическа атракция и усещане на местната култура. Така погледнато е дори забавно. Сега се сетих и друга забавна случка. Двойка французи на около 50 години (мъжът от академичните среди, доколкото разбрах от възторженото представяне на приятелката му), но здравата по живота, така се бяха сприятелили с хората от съседната си маса (американци или англичани), която беше пак на около 20-30 см и на тръгване се разцелуваха като най-големи приятели. В тази случка има и още нещо потресаващо. Тези двама бохеми бяха толкова пияни, че не успяха да си намерят мотоциклета. На третото търсене чак успяха да го открият. Не вярвахме, че ще се качат, но уви. Качиха се и потеглиха по стръмните улички на 9-ти район. После ги видяхме в друго заведение пак в приятелско говорене с хора от съседна маса.
Много добро впечатление ми направи, че никъде в нито един ресторант или заведение в Париж и Руан, където се хранехме или пиехме кафе, не видях хора, които си “цъкат” по телефоните. Телефони на масата също не видях. Нямаше и “окабелени” младежи (и не само младежи) със слушалки и GSM. Никъде нямаше из заведенията и wifi. Заведенията са за хапване, пиене, говорене (и гледане на другите по масите и кой минава по тротоара). Така че някои супер удобства в технологиите у нас може би ни откъсват от същността защо влизаме в заведение.
Друг голям плюс – никъде не видях телевизори из заведенията, а още повече включени телевизори. Тази мода напоследък в България ме влудява и я отчитам в графа “простотии”, дано отмине.
И още едно лично мнение, което се базира на сравнението, което си направих между българските заведения, които посещаваме и заведенията, които си подбирахме във Франция. Струва ми се, че у нас доста сме дръпнали в тази сфера – храна, обстановка, обслужване, хигиена и дори комфорт. Всъщност смятам, че в доста отношения и сфери сме дръпнали, но чак не сме се усетили и все пак има още какво доста да се прави и да се подобрява. В други – направо сме разглезени, например, работно време на заведения и магазини. В Руан много от хубавите ресторанти отваряха само между 19 и 22 ч. и набързо затваряха в 22 ч. Понякога работеха по обяд – например в сряда от 12 до 14 ч., но пък например може да не работят в неделя вечер. Свиква се и дори си дадох сметка как си уважават почивката, а ние някак сме залитнали в друга насока. Магазините също затваряха рано.
И пак една скоба.
В самолета за Париж пътувах с много мил поляк, който от 2 години живее в София и всичко много му допада. Избрал е да дойде тук след като е живял във Франция (мисля, че спомена 30 години). Не съм питала за причините. И във Франция му харесва, но отчита много положителни неща в България – и ние сме си имали планина, море, хубаво вино, ресторанти, всичко. Единствено тъжното било, според него, че не си развиваме силно икономиката и нищо не произвеждаме. В Полша били дръпнали много в тази сфера. Изключително мил човек и много му благодаря и за приятната компания, и за насоките, които ми даде, на летището в Париж. Напоследък все по-често срещам чужденци, които са сякаш по-патриоти от нас самите по отношение на България. Харесва им тук и откриват доста положителни неща, които ние явно не виждаме. А когато се връщах в София, с мен пътуваха достолепни джентълмени голфъри от шотландския отбор. Също ми направиха много добро впечатление. Явно идваха да играят голф в България
Цените в заведенията в Париж и Руан можете да ги сравните с нашите, защото често помествах менютата им във Фейсбук. Например, дневно меню за обяд или за вечеря излиза между 20 и 30 евро/човек. Мисля, че обедните понякога бяха на малко по-ниски цени. Може да се включи предястие и основно, основно и десерт или предястие, основно и десерт. Третият вариант е най-скъп, но разликата не беше голяма и може да излезе най-изгодно. В някои заведенията има само меню на деня, в други има меню на деня и меню, от което може да се поръчва. Като ориентир се сещам салата извън менюто на деня, която съм поръчвала и излезе около 13 евро. В края на престоя ми вече ми се ядяха само салати и плодове.
А сега се връщам към ресторанта “Трокадеро”.
Менюто:
Друго, което ми направи впечатление във Франция, е, че сервират сет – сол, черен пипер и горчица, а не както е при нас с олио/зехтин, оцет, сол и черен пипер.
Нашият избор:
Моята салатка:
Изборът на Евгений (съпруга ми) – беше много крехко и вкусно:
И още една снимка на нашия избор:
Данибон в 16-ти район
Имахме много за разглеждане из Париж, но реших малко да се пошляем из 16-ти район, за който бях чела в книгите за BCBG.
Прилика със София
Наистина имахме възможност да отделим твърде малко време и не сме навлизали навътре в квартала. Сградите тук бяха високи, приличаха на стила на постройките в центъра на София – особено по “Граф Игнатиев”.
Железните орнаменти
Терасите им бяха с красиви железни орнаменти.
Зелените тераси
Това, което много ми допадна, е, че терасите и особено тези на последните етажи са много озеленени. Някои направо изглеждаха на китни градини. А терасите са им твърде-твърде мънички и ми стана жал как у нас не оползотворяваме по такъв красив начин балконите си. Така че това е една добра идея, която е добре да се заимства. Не, че в София няма такива хубави тераси, но някои в Париж си бяха толкова озеленени, шегувах се, че са минигорички. Това са няколко снимки, но не са най-показателните.
По една уличка с гледка към Айфеловата кула
Избрахме за разходка една уличка с красива гледка към Айфеловата кула.
“Гето на богатите”
16-ти район на Париж е един от най-престижните във френската столица. Намира се на десния бряг на Сена и граничи с Булонския лес.
Още през 7-ми век тези места са били населявани. При Луи XIII през 17-ти век започват да се присъединяват селищата в района към Париж, процесът продължава и при Наполеон III и барон Осман.
източник: Wikipedia
В 16-ти район са сградите на посолствата на над 90 страни от цял свят. Тук се намират стадионите Парк де Пренс и Roland-Garros.
Съперничество между най-елитните гимназии
В този район са и едни от най-елитните училища във Франция.
Отдавна съществува голямо съперничество между двете най-елитни гимназии в района – Lycée Saint-Louis-de-Gonzague и Lycée Saint-Jean-de-Passy. И двете са католически частни училища и се водят най-престижните във Франция.
Lycée Saint-Jean-de-Passy е създаден през 1839 г. Девиз: “Labor et dilectio”.
Lycée Saint-Louis-de-Gonzague е открит през 1894 г. Девиз: “Des hommes et des femmes avec et pour les autres”.
BCBG кварталът
16-ти район е запазена марка за елитната френска прослойка BCBG. В 16-ти район живеят над 150 000 парижани. През 1962 г. е бил пикът – тогава населението е било близо 230 000 души. В забавна анимация, в която показват районите на Париж като охлюв, има специален акцент за 16-ти район и е описан като квартал на богатите и голямата буржоазия.
Porte Dauphine
Най-престижната част в 16-ти район се води Porte Dauphine – на запад по авеню Фош до Булонския лес. Районът дава име на университет – Université Paris-Dauphine.
Joaquín Pallarés Allustante (1853-1935) — Sotheby’s
източник: Уикипедия
Имот на авеню Фош
Сега хвърлих поглед какви са цените точно в този район и първата обява беше в руски сайт за имоти в Париж. Представяха мезонет на 6 и 7 етаж в сграда, строена през 1900 г., на авеню Фош с гледка от всички тераси към Айфеловата кула. Адрес на авеню Фош е нещо изключително престижно. Цената беше над 6 милиона евро. Имаше 6 стаи – 2 от тях бяха спални, кухня, кабинет, салон, лятна кухня, 2 бани и тоалетна за гости, помещение от 22 кв. м. за прислугата, 2 гаража. Площ – 248 кв. м.
Защо 16-ти район е “Гетото на богатите”?
В Уикипедия се цитира, че 16-ти район го наричат “Гето на богатите”. Приема се, че тук живеят богатите и известните и те са като затворено общество и трудно допускат други хора до себе си. Скоро се появи едно изследване, което показва, че елитът на Франция се жени само помежду си и почти не допуска другите прослойки до себе си.
Но статистиката показва, че дори и затвореният 16-ти район се променя. От 1950-година има промени и в този квартал и в него живеят вече и служители, търговци и занаятчии. Изместен е и от 6-ми и 7-ми райони и вече не е най-скъпият парижки район.
