Изложбата „Бернини и Римският барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“ в Националната галерия в София я бях набелязала като задължителна семейна културна спирка, но така се получи, че успяхме да я посетим едва в последния ден – на 15 юли 2018 г.
Това е съвместна инициатива на Италианския културен институт в София и Националната галерия.
58 шедьоври на Римския барок ни пренасят в Италия през 17 век. Всички те са свързани с творчеството на видни личности от Бернини до Кавалер д’Арпино и Матия Прети. Помагат ни да опознаем наситения и завладяващ начин на изразяване, характерен за този период.
Още с влизането си човек попада в света на Бернини.
За първи път в България е представена толкова разнообразна колекция от жанрове и теми, предпочитани от поръчителите на изкуство по онова време.
В изложбата са включени от портрети и автопортрети, пейзажи и алегории с изискан класически вкус до това, което определяме като „Триумфален барок“, с неговите религиозни изображения между съзерцателния интимизъм и силата на Христовата драма, разказват от Националната галерия.
Чрез изложените произведения посетителите се запознават с гения на Джан Лоренцо Бернини, смятан за най-великия представител на изкуството за неговото време.
Изключително талантлив художник, скулптор, сценограф, драматург и архитект, той е изследвал много нови области в търсене на свой собствен начин на изразяване, който по-късно се превръща в универсален език на Барока.
Изложбата представя една по-малко известна на широката публика страна на Бернини, акцентирайки върху образа му на художник и проектант, споделят от Националната галерия.
До неговите творби се изложени шедьоври на много от художниците, събрали се в Рим именно благодарение на творческия магнетизъм на Бернини, поощрител на различните енергии и гениални идеи. Благодарение на колекцията, съхранявана в двореца Киджи в Арича, се възхищаваме на произведения на Момпер, Бачичо, Кавалер д’Арпино, Джачинто Джиминяни, Боргоньоне и много други.
В залите на Националната галерия ни посрещаха любезни служители. Имаше и интересна информация за Бернини, другите творци, двореца Киджи в Арича, творчеството и стила от тази епоха.
Творбите бяха добре подбрани и подредени в залите.
Няколко творби много ми харесаха. Най-впечатляващата картина може би беше на Пиер Франческо Мола – „Бакхус, алегория на вкуса“ (ок. 1662-1666), която се превърна и в емблема на изложбата.
Друга творби, пред които поспрях по-дълго, бяха на:
Джачинто Джиминиани (1606 – 1681)
„Венера и Адонис“ (ок. 1655 г.).
Джузепе Чезари, наричан „Кавалер д’Арпино“ (1568-1610)
„Орфей и Евредика напускат Ада“ (1620-1625)
Жан Льомер
„Пейзаж с мавзолей“ (1630-1640)
Якоб Фердинанд Воет
Портрет на Мария Изабела Капраника Чери (ок. 1672-1675)
Франческо Алегрини
Битката при Мюре (ок. 1660)
Филипо Лаури
Ерминия при овчарите (1681)
Гийом Куртоа
Венера дава оръжията на Еней (1660-1665)
Гийом Куртоа
Агар и Исмаил, успокоявани от ангела (ок. 1670)
Доменико Фети
Самоубийството на Клеопатра (ок. 1613)
Две картини ме накараха дълго да разглеждам детайлите в тях. Едната беше на Вивиано Кодаци и Филипо Лаури – „Поклонението на пастирите“ (1660).
Втората беше на Матия Прети (1613-1699) – „Сцена на чума“.
Най-силният момент е със сучещото бебе от гърдата на умрялата майка.
Посетителите на изложбата бяха хора на всякаква възраст. Имаше семейства с деца, имаше млади влюбени, имаше и такива на средна възраст, а също и пенсионери. Подбраните творби умело ни пренесоха в света на Бернини и в Италия през 17 век.
В сградата на Националната галерия имаше още две изложби, които посетихме и които също силно препоръчвам. Едната е с невероятните снимки на френския фотограф Надар – „Бележитите портрети на Надар“. Той е заснел едни от най-известните личности от втората половина на 19 век. Другата изложба е „Портрети от Златю Бояджиев“ от колекцията на Боян Радев. Надявам се в следващи статии да ви разкажа и за впечатленията си от тях.
