- Как дъщерята на един обикновен селски свещеник превърна своя тих хол в обсерватория на човешката душа и създаде шест непреходни шедьовъра
Има една особена мистерия около великата английска писателка Джейн Остин (1775–1817). Самюъл Бекет я нарича „божествена“. А нейните шест съвършени романа – „Абатството Нортангър“, „Разум и чувства“, „Гордост и предразсъдъци“, „Мансфийлд парк“, „Ема“ и „Доводите на разума“ – продължават да се четат и превеждат по целия свят, оставайки все така актуални и днес.
Въпросът, който вълнува литературните изследователи, е как една млада дама, чийто живот между края на XVIII и началото на XIX век е лишен от бурни събития, успява да направи същинска революция в литературата, пише в свой анализ италианският Кориере дела Сера.
Отговорът се крие в способността ѝ да превърне простия хол на малката енорийска къща в безпогрешна обсерватория за изследване на сложната вселена от човешки взаимоотношения и социални конфликти.
Острият поглед зад маската на благоприличието
Остин наблюдава своя свят с очи, лишени от илюзии, съчетавайки неумолим материализъм със здрав разум и невероятна жизнерадост. Тя оценява обществото с иронична и непреклонна съвест, използвайки искрящ и кристален език.
Още от ранна възраст бъдещата писателка е всеядна и проницателна читателка, познаваща отлично модерните за времето си жанрове – от готическата литература до сантименталните наръчници за добро поведение.
Тази литературна ерудиция ѝ позволява, още между 12-та и 17-та си година, да пренапише тези модели в своите младежки произведения (Juvenilia) под формата на смели, подигравателни и иронични текстове.
От пасивни девойки до активни героини
Епохата, в която твори Остин, е разделена на класи, а съдбата на жените в това патриархално общество изглежда неумолимо предопределена от необходимостта. Тяхното оцеляване е зависело изцяло от брака, тъй като икономическата им зависимост от бащи, братя и съпрузи е била пълна.
Вирджиния Улф в своето есе „Собствена стая“ отбелязва, че въпреки съзнанието за това тежко женско състояние, Остин твори „без омраза, без горчивина, без страх, без протест, без проповеди“.
Истинският изненадващ ход на авторката е решението ѝ да заеме позиция на дълбоко вкоренена и радикална вътрешна свобода. Тя подарява тази свобода и на своите героини.Откъсва ги от ролята на сантиментални и пасивни жертви, характерни за романите от онова време. Превръща ги в активни протагонисти на собствения им живот.
Въпреки че годежите и браковете формират основната фабула, в сърцевината на нейните творби стои желанието за индивидуално щастие.
За първи път в литературата това мощно желание е поставено изцяло в ръцете на млада жена, което радикално променя перспективата на целия разказ.
Раждането на женския образователен роман
С приключението на тази възможна свобода Джейн Остин на практика създава женския образователен роман. За да утвърди женската субективност, писателката придава на диалога ключова структурна функция.
От една страна, диалогът е единственото истинско действие, което движи историята напред. От друга, той сблъсква като равностойни субекти мъже и жени, които едновременно говорят и мислят. Използва език, изпълнен с хаплива, но никога жестока ирония.
Действието на тези думи прекъсва вековния мъжки монолог, превръщайки самия брак в интелигентна метафора за диалогичния обмен между половете.
Социалната икономика на любовта
При Остин любовта никога не е просто ирационална страст. Тя е сложен обмен, в който всяка интимна емоция взаимодейства с околния свят.
Развитието на главната героиня е фино пътешествие от естественото физическо привличане в младостта до осъзнатия избор на партньор.
Нейният литературен театър е по-скоро сцена на социалната и символична икономика, която свързва и противопоставя половете, отколкото сцена на сълзлива сантименталност. По този начин социалната вселена се превръща от обикновен исторически фон в конкретен инструмент, който води момичето до пълно разбиране на нейното обществено положение.
Именно затова, както отбелязва литературният критик Лилиана Рампело, творбите на Остин са непреходни. Човешките емоции – любов и ревност, радост и болка, смях и сълзи – са вечни.
Без да се поддава на гняв или идеология, тази„ най-съвършена художничка сред жените“ (както посочва Вирджиния Улф) успява да освети с интелигентната усмивка на иронията жестоките условия на своето време, оставяйки вятъра на свободата да диша във всяка написана от нея страница.
