Кулинарни спирки с Данибон
От години не бях посещавала пазара „Ситняково“, а реално е близо до нас и е подходяща дестинация за приятна разходка в хубаво време. Един съботен ден реших, че е дошъл момента да се отправим в тази посока. Основно исках да си купя унгарски червен пипер от едно магазинче. И с тази основна задача се запътихме съботно към пазара. Очаквах да е с много сергии и продавачи, да намеря невероятни вкусотии. Оказа се доста пусто в сравнение с това, което въображаемо си представях. Замислих се, че вероятно не бях стъпвала там от близо 15 години, а може да има и 20 години. Последният ми ярък спомен беше, когато снимахме репортаж там с екип на БНТ, когато бях репортер в новините.
Макар че не видях това разнообразие, което очаквах, все пак имаше няколко приятни спирки, за които може би си заслужава човек да се поразходи. А при някое ново посещение е възможно да открия и други.
5 интересни кулитарни спирки на пазара „Ситняково“
1. Унгарското магазинче „Паприка“
За това магазинче открих информация докато издирвах в Интернет откъде в София мога да си купя унгарски червен пипер. Магазинчето е малко, но уютно. Табелката на известната улица „Ваци“ в Будапеща бързо ме пренесе в унгарската столица. По нея сновях от магазин на магазин и от ресторантче на ресторантче. Хубави спомени! А табелката се вижда веднага като се влезе в магазинчето и ти става много приятно, ако вече си бил по онези места.
В магазина се предлага греяно вино, което обаче не съм пробвала и не мога да дам отзиви. Купих си от сладкия червен пипер, който много ми допадна и гозбите с него се получават много вкусни. Исках да намеря насипен, но открих само пакетиран.
Взехме също унгарски шоколад, сини сливи в шоколад, розе и подправка за гулаш.
Имаше и други унгарски продукти, но като за първи път решихме да се ограничим само до изброените. Единствено на няколко пъти се опитах да разпитам за някои продукти какви са, какво ще ми препоръчат, продавачката бързо и учтиво ми отговаряше, но всъщност отговорите не носеха информацията, която търсех. А в магазинче с храна от чужда държава аз търся нещо много просто – например кой продукт за какви гозби е, кое вино с какво върви или просто да има някаква информация за тях. Но и така бях щастлива от намерения унгарски червен пипер и любопитствах какви ли ще са другите продукти. Ако бях научила още нещичко за тях, щеше да се добави и магията на интересната история. Всъщност жената ми сподели, че собствениците често организират събития в и пред магазина и има вкусотии от унгарската кухня. Явно са хора естети и затова ми допадна идеята им за това магазинче.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ;
Най-после открих хубав унгарски червен пипер в София
2. Италианска пицария „Da Fabio“
Този ресторант също го открих случайно в Интернет. Обожаваме италианските ресторанти и магазини. Затова го бяхме набелязали някой път да го посетим. В сайта им пише, че пиците се приготвят от италиански продукти от шеф пицар Фабио Пуди.
Пицарията се намира на крачки от унгарското магазинче. Помещението няма типичния вид на италиански задушевен ресторант, повече прилича на кафене.
Персоналът, когато отидохме, беше български. Бяха учтиви, но ми липсваше онази магия, която италианците излъчват. В следващия момент обаче нещо ми прикова погледа. Веднага ме спечели да остана и да дам шанс на пиците. Видях готвач с огромна дървена лопата, който беше извадил огромен хляб от пещта и го сложи на тезгяха. Веднага се разнесе ухание и усетих, че започвам да огладнявам. Беше малко след 11 часа и въпросът ми сам се изстреля: „Този хляб за продаване ли е?“. Бях готова да го купя целия без да имам представа как можем семейно да изядем толкова голямо количество. В следващия момент се поуспокоих, поотмина желанието ми да имам този хляб на всяка цена и реших да изпълня задачката, с която влязохме – да пробваме пиците. Оказа се, че пещта ще е подходяща за приготвяне на пици чак след 30 минути. Времето този ден ни притискаше, бяхме без децата, а трябваше да помислим и за общия ни семеен обяд. Затова решихме, че няма да успеем да поседнем в ресторанта, а по-добре да си поръчаме няколко пици за вкъщи. Взехме „Маргарита“ – любимата пица на малкия ни син Вики. Помолихме да направят „Маринара“ (любимата на големия ни син Ники), макар че я нямаше в менюто. За Ники взехме и „Фрути ди маре“ с октопод, калмари, скариди, магданоз, и чесън. Евгений си избра с прошуто, а аз се спрях на една от специалните им – „Цветна фантазия“, която беше приготвена с моцарела фиор ди лате, рикота, жълти и червени чери домати и босилек.
Тестото беше много хубаво. Пиците ни харесаха. Цените ми се сториха добри.
3. Бистро „При Илко“
След пицарията се поразходихме из пазара и попаднахме на тази мила възпоменателна плоча за Джоко Росич, актьор от българо-сръбски произход, поставена от негови приятели.
Беше поставена на тухлената фасада на заведение, на което му личеше, че е култово и явно е било любимо на големия артист. Само надникнах през прозореца, не съм влизала вътре и не мога да преценя каква е храната. Определено беше местенце за бохеми. Имаше и атрактивни надписи още на входа, които намигаха, че тук се събират най-вероятно стари другари и едва ли е за случайни минувачи, които дирят интересни спирки.
В стари статии открих, че бистрото е на това място от над 30 години, а Джоко Росич е бил редовен посетител и приятел на собственика. Сядал е на ъглова маса и името му се свързва с историята на заведението.
4. „Вашата месарница“
За тази месарница бяхме чували от колега на съпруга ми. По-скоро знаехме, че има хубав магазин за месо до пазара „Ситняково“. Поогледахме се, потърсихме и преценихме, че това е мястото, което търсим. Имаше разнообразно месо. Решихме да пробваме телешките продукти. Вече си бях купила от любимия ми месарски магазин в „Редута“ любимото ни пуешко филе. Така че от „Вашата месарница“ до „Ситняково“ взехме телешка кайма, телешка наденица и телешки карначета. Отзивите от семейните ни вечери с тях са много добри. Бяха оценени подобаващо. Всички бяха много вкусни. Надениците не бяха солени, бяха сочни и приятни.
Обслужи ни любезна и чевръста продавачка на около 50 години. Отговори ми на въпросите, които задавам. Видях, че магазинът имат и безплатни доставки. Тя ми потвърди тази информация, но още не съм пробвала и този вариант.
5. Магазин „При маслините“
Вече беше станало време да си тръгваме и от колата мернах магазина „При маслините“. Прецених, че ще ми допадне. В този съботен ден не успях да го посетя, но няколко дни по-късно имах работа в района, случайно обърках улицата, по която да вървя, и така се озовах точно пред това магазинче. Влязох и поразгледах набързо. Имаше маслини, зехтин и други интересни продукти. Помолих да ми препоръчат маслини, които са сочни, но не са много солени. Жената, която ме обслужваше, ми предложи един вид, но ми даде да пробвам от две разновидности. Спрях се на нейното предложение. Поразпитах и за зехтина – откъде е, какво могат да ми кажат за него. По-младият й колега се включи в разговора ни и ми сподели, че зехтинът е от малки производители в южната част на полуостров Пелопонес.
Замислих се, че напоследък мъжете продавачи са по-добри разказвачи и психолози. И в този случай продавачът много добре прецени какво точно да ми сподели и да ме спечели. Аз търся хубава история за някой продукт и тя да ме грабне. Жените от моя опит с продавачките не са чак така умели. Сетих се веднага за любим продавач от пазара до Римската стена (малко е тип Хю Грант – чаровен, но притеснителен, което страшно грабва дамите), който ни разказа как ходил да види дори и кокошките, от които се снабдява с яйца. И от тези няколко бързи изречения две семейства веднага си взехме от яйцата, които наистина се оказаха чудни.
Но да се върна в магазина за маслини. Продавачът много умело ме прецени като клиент. Помоли колежката си да ми сложи от зехтина в малко шишенце за вкъщи и да пробвам дали ще ми допадне. Тя добави и още един тестер от другия вид зехтин. Бяха хубави, а маслините бяха оценени у нас. Хареса ми съобразителността на продавача и бързите му реакции и информация. Допадна ми и самото обслужване на двамата в магазина.
Френска щипка „savoir vivre“ в моята кулинарна история
Посещението на пазара „Ситняково“ ще запомня и с една случка от съботния предиобед. Точно след като се връщахме от месарницата отново към пицарията, за да си вземем пиците, чух наблизо френска реч. Беше интересно съвпадение, тъй като в този момент въодушевено чуруликах на мъжа ми и му обяснявах защо французойките ходят на пазар с кошници. Питах го дали знае защо. Е, според едно чудно романче, което ме разходи из Париж тези дни, кошниците са много практнични – можеш да ги сложиш на земята и спокойно да боравиш с двете ръце и да избираш продукти. Точно тогава чух френска реч. Направо се пренесох някъде на парижки пазар. Огледах се и видях един чаровен французин, който говореше с някого. Тъкмо влизаше в колата, а придружителят му вече беше в нея. Предположих, че най-вероятно е със съпругата си и пазаруват съботно от този пазар. Бяха с идеално чиста бяла френска кола с дипломатически номер, а мъжът беше с хубаво бежово палто, с очила без рамка, с леко прошарена коса и поддържана мъжка прическа. Имаше онова излъчване на французите, което уверено показва как се радват на дребните ежедневния удоволствия в живота – храна, любов и т.н. Веднага се замислих, че ми липсва френският, спомняйки си за приятните обедни курсове, когато темата за храната съвсем осезаемо започваше да ме завладява. И точно в този момент бях брутално събудена от идилията, която се въртеше в главата ми. Един побеснял чичо с раздрънкан пикап бибиткаше свирепо, ръкомахаше от отворения си прозорец и крещеше на французина: „Ай“ мърдай, беее, пфуууу!“. Огледах се и не видях как изобщо бялата френска кола можеше да пречи на някого. Французът сякаш не обърна внимание. Радвах се, че там не беше друг българин. Сигурно щеше да стане голям скандал след такова грубовато отношение. Стана ми жал. Колко изнервена нация сме! Дори в един спокоен съботен предиобед може някой чак толкова да се вбеси от нищо. Французинът потегли спокойно и със сигурно продължи да се радва на живота със своята спътничка. Дори си дорисувах историята им. Щяха да си приготвят вкусен обяд с хубаво вино и да им е все така хубаво. А чичото… сигурно цял ден щеше да се чуди защо му е крив денят и светът.
Времето беше прекрасно, нямаше почти никакви хора и беше идеална възможност да се наслаждаваш на хубавите удоволствия като вкусна храна и любим човек, с когото да сновеш по кулинарни спирки.
…
Тази статия е част от блоговата структура на сайта Данибон, където описвам лични впечатления и преживявания. „Данибон“ не предлага услуги като посещения по различни места или събития – нито платено, нито безплатно. Обичам да описвам (когато имам време и вдъхновение) местата, които посещаваме (хотели, ресторанти, магазини, училища и т.н.). Те са част от семейните ни преживявания. Или пък събития (концерти, изложби, училищни събития и др.), които са част от семейния ни календар. Тези правила са описани в политиката на сайта ми. Единствената възможност за споделяне от партньори е в рубриката „Представи се“ или в „Календара“ при ясни правила.
