Математическа суперсила
Решете тази задача:
29 + 14.
Как го направихте?
Ако сте подредили числата, събрали единиците, пренесли единицата и събрали десетиците – добре дошли в клуба на мнозинството.
Но ако веднага сте забелязали, че 29 + 14 е същото като 30 + 13, и сте стигнали до 43 без никакво „пренасяне“ – може би притежаваш математическа суперсила, която ще ви служи далеч отвъд класната стая.
Ново изследване, публикувано в British Journal of Educational Psychology, разкрива, че начинът, по който хората подхождат към прости аритметични задачи, е значим предсказващ фактор за способността им да решават по-абстрактни и непознати проблеми. Това умение е ключово за успеха в STEM областите. И резултатите, свързани с пола, са толкова неочаквани, че самите изследователи останали поразени.
Как е решена задачата?
В проучването изследователи помолили 213 гимназисти в САЩ да решат три аритметични задачи. Целта не е да проверят дали ще намерят верния отговор, а как ще го намерят. Процедурно или творчески?
Резултатът е красноречив.
Само 18% от момчетата използвали процедурния метод и за трите задачи.
При момичетата този дял е 52% – почти три пъти повече.
Още по-важното:
Учениците, които рядко прибягвали до процедурни решения, имали значително по-голям шанс да се справят с въпроси, изискващи нестандартно мислене и решаване на непознати задачи.
„Честно казано, резултатите ме поразиха“, признава Сара Лубиенски, изследовател по математическо образование в Университета на Индиана в Блумингтън и съавтор на изследването. „Това са най-интересните открития в моята кариера“, добавя тя.
Когато прилежността се превръща в капан
Но откъде идва тази разлика между момичета и момчета?
Отговорът е едновременно логичен и тревожен.
Екипът установил, че учениците, съобщаващи за по-силно желание да угодят на своите учители – черта, която преобладава при момичетата – е по-вероятно да решават задачите точно по начина, по който учителят ги е научил. Стъпка по стъпка, по утъпкания процедурен път.
Това хвърля нова светлина върху един отдавна известен парадокс в математическото образование:
Момичетата получават по-добри оценки по математика от момчетата.
Двата пола се представят сходно на държавните изпити.
Но момичетата изостават при тестове с висок залог като SAT и при задачи, каквито никога преди не са виждали.
Същата прилежност, която помага на момичетата да блестят в клас, може да ги възпрепятства, когато правилата на играта се променят и трябва да мислят извън рамките на наученото.
Не способностите, а системата
Важно е обаче да не се чете тази статистика като присъда над когнитивния потенциал на момичетата. Нито на момчетата, посочва Scientific American.
Джоузеф Симпиан, образователен изследовател от Нюйоркския университет, който не е участвал в проучването, предупреждава именно срещу такъв прочит:
„Проблемът може да не е в способностите, а по-скоро във взаимодействието между начина на преподаване, нормите в класната стая, безпокойството и това, което учениците вярват, че се очаква от тях.“
Изследването сочи към потенциално променливи механизми. Не биология, а среда, норми и очаквания, които могат да бъдат преосмислени.
Изследователите открили и още една вдъхновяваща нишка.
Творческото решаване на задачи корелира с по-силни пространствени умения. По-конкретно, способността мислено да въртиш и „манипулираш“ обекти. А Лубиенски е категорична:
Това умение може да бъде научено.
Двойното проучване, което удвои убедителността
Откритията стават още по-трудни за пренебрегване, когато Лубиенски и колегите й осъзнали, че напълно независима изследователска група е стигнала до почти идентични заключения в подобно проучване с 810 възрастни американци. Двата екипа обединили усилия за обща публикация с две изследвания.
„Заедно почувствахме, че това създава доста убедителен аргумент, че трябва да обърнем повече внимание на това как хората подхождат към смятането от ранна възраст„, казва Лубиенски.
Никога не е твърде късно
Дори и да сте далеч от гимназиалните си години, посланието е окуражаващо
Гъвкавото, творческо мислене при решаване на задачи не е фиксирана черта. То може да се развие и упражнява.
„Опитвайте се да решавате математически пъзели“, предлага Лубиенски.
Следващия път, когато се изправите пред задача – спрете за секунда. Преди да следвате утъпкания начин за решаване, попитайте се:
Има ли по-елегантен път?
Може би именно там се крие суперсилата ви.
