Когато се събудя и докато си пия сутрин кафето, изчитам по някоя статия в световните медии. По две от тях доста се замислям тези дни. Интересни са.
1 казус за размисъл:
Младите не искат да работят по 40 часа на седмица
27-годишен млад мъж в началото на професионалната си кариера, търси си работа и се чуди как е възможно работната седмица да е 40 часа. Обяснява:
„Аз имам хобита. Имам да посещавам терапии. Имам да разхождам кучето си. Имам пране, което трябва да изпера. Също така си имам приятелка, с която мислим да създадем семейство. Как при 40-часова работна седмица да се случи всичко това?!“
2 казус за размисъл:
Пенсионери по американски
Все повече американски пенсионери се решават да се преместят в чужбина, за да живеят хем по-добре, хем по-евтино.
Двойка съпрузи на 71 и 73 години ме впечатлиха какъв лайфстайл са си осигурили. Продали са си апартамента във Вашингтон, имат спестявания, получават и доходи от социалните си осигуровки.
Преместили се в Париж и си взели апартамент с гледка към Айфеловата кула. Мъжът си плаща да посещава часове по свирене на флейта, а жената ходи на пилатес. В свободното си време съпругът е доброволец в организация за френско-американски близки отношения, а съпругата пише романи.
Замислих колко трябва да е по-скъп животът във Вашингтон, за да можеш като пенсионер да си осигуриш по-комфортен и по-евтин живот в центъра на Париж.
Друг пенсионер се беше пренесъл в Португалия и живее в невероятен мезонет. Смята да е по-скоро полупенсионер. От време на време се занимава като хоби с реставрация на мебели или съдейства за закупуване на имоти от други американски пенсионери. Но задължително има период в година, през който само релаксира и не работи.
Скоро видях други статии, че е добре американските пенсионери да имат спестявания поне от 1 милион долара преди да се пенсионират. Още в края на 40-те си години си имат съветници как да намалят разходите си разумно, за да имат повече спестявания или да правят инвестиции, които да им носят доходи, с които да живеят като остареят.
Да, Америка не е социална държава, но пък явно успява да насърчи хората да са отговорни за бъдещето си и старините си. И също така ги учи да разсъждават не емоционално, а практично – къде ще живеят по-добре и по-евтино.
Харесвам, че Европа е много социална, но при Америка ми допада как ангажира самите хора да са активни за живота си.
