Интересен ден!
Между 14 и 15,30 ч. се наложи да слушам едновременно и брифинга на Денков-Габриел, и този на Иван Гешев, който продължи толкова дълго, че трябваше в 15 ч. да го съчетавам с връщането на мандата от Габриел на Радев. А през това време пишех и статии. Вечерта приключих и с пресконференцията на Борисов и ГЕРБ.
Не знам защо ПП-ДБ нямаха пресконференция. Беше добре подобно на своя опонент да излязат и да говорят лидерите и да чуем позициите им след дългите преговори и решението за ротационен премиер.
Ето впечатленията ми от днешните събития.
Изявлението на Гешев този път не беше така ярко като миналия понеделник. Твърде дълго се проточи. Загуби и темпо.Обеща сериозни политически разкрития, обаче по-скоро пак бяха в сферата на намеците и пак разтегливо ни разказа ден по ден какво е правил. Чак се зачудих какви са тези срещи в чужбина, на които ходи за дълго – не звучаха като спешни и важни. Днешният му брифинг изобщо не беше със силата на този от миналата седмица. А и нямаше кой знае какви новини, щом вече про-Гешев медиите се хвърлят на „сламката“, че можело Васил Божков да дойде в България като защитен свидетел. Явно има някакъв уплах, че са загубили „войната“. Определено вчерашната новина от „Капитал“ за ротационен премиер беше „бомба“ за тях – ползвам тази дума, защото в такъв стил пишат статиите си. Днес вещаят и разцепление в ГЕРБ, пророкуват дори, че Делян Добрев можел да направи партия. Преди 2 дни така чертаеха нова партия и за Гешев. Сякаш създаването на партия е като да си набавиш нов аксесоар.
Денков и Габриел бяха далеч по-обрани на брифинга си и по-конкретни в изявленяита си.
Радев, при връщането на мандата, този път също се беше „поприбрал“ и не си позволяваше поучения, както го правеше в последните 2 години.
Борисов беше интересен – обясни на ГЕРБ, че най-добре за България е да подкрепи втория мандат на ПП-ДБ и иска това да стигне до всички 650 000 избиратели на партията. Иска ГЕРБ да остане в историята като европейска партия. Имаше силни ръкопляскания, когато приключи изказването си.
Габриел говори с доста европейски маниери – демонстрира позитивизъм без излишни емоции, може би за някои да не е с естествени реакции, но е делова и си следваше в изказването точните точки, договорени с Денков и ПП-ДБ. Не я познавах добре като изяви до номинацията й за премиер. Сега я наблюдавам и опознавам.
Замислих се, че може да не е „привикана“ от Борисов, както се говореше, а да е пратена от ЕС, за да съдейства за излизане от патовата ситуация. Това, че има ротационен премиер и в Румъния, а ние все сме в комплект с тях, дали да не е европейската формула да се справим с политическата криза тук.
Може би с Денков наистина ще си паснат като типажи. Не са от ярките, доминиращи фигури, дори са скучни на моменти, но имат сдържани емоции и подхождат с уважение и позитивизъм към другите.
Следя процесите – и около кабинета, и около Гешев, и други важни акценти в последните дни. Но е момента смятам, че още е трудно да се каже дали е предателство към избирателите (без значение към коя партия), дали е саможертва в името на България, дали е най-добрият ход. Но поне може би ще тушираме крайните вреди, които вече много ме стряскаха:
– Шенген и еврозоната щяха да станат мираж.
– Умишлено ни отдалечаваха от ЕС и това щеше да стане все по-сериозно, а руското влияние – по-голямо.
Продължавам да се чудя например на постоянните изказвания на популярен социолог колко е зле да има твърдо проевропейско правителство у нас. Щом образован човек ги говори тези неща в телевизионните студиа, представете си какво става надолу сред масите.
И още нещо.
Ако имаше нови избори и бяха на 10 септември, както вече често се посочваше, това щеше да е сериозен удар върху ПП-ДБ, защото са преди всичко градски хора с по-високи доходи, а в началото на септември все още са по морета.
Така че може да се каже в някои отношения, че не точно всички загубиха, а в известна степен има win-win ситуация.
ПП-ДБ спечелиха кабинет със свой мандат и първо техен представител да е премиер. А също наложиха и много свои идеи, на които държат – не само за съдебната реформа, а дори и за машинния вот.
ГЕРБ – Борисов от месеци се стреми към сближаване с ДБ, а после и с ПП-ДБ. Доста ги ухажваше – особено в последните седмици. Прие много от техните искания и успя да му обърнат внимание. Към момента е спечелил последователно: да седнат с него на разговори, после преговори и да има ротационен премиер във вторите 9 месеца. И трябва да му се признае, че всичко това успя да го постигне докато се вихреше на друг фронт войната с Гешев. Първо се стресна, когато започна, но бързо се окопити и вече изглежда много самоуверен.
Определено ротационният премиер е екзотично решение, но пък привлича внимание. На мен ми е интересно какво ще се получи. Дори се замислих каква част от опита за кабинет ще се приложи и в преговорите за обща кандидатура на ПП-ДБ-Спаси София за кмет на столицата.
Харесаха ми и приоритетите на Денков-Габриел – еврозона, Шенген, съдебна реформа, разчистване на службите от чуждо влияние, машинен вот. Все неща, за които се борят ПП-ДБ, а сега ще имат подкрепа и има голяма вероятност да станат нещата.
За да се произнесем окончателно какво ще се случи, важно да видим кои ще са министрите.
Представете си например, ако Тодор Тагарев стане военен министър. Ами тогава ние ще станем отличниците на Европа по помощ към Украйна. На мен ми харесва тази идея.
Така че възможно е и с това странно партньорство, с тази екзотична идея за ротационен премиер да се получи и добър кабинет, който да действа бързо и делово по приоритетите на България – евро, Шенген, помощ за Украйна, справяне с руското влияние.
Дано да стане така и да спечелим, а не да загубим всички заедно.
Още интересни анализи и коментари прочетете от читателите на Данибон тук.
