Ъгълът на две от най-известните улици в София – “Московска” и “Георги С. Раковски” (наричана и “Раковска”) предлага две изкушения, които могат да отклонят всеки, желаещ повече да разглежда забележителностите, но и обичащ кулинарните предизвикателства, които надделяват и ще го накарат да поседне за малко.
Обичам да се разхождам в района, но този път го посетихме с част от фамилията ми – синовете ми, племенничката ми и майката ми. Набелязахме си да изпробваме нещо вкусно – японското ястие рамен. Мястото беше ми препоръчано от приятели на Данибон при една дискусия във Фейсбук страницата. Мнозина смятат, че в това ресторантче се предлага най-добрият рамен в София.
Паркирах колата в синята зона до катедралата “Александър Невски”. Ограничението от само 2 часа за похапване леко ме притесняваше дали ще можем да се вместим, но нямаше как преди това да организираме идването без кола.
Първо бяхме в японското ресторантче за рамен. Минахме обаче покрай другото, което след това щяхме също да посетим. Направи ми впечатление, че навън имаше чужденци – компания от няколко души около 60-годишни и нещо обсъждаха на английски българския президент. Не ми беше удобно да забавя крачката, за да чуя, но точно предния ден имаше негово изказване в Брюксел, свързано с войната в Украйна и санкциите срещу Русия, и се зачудих дали това е темата за разговор.
Но да не се отклонявам в друга посока и да се насоча към японското заведение.
Haikara Ramen
Входът на заведението е на ул. Раковска, малко след ъгъла с ул. Московска. Намира се в подземен етаж.
Местенцето е уютно. Масите са разположени на две нива.
Стилът е изчистен, между минималистичен и urban.
Вдясно – зад стъклена преграда – се виждаше японски готвач, който приготвяше ястията. Носеше маска на носа и устата си.
В заведението се предлагаха няколко вида рамен – 7 нормални порции и 1 – детска. Цените бяха между 22 и 28 лева. Детската порция се сервира само за деца до 12-годишна възраст. Струваше 14 лева. Общо взето – не е евтино заведение. Цените са долу-горе колкото тези в японски ресторант в Делфт, който се води най-добрият за рамен в Нидерландия.
Поръчахме 5 порции. 4 пъти – “Юзу Шою рамен”, който е с пилешки и рибен бульон. Цената му беше 25 лева. И един – “Мисо рамен” със свинско – за 24 лева.
Първо пристигна “Мисо рамен”. Изглеждаше апетитно.
След това сервираха две порции от “Юзу Шою рамен”, а след това и още две.
Аз си бях поръчала “Юзу Шою рамен”.
Ухаеше много приятно. Беше вкусен. Но беше и особен.
Очаквах рибеният вкус да не се усеща толкова силно. Интересно е като съчетание с пилешкото, но ако посещавам отново заведението ще си поръчам нещо друго. Не съм фен на свинското, но най-вероятно ще опитам точно рамен със свинско – “Мисо рамен”.
Като цяло ми хареса заведението, но в Нидерландия раменът, който опитах ме беше впечатлил много повече. Тук беше добре, но определено не остави такива трайни следи у мен. По-скоро средно:
“Ок. Добре е. Пак ще дойда, но ще тествам друго”.
Мислехме да пробваме японските десерти, но решихме да посетим съседното заведение, за да разнообразим. А и вече започваше вторият час за паркинга в синята зона и аз притеснено поглеждах часовника.
Re Club
Входът на този клуб е на улица “Московска”. Преди това години наред на същото място се намираше Виенският салон, в който бях влюбена и го посещавах от 1994 година. Явно покрай пандемията е станала промяната. Случайно научих – преди година с моята приятелка Радост (от “Споделено от Радост”) решихме да се срещне тук – както аз обясних във “Виенския салон”, но се оказа вече друго заведение. Тогава по-скоро не оцених много заведението. Реших, че причината е, защото беше сменило любимо местенце. Единствено ми допадна интересен десерт. Сега реших да дам втори шанс на заведението, за което бях чела добри отзиви, обаче пак не ме впечатли така като Виенският салон някога.
Обстановката е приятна. Запазен е част от стила на Виенския салон, но са добавени и нови нюанси.
Има зона за хапване и зона за питиета. Ние вече бяхме обядвали и ни настаниха в залата с високите маси и столове. Избрахме си десерти.
На този адрес от години съм свикнала да ям нещо сладичко. И винаги явно ще го асоциирам с Виенския салон. По тази причина другите части на менюто не ме грабнаха, а се насочих да видя какво се предлага за десерти. Нямаше го и този, който вече бях изпробвала преди година. Заложих на шоколадова торта. Всъщност избрахме два вида торти – шоколадова и с моркови.
По-вкусна беше тази с моркови.
Шоколадовата със смокини беше твърде сладка. Но и двете торти бяха сравнително приятни. Цените са около 12-13 лева.
Хубавото е, че ако се правят снимки за Инстаграм – всичко изглежда вълшебно и много изкушаващо. Но в действителност – ок, но не са впечатляващи много.
Не ми допадна в клуба, че работеше телевизор (без звук, разбира се), на който се въртяха някакви реклами (или филми) за сгради или нещо подобно. А в менюто навсякъде имаше реклами за продажби на скъпи имоти. Човек се чуди дали е седнал на безплатно място, за да го облъчват с реклама или си плаща в скъпо заведение.
Музиката в заведението беше странна.
За моя вкус и според моите разбирания има нещо недобре балансирано – хем е луксозно, хем е с телевизор, хем е пълно с реклами.
Като обобщение мога да кажа, че тези две заведения изкушават и може би си заслужава да се посетят. Поне веднъж. Приятни са и най-вече с интересни концепции. За Инстаграм са чудесни за снимки.
За следващата ни фамилна разходка с баба и внуци вече обмисляме други атрактивни кулинарни местенца.