Впечатления
[box type=“shadow“ ]ПРОЧЕТЕТЕ: „Корейски измерения“ – откъс от „Пътешествия за мечтатели“[/box]
„Перфектният подарък“ на Карън Суон не ме разочарова. До около 100-та страница таях надежда, че ще го направи. Беше по-различна книга от другите три – трите „Тайни“ („Парижка“, „Римска“ и „Коледна“). Първите страници бяха приятни, но някак твърде необичайно обикновени и то най-вече за средата, в която по принцип ни настанява авторката – умните богати. Ако беше изписано името на друг писател, щяхме да се чувстватваме уютно в студиото за бижута на главната героиня Лора Кънингам, разположено на хълмче на естуара, до което невинаги може да се стигне заради приливите. Всеки познавач на творчеството на Карън Суон ще се запита веднага защо тя ни пренася на толкова обикновено място и защо героинята е толкова обикновена. Оставаме с впечатлението, че тя няма богата образователна биография, няма кариера с висока заплата, дори може би и не е красавица или поне не е голяма. Едно обикновено момиче, което случайно се оказва талантлива бижутерка. Има до себе си симпатично момче, което тапицира дивани. Живеят в симпатична къщичка. Сближава ги симпатично куче. Всичко е обикновено и в известна степен уютно, но и доста нетипично за героите на Карън Суон, а горкият читател се тормози какво се случва, къде е блясъкът на по-скъпия начин на живот.
Известно успокоение настъпва с появявата на Робърт Блейк – красив, умен, богат и успешен мъж, завършил Тринити Колидж в Кеймбридж и работещ в лондонското Сити. Той поръчва за невероятно красивата си съпруга бижу със 7 амулета, които трябва да са свързани със 7 важни личности в живота на любимата му. Тук вече се появява интересният подход в работата на Лора – тя интервюира хората, за да изготви всеки амулет. Нещо като работата на журналиста.
Около 150-тата страница вече започваме да се чувстваме все по на място като във всеки роман на Карън Суон. Намираме се в скъпа вила в Швейцария, където богатите умни и красиви карат ски през един дълъг уикенд. Там е и обикновената бижутерка Лора, която изведнъж става съвсем необикновена и я виждаме в много различна светлина, виждаме я за първи път истинска, а всеки верен фен на Суон си отдъхва, че любимата му писателка не е изневерила на стила си на писане и на средата, която я вдъхновява.
С всяка страница Карън Суон малко по малко ни води към разнищване на тайната, която крие Лора. В края нещата съвсем се наместват и читателят разбира какво се крие зад всичко това, което е уж обикновено, после изглежда заплетено, а се оказва много дълбоко.
Лора не е поредната Пепеляшка, която ще намери своя богат звезден принц и ще заживеят щастливо. Тя е жена с много умения, таланти и сериозна биография, пред която дори богатите умни ще бледнеят.
След като затворих книгата се замислих, че в нея има по-голяма тайна в сравнение с другите три, носещи в заглавието си думата „тайна“ („Парижка“, „Римска“, „Коледна“) и може би достойно трябваше да се нареди и тя до тях с нещо подобно. Затова сама сглобих заглавие, което смятам, че приляга на този роман: „Перфектна тайна“.
