„Икигай: Тайните на Япония: за дълъг и щастлив живот“ – още една аудиокнига, която изслушах този уикенд, хареса ми и затова споделям с вас.
Тази книга успя дори да ме накара да си припомня малко йога, малко гимнастика. Отново много полезно ми беше всичко. И отново искам да я имам в книжен вариант. Това е втората аудиокнига, която слушам в живота си. Вчера беше първата -за храната в Италия. И днес имаше за храната, но японската, но повече беше за тайната на дълголетието при японците. Някъде в началото има един момент с повече психология и това леко ми натежа на концепцията на книгата, но след това стана много приятна с полезни съвети. Хареса ми и паралела между будизма и стоицизма.
В книгата има полезни съвети за суперхрани и напитки, които помагат на дълголетието – например зеления чай. Има и съвети за упражнения. Също, че човек трябва да живее в настоящето и да не мисли за миналото или да се тревожи за бъдещето. Философията е, че човек трябва да е гъвкав и да не е крехък, за да може да се справя при обрати в съдбата. В Япония имат разрушителни явления и са се научили да оцеляват и след тях и да се върнат след това към нормалността. Замислих се, че тези умения са ценни и сега в пандемията. Западните хора не обичаме нещо да ни пречи на плановете и трудно преживяваме катаклизми. В книгата важно послание беше, че нищо не е вечно, но трябва да се научи всеки да превъзмогва бедите. Дадоха хубав пример със страдите в Европа, които още от Древна Гърция и Рим сякаш се стремят да бъдат вечни. В Япония нямат такъв стремеж, но пък осъзнават, че на 20 години трябва да се ремонтират, за да продължат да съществуват. Също е важно човек да има цел, занимание, нещо, за което да съществува – Икигай. Почти всички японски дълголетници си имат градина, за която се грижат, а също и занимания в местните клубове, които посещават постоянно. Не спират да се занимават с нещо, дори и когато се пенсионират. Дадоха пример с художници, които почват да рисуват на 75 години и след 80-годишна възраст стават известни. Дори 100-годишните са доста активни и ходят в клубове за танци. Хареса ми и идеята, която споделям, че човек, когато прави нещо, не трябва да се разсейва с различни неща. Мейлите, съобщенията, а още повече телефоните и другите хора, които прекъсват дадена работа, са от голяма вреда. Не само,,че човек работи така по-бавно, греши, но това са и модерните причинители на голям стрес. Може да се приложи методът Помидоро – да се работи при пълна концентрация 25 мин и после 5 мин почивка или 50 мин и 10 мин почивка. Човек трябва да си остане любознателен за цял живот. Най-добре е да се потопи в това, което върши. Когото нещо го увлече, не забелязва как лети времето. То е като разговор с хубаво момиче, който може да е цял час, но на човек му се струва секунда – цитат от Айнщайн. Добре е заниманието да е една идея над възможностите на човек, за да има предизвикателство.Не трябва да и нито лесно, защото ще е скучно, нито много трудно, за да не доведе до стрес.
Видях, че има и аудиопродължение на книгата за Икигай. Планирам да продължа да се образовам по темата…, а също да продължа с още домакински задължения у нас. Оказа се, че добре се съчетават двете неща.
