Прочетох я. Оставих си епилога за днес. Снощи четох и след полунощ. Довърших сега епилога с чаша чай, но в книгата има прекрасни описания на различните видове кафе.
Романът е писан от майка и син. Чрез 16-годишния автор, възпитаник на Първа немска гимназия в София, надникваме в живота на днешните гимназисти. Учудващо за мен е, че образът на учителите не се е променил много от моето време. Хареса ми много един монолог на учителка по български. Допадна ми и закачката с една тениска на учителя по география. Няма как човек да не се смрази от свирепата заместник директорка, която стройка горкия учител по география. Имам чувството, че много неща в живота на българското училищу не са се променили от едно време. На мен това дори много ми допадна. Почувствах се сякаш отново ученичка в добре позната среда. Младежите обаче ми се сториха различни. Много по-различни от нас. По-тревожни може би. Много по-чувствителни и раними.
Романът “Утре” е много подходящ за родители с пораснали деца – гимназисти. Благодарение на младия автор Александър Станков ще надникнат в света на собствените си деца. А благодарение на Радостина А. Ангелова ще разберат, че не са единствените родители, които не знаят много неща за големите си деца. “Утре” е интересна книга, която те кара да се замислиш и да се учиш всеки ден да бъдеш родител. Радвам се на прекрасния екип от майка и син, които създават своята обща творба “Утре”.
