Многомилиардна колекция от шедьоври на XX век се съхранява в сърцето на Близкия изток, а сред нейните перли блести безценно платно на Пабло Пикасо, алармира Блумбърг. Тази необичайна съдба е пряк резултат от петролното ембарго на ОПЕК през 1973 година, което увеличава четворно цената на черното злато и носи огромни печалби на Иран. Почти за една нощ финансовата мощ за придобиване на велико изкуство се премества от Ню Йорк към Техеран, превръщайки иранската столица в постоянен дом на „Художникът и неговият модел“.
Визията на една императрица: петрол срещу изкуство
Картината пристига в Иран благодарение на изтънчения вкус на Фара Пахлави (Шахбану), съпругата на иранския шах. Водена от амбицията да превърне страната си в културен авангард, Шахбану изгражда Техеранския музей за съвременно изкуство (TMoCA) и прекарва години в търсене на шедьоври. Този процес наподобява сложна търговия: барели петрол елегантно се превръщат в маслени бои върху платно.
Придобивките на императрицата са избирани с безпогрешен усет за качество, стойност и рядкост. Колекцията, закупена между 1975 и 1977 година за сума между 25 и 30 милиона долара, днес е оценена на над 3 милиарда. По същото време Ню Йорк се възстановява от дългова криза, а Музеят за модерно изкуство (MoMA) губи битката за Пикасо. Причината: иранската владетелка притежава както средствата, така и чара да откупи картината от швейцарския дилър Ернст Бейелер.
Липсващото звено преди „Герника“
Създадена през 1927 година, „Художникът и неговият модел“ е може би най-важното платно в света, което днес остава скрито от очите на широката публика. Изкуствоведите я определят като върховно постижение и ключов пробив в кариерата на испанския майстор. Според експертите, без тази творба Пикасо никога не би могъл да нарисува най‑известната си картина „Герника“, изобразяваща ужаса от въздушните бомбардировки.
В едно обезпокоително историческо ехо днес платното се намира в град, изправен пред подобни заплахи. Самата картина е подчертано мрачна, наситена с усещане за слепота, дезориентация и халюцинация. Едно изпълнено с насилие произведение, пропито с ужаса от световните конфликти.
Оцеляване по време на революция и едно кратко завръщане
След революцията през 1979 година Иран спира да купува изкуство. Въпреки че куршум пронизва скулптура на Хенри Мур в двора на музея, а портрет на Шахбану от Анди Уорхол е нарязан с нож, новият режим запазва основната колекция непокътната в подземните трезори. В редки случаи отделни творби получават разрешение да пътуват зад граница, превръщайки се в своеобразен мост между Изтока и Запада.
През 2010 година светът на изкуството преживява истински триумф, когато „Художникът и неговият модел“ пропътува 2900 мили до Кунстхаус в Цюрих. Това е първият път от 78 години, в който над двуметровото платно е показано публично. Западните изкуствоведи разполагат с едва 15 седмици, за да се срещнат и изучат този шедьовър, преди той отново да бъде върнат на теократичния режим в Техеран.
Изкуството в сянката на войната
Удивително е, че въпреки изобразяването на гола жена, иранският режим позволява творбата да бъде изложена пред местна публика. Картината е централен акцент в изложбата „Пикасо в Техеран“ през пролетта на 2025 година, която успява да привлече 55 000 посетители само за 15 дни. При нейното откриване испанският посланик говори за универсалното послание за мир и съвместно съществуване.
Днес посланикът вече е напуснал страната, а контекстът на произведението придобива нови, още по‑мрачни измерения. Моделът на Пикасо, описан от експертите като отвратително изкривяване на човешкото тяло и емблема на най‑мрачното преживяване, продължава да стои ням и гротесков в своя подземен бункер.
