В продължение на години руският президент Владимир Путин изполва лъжи, завои, отстъпления, а така затруднява всички, които искат да разберат как да разграничават измамата от измислица. Той харесва и днес тази токсична смес за изнудване, разделяне и объркване на враговете си, пише Политико.
Наскоро Русия се оттегли от черноморската сделка за зърно, а след това се върна към нея. Отправи смразяващи кръвта заплахи за ядрена атака, преди да обърне курса си, за да подкрепи възпирането. За Херсон беше наредо отстъпление, а само седмица по-рано Путин обяви, че градът ще бъде част от Русия „завинаги“.
Как трябва светът да тълкува крайно противоречивите изявления, действия и сигнали на Путин?
Особено, когато има и ядрени заплахи. Всичко това дава ли изобщо някаква увереност?
„За Русия непоследователността е неразделна част от нейната външнополитическа стратегия, особено при Путин“, отбеляза Фиона Хил, бивш служител в Съвета за национална сигурност на САЩ, през 2013 г. – година преди Русия незаконно да анексира Крим.
През януари и февруари 2022 г., по-малко от две седмици преди интензивен ракетен обстрел да се изсипе върху Харков и летищата на Киев да бъдат взривени от вълни от крилати ракети преди зазоряване, Кремъл и неговите висши служители отхвърлиха всякакви предположения, че Путин възнамерява да нахлуе и да завладее Украйна.
Струпването на войски по източната и северната граница на Украйна е част от нормални военни учения, заявиха те тогава.
Говорителят на външното министерство Мария Захарова определи като “абсурдни” обвиненията, че Русия е подхранвала някакви агресивни планове.
„Научаваме от американските вестници, че ще атакуваме Украйна“, подиграва се Захарова тогава.
Нейният шеф, външният министър Сергей Лавров, настоя, че “няма да има война”, уверявайки всички, че Русия не иска такава.
Дали това беше нагла лъжа, целяща да заблуди и да поддържа елемент на изненада или истински завой в политиката? Трудно е да се каже какво точно е било намерението. Или може просто да е провалът на Запада да разбере как се прави руската политика, казват някои опитни наблюдатели на Путин. Те твърдят, че западните правителства се борят да разберат резките обратни завои и твърде често не могат да направят разлика между подобни завъртания в политиката и целенасочената измама.
„Мисля, че Путин измисля част от тези ходове, докато върви напред. Някои са от отчаяние, но той също опипва почвата в отношенията със Запад“, смята Дейвид Крамър, който е бил помощник държавен секретар в администрацията на президента на САЩ Джордж У. Буш.
Резултатът е – каквито и да са мотивите за промените в посоката – всеки се чуди какво ще направи Путин.
Може би дефиницията на Уинстън Чърчил “Русия е загадка, обвита в мистерия, вътре в енигма“ никога не е била по-вярна, откакто британският лидер се бореше да анализира Сталин.
Западните политици, които трябва да оформят стратегии, нямат лукса просто да вдигнат ръце и да обединят всички несъответствия, лъжи и завои като част от преднамерена политика на Кремъл. Може да пропуснат нещо важно, ако действат по този начин.
„Путин смята, че там, където има хаос, има възможност. Объркването и измамата са част от неговото „шпионско обучение“, отбелязва Орися Луцевич, научен сътрудник в Chatham House, Великобритания.
Въпреки това има различни причини за завои и несъответствия, предуждава тя.
„В някои случаи Путин тества границите на възможното, както при сделката със зърното, и ако противниковата страна покаже сила и решителност, той прави обратен завой.“
Заповедта за частична мобилизация на резервисти през септември, след като преди това Путин настоя, че няма да има такава, е измама.
“Те се мобилизираха тайно дълго време и той го направи публично достояние в момента, в който беше целесъобразно.”
Според Емили Ферис, анализатор в Royal United Services Institute – британски мозъчен тръст за отбрана и сигурност, слабо завоалираните ядрени заплахи на Путин през последните няколко седмици са били начин „за ескалиране, за да се изпробват почвата и да се види какъв ще бъде отговорът .”
Наскоро той отхвърли заплахите, твърдейки, че „никога не е говорил за използване на ядрени оръжия“ и че ядрен удар срещу Украйна няма да има нито политически, нито военен смисъл.
Ферис и други наблюдатели на Путин смятат, че този път отстъплението е резултат от натиск от страна на Пекин.
„Като се имат предвид опасенията от страна на Китай, Путин вероятно е забелязал границите на тази реторика и сега се е отклонил от нея. Те вече казаха съвсем ясно, че искат да избегнат всякакъв вид ядрен конфликт, така че това разкри част от влиянието, което Китай има, за да помогне за деескалацията на войната.“
Ферис смята, че решението за нахлуване в Украйна вероятно е взето в последния момент, което би било „съвсем в съответствие с тенденцията на Путин да отлага големи решения“.
А що се отнася до оперативните въпроси има скрита „обща некомпетентност и неефективност сред службите за сигурност в Русия, които не бива да се подценяват“, допълва тя.
„Путин понякога е държан извън кръга на подробностите, което го принуждава да се намеси впоследствие”.
Андрей Иларионов, бивш старши политически съветник на Путин, а сега опонент, смята, че има по-малко логика, отколкото изглежда на пръв поглед, когато става дума за внезапни промени в политиката.
„Изглежда, че е станал доста нервен, защото дори и не губи войната, определено и не печели.“
