Бивш депутат на торите: Едва след като са били в опозиция дълго, дълго време партиите идват на себе си
Уестминстър* е в състояние на смут от години. Консервативната партия носи голяма вина.
Епидемията от нелоялност и открит бунт, която свали редица премиери на торите от 2016 г. насам, достигна своя връх тази година с извънредното детрониране първо на Борис Джонсън през юли, а след това и на неговия приемник Лиз Тръс три месеца по-късно.
Но най-важният въпрос – докато тази разделена партия се взира в цевта на изборното заличаване – е дали торите изобщо могат да си спомнят какво означава това да са заедно. В дните преди Лиз Тръс да подаде оставка торите стигнаха дъното, но дали вече могат да съберат парчетата и да са отново заедно, пита Политико.
Всеки стратег на торите знае, че партията трябва да сложи край на постоянните вътрешни войни, ако иска да има някакъв шанс за възстановяване на изборите.
С предстоящите болезнени решения за данъците и разходите, махмурлука от Брекзит, който все още предстои да бъде излекуван и дълбоките разделения относно бъдещето на имиграционната политика на Великобритания, за възстановяване е по-лесно да говори, отколкото да се направи.
„Не пренебрегвам способността на торите отново да се простреляме в крака“, въздъхва бивш министър.
Бивш съветник на торите добавя:
Партията на торите сяка обикаля пистата на Формула 1 в продължение на шест години и сега вие им казвате: „Ако искате да останете в правителството, трябва да се придържате към 20 мили в час, иначе ще имате проблеми“. Мисля, че е разумно да се съмняваме дали могат да го направят.
Незначителни знаменитости
Страхът сред висшите тори е, че някои от техните колеги са развили пристрастяване към хаоса, който е погълнал партията през последните години.
Бивши депутати и съветници, които са работили в Уестминстърския балон, посочват „допаминовия удар“ да станеш второстепенна политическа знаменитост, когато водиш бунт.
Социалните медии позволиха на депутатите да „измислят истории“ за себе си, които се потвърждава с „харесванията“, които получават от своите поддръжници в Туитър, Фейсбук и Instagram, разказва друг ветеран, бивш правителствен съветник. Това оставя твърде много депутати с „пълна неспособност да правят компромиси и да са рационални“.
„Това е като алгоритъм на Фейсбук, нали? Колкото повече го посещавате, толкова повече ви захранва с онези неща, които са лоши за вас.“
Други отбелязват как някои депутати от торите изглежда са развили страст да предоставят на лобистки журналисти агресивни, пълни с ругатни цитати за своите колеги, което допълнително подхранва чувството за нелоялност и хаос в партията. Тези подхвърлени анонимно цитати се търгуват в Уестминстър почти като валута, добавяйки пикантност към статии, публикувани от новинарските издания навсякъде.
Ветеран си припомня, че отдавна е имало депутати, които се занимават със „събиране на цитати“, но явлението се е влошило през последните десетилетия с навлизането на социалните медии и текстовите съобщения.
„Подозирам, че е подобно на гледането на порно. Хората просто не могат да се спрат.“
Психоанализа на проблема на торите
Психиатър оформя професионален анализ на британската Консервативна партия. Нарастващата липса на дисциплина може да е следствие от това, че са били на власт толкова дълго.
„Хората могат да развият убеждение, че имат естествено право да управляват“, отбелязва Радж Персо, психиатър консултант.
„Съществуват т.н. божествени права на кралете да бъдат на власт. Торите могат да започнат да вярват, че никой никога няма да избере лейбъристко правителство, защото не са ги избирали толкова дълго време“, смята психиатърът.
Събития, мило момче
Разбира се, много наблюдатели смятат, че необикновеният фон от последните шест години трябва да бъде смекчаващ фактор при оценката на (неправилното) поведение на торите.
„Напуснахме ЕС, за добро или за лошо, и след това, докато излизахте и решавахте това, имахте глобална пандемия“, посочва съветник на торите. „Не е изненадващо, че беше хаотично от политическа гледна точка.“
Всъщност не за първи път партията преминава през период на разделение.
Консервативната партия се разделя на две след като бившият лидер Робърт Пийл отменя протекционистките закони за царевицата в средата на 19 век. Разделение има и в началото на 20 век, когато се появява протекционистка група за натиск, противопоставяща се на това, което смята за нечестен чуждестранен внос. През 30-те години се водят ожесточени спорове за това как да се справя страната с диктаторите в навечерието на Втората световна война. А в следвоенния период отношенията на Обединеното кралство с европейските институции се превръща в горчив източник на недоволство в редиците на торите.
Време ли е за тайм аут?
Всеки депутат от торите обаче може да диагностицира проблема. Дали обаче могат да преглътнат горчивите компромиси, необходими за възстановяване на единството, остава открит въпрос.
Бивш депутат-ветеран смята, че дълъг период на отсъствие от власт може да се окаже единственото решение за неговата разделена партия.
„Едва след като са били в опозиция дълго, дълго време партиите идват на себе си. Отне ни от 1997 г. до 2005 г., когато Дейвид Камерън стана лидер на консерваторите. И след това лейбъристите имаха седем или осем години да се преместят от Джеръми Корбин към Кийр Стармър.“
*Парламентът на Обединеното Кралство
