Прогнозите на Америка преди войната в Украйна сочеха, че Китай може да нахлуе в Тайван през следващите 6-10 години
Авторитарна ядрена суперсила, нахлуваща в по-малка, но решителна съседка, въоръжена от САЩ, вече не е предмет на теоретични военни игри.
Докато министри на отбраната от цял свят летят за Сингапур, за да присъстват на най-важната конференция по сигурността в Азия този уикенд, те са наясно, че войната в Украйна придаде допълнителна интензивност на дискусиите за Тайван и за потенциална инвазия от Китай, пише „Политико“.
Това е събитието,което потенциално би предложило най-високия директен контакт между китайските и американските военни от администрацията на президента Джо Байдън. Министрите на отбраната на двете страни Лойд Остин (САЩ) и Уей Фънхе (Китай) ще присъстват на Диалога Шангри-Ла, който се провежда от петък до неделя в Сингапур.
Малко вероятно е някоя от страните да бъде откровена предвид ескалиращото напрежение около самоуправляващия се демократичен остров, който Пекин твърди, че е негов. Китай вече се разгневи срещу неочаквано откровеното обещание на Байдън миналия месец да защитава Тайван. В Сингапур трябва да се очакват кодирани съобщения, а Тайван ще бъде по-скоро „слон в стаята“.
„Войната в Украйна доведе до нарастване на усещанията за заплахи в цяла Азия“, споделя Джеймс Крабтрий, изпълнителен директор на Сингапурския офис на Международния институт за стратегически изследвания, който организира събитието Шангри-Ла.
„Отбранителните институции изведнъж си помислиха, че геополитическите бедствия, за които преди се смяташе, че са малко вероятни, внезапно са възможни, a Тайван е просто най-очевидната потенциална възпламенителна точка в регион, разкъсан от потенциално напрежение.“
Тези „усещания за заплаха“ след нападението на руския президент Владимир Путин срещу Украйна се разделиха в две широки области за Китай. Пекин трябва да направи както военни изчисления за превземане на страна, подкрепяна от Вашингтон, така и да прецени глобалното икономическо въздействие – върху веригите за доставки и собствения си износ – ако Китай бъде засегнат от американски, европейски и японски санкции, както беше Русия. Поуката от Украйна за китайския президент Си Дзинпин — и в двата случая — е, че рисковете са изключително високи.
Трудният кръстопът
Китай има значително военно превъзходство спрямо Тайван – точно както Русия спрямо Украйна – но десантното нападение на остров на 100 мили не е вариант. Подкрепен от САЩ, Тайван ще може да нанася удари. Си Дзинпин няма да иска да понесе огромните жертви, които Русия търпи в Украйна.
Обратно, в другия лагер много тайвански стратези са шокирани от това колко бързо Русия струпани военни сили и колко опустошителни могат да бъдат последствията.
Засега Тайван само внимателно наблюдава. Главният разузнавач на острова заяви миналия месец, че Пекин ще бъде „по-предпазлив“ за военните си планове като се има предвид лошото представяне на Русия в Украйна.
„По същия начин Тайван ще се научи как да се подобри“, казва Чен Минг-тонг, шеф на Бюрото за национална сигурност.
Няма съмнение, че събитията в Източна Европа са влезли в планирането на Тайпе. Джоузеф Ву, външен министър на Тайван, заяви, че правителството „взема войната в Украйна под сериозно внимание във вътрешни дискусии“.
„Една от тактиките, която е била успешна досега, е асиметричната способност. И това е нещо, на което се учим и искаме да обсъдим допълнително със Съединените щати“, споделя Ву.
Най-добрите политици, които се събират в Сингапур, ще се опитат да преценят мисленето на Пекин спрямо знаците от изказванията на Уей Фънхе.
Публично Китай многократно призоваваше за „мирно обединение“ с Тайван, но също така заплашваше да завземе острова със сила, ако е необходимо. Няма ясен график кога това може да се случи – но американските официални лица преди войната в Украйна прогнозираха китайско нахлуване в Тайван през следващите 6-10 години. Китайските изтребители и бомбардировачи, извършващи многократни нахлувания в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван, не помагат за намаляване на напрежението.
Президентът Си също изложи плана си недвусмислено. По начин, който не се различава от този на Путин, когато обясни своята „специална военна операция“ за премахване на „нацистите“ в Украйна, Си Дзинпин заяви на тайванците в реч през 2019 г.:
„Ние не се отказваме от използването на сила и си запазваме възможността за предприемане на всички необходими мерки. Това е, за да се предпазим от външна намеса и от малък брой сепаратисти и техните сепаратистки дейности за „независимостта на Тайван“. Това по никакъв начин не е насочено към нашите сънародници в Тайван.“
Микрочипове и вериги за доставки
Пекин също се отнася все по-внимателно към водещата роля на Тайван в производството на полупроводниците. В реч, която буди учудване, водещ китайски икономист тази седмица открито призова Пекин да „заграби“ водещия производител на микрочипове на острова – Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC).
„В случай, че САЩ и Западът наложат разрушителни санкции на Китай, като тези срещу Русия, ние трябва да възстановим Тайван. Особено при реконструкцията на индустриалните вериги и веригите за доставки, ние трябва да вземем в китайската ръце TSMC – предприятие, което принадлежи на Китай“, каза Чен Уенлинг, главен икономист в Китайския център за международен икономически обмен – изследователска група, която се контролира от Националната комисия за развитие и реформи.
Трудността за Китай, разбира се, е, че санкциите за нахлуване в Тайван могат да бъдат тежки, тъй като Западът се оказа по-обединен при агресията на Кремъл, отколкото мнозина очакваха. Китай ще трябва да прецени дали Западът ще го санкционира по-малко заради неговите вериги за доставки, които са много по-важни от тези на Русия.
Собственият икономически модел на Китай обаче е силно зависим от продажбата на стоки на богати пазари като САЩ, Европа и Япония.
И тези богати пазари са – засега – дълбоко скептични към посоката на действие на Си.
Белият дом реагира бързо на поетия ангажимент на Байдън да защитава Тайван, но поне за китайските уши президентът на САЩ се е осмелил мине отвъд „стратегическата неяснота“, която Вашингтон обикновено се опитва да поддържа по отношение на Тайван.
На други места военната подкрепа за Тайван е ограничена, въпреки че ситуацията в Украйна втвърдява позицията и в други страни. През април британският външен министър Лиз Тръс призова НАТО – закотвена в атлантическата сигурност, но все по-насочена към Китай – „да гарантира, че демокрации като Тайван са в състояние да се защитават“.
В Азия Япония се разглежда като най-силния поддръжник на Тайван, като политиците в Токио все по-гласно говорят за заплахите за сигурността, пред които е изправен Тайван.
Интригуващо е, че дори самият Сингапур, домакин на срещата на върха Шангри-Ла, проведе полускрити съвместни учения с Тайван.
Всичко много зависи от апетита на Си Дзинпин към свръхвисок риск. По тази причина почти всички ще анализират речта на китайския министър на отбраната Уей Фънхе в Сингапур и ще търсят някакви признаци какви са намеренията на Китай спрямо Тайван.
