След две години на политическа нестабилност и конфликти в рамките на правителството, водено от крайнодясната Партия на свободата (PVV), нидерландските избиратели изглежда са готови да завият обратно към центъра на политическия спектър, прогнозира Файненшъл таймс.
Провалът на крайнодесните в Нидерландия
Партията на свободата, ръководена от крайнодесния Герт Вилдерс, спечели вота през 2023 г., но неговата коалиция се разпадна през юни 2025 г. след вътрешни разногласия по отношение на миграционната политика. Вилдерс предложи план от 10 точки, който включваше разполагане на армията по границите и закриване на бежански центрове — предложения, които дори десноцентристките му партньори не приеха.
Бяха насрочени избори и скоро след това „Нов социален договор“ също се оттегли поради политически различия. Този път може да не спечели нито едно място, а за фермерската партия се прогнозират само три.
Сегашните политически звезди
Сега две основни формации заявяват решимост да блокират връщането на Вилдерс във властта: Християндемократическият апел (CDA) и обединението Зелена левица-Партията на труда (GroenLinks–Partij van de Arbeid). И двете партии си поделят второто място в проучванията, като всяка се стреми към премиерския пост.
На сцената изпъкват две политически лица. Вляво – Франс Тимерманс, 64-годишен бивш европейски комисар и външен министър, който обедини Зелената левица и Партията на труда. Вдясно – Хенри Бонтенбал, 42-годишен инженер и християндемократ, смятан от мнозина за символ на нов, прагматичен център.
„Избирателите търсят стабилност след хаоса“, коментира проф. Сара де Ланге от Амстердамския университет.
Бонтенбал е описван като умерен, трудолюбив и почтен – тип лидер, който напомня на Ян Петер Балкененде, министър-председател на страната между 2002 и 2010 г. Той залага на „управление отдолу-нагоре“ и възраждане на традиционния нидерландски политически модел.
Според политолога Том Луверсе от Лайденския университет, Партията на свободата държи около 20% от подкрепата, следвана от CDA и Зелените–Партия на труда с по около 15%. Проучванията обаче показват, че близо половината от избирателите все още не са решили за кого да гласуват.
Към центристките формации се присъединяват и други потенциални играчи:
D66, прогресивната либерална партия на Роб Йетен;
VVD, дяснолибералната партия на бившия премиер Марк Рюте (Mark Rutte), сега генерален секретар на НАТО;
Фермерското движение BBB (BoerBurgerBeweging);
както и новата дясна формация JA21.
Възможни коалиции
Коалиционните преговори се очаква да бъдат изключително сложни, тъй като 15 партии ще влязат в 150-местната Камара на представителите.
Възможни са два сценария за коалиция:
- Центристка коалиция Зелени–Партия на труда, CDA, D66 и VVD,
- По-дясна коалиция с участието на CDA, D66, VVD и JA21.
Дори левите вече се движат надясно
Основните теми в предизборния дебат са липсата на достъпни жилища, цената на здравеопазването и имиграцията.
Дори кандидати от левия спектър като Тимерманс – наричан някога „цар на климата“ в ЕС, настояват за ограничаване на броя на бежанците и за намалени амбиции в областта на климата. Ако той стане премиер, ще бъде сред малкото социалистически лидери в ЕС — блок, който днес все по-отчетливо се придвижва надясно.
„Това е доста трагично“, споделя пред Файненшъл таймс бивш холандски служител в Брюксел. „Той се върна в Нидерландия и установи, че тя вече не е страната, която е оставил след себе си. Ако се върне на арената на европейските срещи на върха, ще открие, че и Брюксел се е променил.“
