Бързо хранене без гурме претенции
Луи-Констан Уери, първият камериер на Наполеон Бонапарт, споделя в своите мемоари за личния живот на императора, че той е предпочитал да вечеря сам, бързо и дори без покривка за маса. Рядко едно от храненията му е продължавало повече от десет минути, като се е хранел едва две пъти на ден: закуска в 9:30 сутринта и „обяд“ в 18:00 часа. Храната му е била почти винаги една и съща – малко месо, пармска шунка, печено агнешко и пилешко със сос, който е обожавал да загребва с хляб, пише в свое проучване културно-кулинарното италианско списание „Ди ке чибо 6“.
Въпреки че е бил изключително взискателен към качеството на храната, Наполеон на практика изобщо не е бил гурме. Бързането и невниманието по време на ядене, съчетани с честите пропускания на хранения, са му причинявали остри храносмилателни проблеми и гастрит. Обикновено е ял с ръце и е имал изявена слабост към картофени, бобени и лучени супи. Неговите лични готвачи често са били недоволни от оскъдното си заплащане.
Легендата за прочутото „пиле Маренго“
По време на подготовката на Моденския конгрес през 1797 г. на Наполеон е предложен разкошен банкет с четиридесет и две ястия, на което той отвръща, че обядът е загуба на време. Принуден да присъства против волята си, той яде много малко и без апетит, като през цялото време продължава да говори и да задава въпроси.
Истинската кулинарна легенда обаче се ражда по време на втората италианска кампания на 14 юни 1800 г., край Алесандрия.
След като австрийците завземат френските провизии, личният готвач на Наполеон, Франсоа Дюнан, изпраща помощниците си да търсят храна в околните селски къщи. Те се връщат само с малко пиле, яйца, зехтин, чесън, домати и раци, от които Дюнан сътворява рецепта, останала в историята като „пиле Маренго“. Наполеон оценява ястието толкова високо след неочакваната победа на бойното поле, че то се превръща в негов постоянен кулинарен спътник след всеки военен триумф.
Любимото бургундско вино
Според историците Наполеон не е бил истински ценител на алкохола, пиел е малко и предимно един вид вино, което почти винаги е разреждал с вода. Неговият безспорен фаворит е бил Шамбертен – елегантно бургундско вино на базата на Пино Ноар, което императорът е смятал за изключително здравословно. Бутилките от това благородно вино са били съществена част от личните му провизии и са го съпътствали неотлъчно дори по време на тежките военни кампании.
Въпреки скромните си питейни навици, императорът никога не е подценявал стратегическата и икономическата стойност на виното, а като колекционер е бил ненадминат.
В замъка Малмезон той е съхранявал внушителна селекция от близо тринадесет хиляди бутилки, включваща елитни етикети от Бордо, Шампан и Лангедок-Русийон, както и изтънчени иберийски и италиански вина.
Освен това Наполеон искрено се е наслаждавал на кафето, изпивайки по една голяма чаша след всяко основно хранене.
Често е консумирал чай или ечемичена вода през деня.
Революцията в консервирането на храната
Императорът отлично е съзнавал колко е важно да се предпази храната от разваляне по време на изтощителни военни походи, поради което неговият новаторски дух оставя трайна следа и в кулинарията.
Като първи консул той обявява публичен конкурс с щедра награда от 12 000 франка за създаването на най-добрия метод за консервиране на храни, приложим за нуждите на армията.
Наградата е спечелена от изобретателя и сладкар Никола Апер, който разработва уникален метод за стерилизация чрез съхранение в херметически затворени съдове.
Процесът първоначално е бил предназначен за течни продукти като супи и конфитюри, но скоро приложението му се разширява върху разнообразни храни, поставяни в стъклени буркани, запечатвани с корк и заварявани.
Публикуваният през 1810 г. труд на Апер за запазването на животински и зеленчукови вещества завинаги променя света на кулинарията.
Тази тиха революция не само гарантира изхранването на армията, но и поставя основите на едно напълно ново ниво на колективно благополучие в обществото.
