Френският президент Еманюел Макрон заминава на официално посещение във Вашингтон в началото на декември. Американски анализатори се надяват това да има положителен ефект върху отношенията между Франция и САЩ, но и между ЕС и САЩ. Повод за този оптимизъм дава проведеният скоро телефонен разговор между американския президент Джо Байдън и германския канцлер Олаф Шолц, който беше изпъстрен с трансатлантическите символи.
Шолц и Байдън обсъдиха неотдавнашното широко критикувано посещение на германския лидер в Китай и изразиха споделен ангажимент за поддържане на международния ред, основан на правила. И двамата повдигнаха темите за Тайван, правата на човека и Украйна пред Си Дзинпин, пише Блумбърг.
Дипломатическите любезности не могат да скрият пропастта между виждането на САЩ за Китай като техен главен конкурент и интересите на Берлин да поддържа топ търговски отношения. Това е една от няколкото пукнатини, проникващи в отношенията между САЩ и ЕС, които се опитват да загърбят ерата на Тръмп. Според анализатори има дори риск от сблъсък по въпроса.
Европа услужливо вече не се възприема от Белия дом като „враг“, който се възползва от американската сигурност, печелещ от огромен износ и поверяващ на Русия енергийните доставки. САЩ и ЕС са двама съюзници на една и съща геополитическа страна по отношение на инвазията в Украйна, а Германия вече е готова да харчи за отбрана и по-малко за руски газ.
В същото време САЩ смятат, че ЕС не прави достатъчно. Не изпраща достатъчно военна или финансова подкрепа на Киев и не е достатъчно твърд в противодействието на Китай. Как ЕС възприема Пекин – като партньор, конкурент или съперник, е твърде мътно за Вашингтон.
Има възможност за Макрон, който самият е в спор с Шолц по няколко въпроса, да се възползва спешно от възможността за по-добри трансатлантически връзки, когато се срещне с Байдън на 1 декември, пише Блумбърг.
Макрон може да покаже на САЩ защо Франция и Европа трябва да бъдат култивирани като партньори, вместо да се отхвърлят като неуместни. Френският лидер обаче вече има опит с унизителния епизод с AUKUS, в който австралийската сделка за закупуване на френски подводници беше прекратена в полза на съюз с Обединеното кралство и САЩ.
Освен да обещае повече подкрепа за Киев, Франция трябва да търси повече общ език с Байдън по отношение на Индийско-тихоокенския регион и Китай. Франция е единствената сила в ЕС с присъствие в региона с около 7000 военни и 1,5 милиона граждани. Нейната стратегия вече се стреми да допълва тази на САЩ, дори когато се представя като „балансираща сила“. През септември Макрон каза, че Франция иска да противодейства на риска от регионална „хегемония“ чрез сътрудничество с Индия и Австралия.
Дори позицията на Франция да не е напълно съгласувана със САЩ, Макрон може да заложи на такава, която е по-близка до Вашингтон от тази на Берлин.
Китай е търговски партньор номер 5 на Франция, но е партньор номер 2 на Германия.
Когато Макрон се срещна със Си Дзинпин по време на срещата на Г-20, неговата позиция наподобяваше повече тази на на Байдън, отколкото на Шолц.
Макрон също трябва да настоява за повече подкрепа от САЩ за европейската икономика, отбелязват от Блумбърг. Ако Вашингтон наистина иска да разпространи концепцията си „подкрепата за приятели“ сред съюзниците и партньорите от НАТО, той трябва да намери компромис и по икономически въпроси.
