Китайската икономика продължава да бъде обект на интензивни дебати и анализи. Западните медии и анализатори отдавна очакват, че недомократичните процеси в тази страна рано или късно ще спрат икономическия растеж. Това обаче не се случва и е трудно за обяснение след редица репресии и атаки дори към успешни компании, банкери, инвеститори, иновации и технологични гиганти.
От 2001 г. икономиката на Китай е нараснала от 1,3 трилиона долара до 18,3 трилиона долара – изпреварвайки първо Франция и Обединеното кралство, след това Германия и накрая Япония, за да претендира за номер две в световната икономическа класация. Износът процъфтява, геополитическата тежест се е увеличила и не Пекин, а Вашингтон, окръг Колумбия, е изправен пред гневната тълпа, която иска обяснение за загубените работни места заради търговията.
Защо Китай продължава да се развива, а балонът не се пука?
Интересна статия публикува главният икономист на Блумбърг Том Орлик “Защо балонът Китай все още не се е спукал?”. Той влиза в дебат със свои стари прогнози от 2020 г. и с визията на Гордън Чанг, който смята през 2001 г., че публикува пророческата книга за Китай “Предстоящият колапс на Китай”. Чанг, американски адвокат, смята, че комбинацията от авторитарна политическа система, скърцащи държавни промишлени фирми, интензивна глобална конкуренция и влизането на Китай в Световната търговска организация ще нанесе смъртоносен удар на икономиката.
Спукването на балон е внезапен, екстремен и неконтролиран шок. Помислете за кризата с високорисковите ипотечни кредити в САЩ през 2008 г., азиатската финансова криза от 1997 г. или спукването на балона на недвижимите имоти в Япония през 1992 г. Това бяха моменти, когато – в различни комбинации – политиците губеха контрол, финансовите пазари се сриваха, БВП се срина, а безработицата скочи. Това не се случва в Китай, пише в своя анализ Орлик.
Въпреки предсказанията за неизбежен колапс, китайската икономика демонстрира забележителна устойчивост и способност за адаптация, което е направо необяснимо за западния човек.
Защо “китайският балон” все още не се е спукал и как промени сигнализират за еволюция, а не за предстоящ крах, според Том Орлик и анализа му?
Управляема дефлация вместо внезапен срив
За разлика от драматичните финансови кризи в САЩ през 2008 г. или в Азия през 1997 г., Китай преживява по-скоро контролирано забавяне, отколкото внезапен колапс, смята Орлик. Това е особено видимо в сектора на недвижимите имоти:
- Китайските власти предприеха превантивни мерки преди възникването на криза
- Банковата система остава стабилна въпреки нарастващите лоши кредити
- Икономиката не изпадна в рецесия, а ефектът върху световната икономика е ограничен
Тази “управляема дефлация” позволява на Китай да коригира дисбалансите в икономиката си, без да предизвиква катастрофални сътресения.
“Краткосрочната болка носи обещание за дългосрочна печалба”, вярват в Китай.
“Заемането на все по-големи суми пари за изграждане на все по-празни апартаменти никога не е било стратегия за развитие, която може да се поддържа много дълго. Като правят по-малко изгодно — или дори неизгодно — да се спекулира с недвижими имоти, политиците в Китай отблъскват инвеститорите от изграждането на градове-призраци към по-продуктивна заетост.”
“Растеж утре” – дългосрочна визия за развитие
Действията на китайското правителство, макар и болезнени (а за западните демокрации – това са репресии) в краткосрочен план, са насочени към осигуряване на устойчив растеж в бъдеще:
1. Ограничаване на технологичните монополи: Китай предприе атаки срещу технологичните гиганти като Alibaba и Tencent. Орлик вижда, че това всъщност явно е било като стимул за конкуренцията и иновациите в дългосрочен план.
2. Репресии във финансовия сектор: Ограничаването на заплатите на банкерите и засиленият контрол целят пренасочване на талантите към по-продуктивни сектори на икономиката.
Заплащането на банкерите е ограничено до 400 000 долара годишно. Бонусите са върнати обратно. Централната комисия за проверка на дисциплината – антикорупционните следователи в Китай – се прицели в някои от най-големите имена на пазара.
3. Преструктуриране на икономиката: Намаляване на зависимостта от недвижимите имоти и насърчаване на високотехнологичните индустрии.
Признаци за успех
Въпреки краткосрочните предизвикателства, противоречивата стратегия на Пекин явно започва да дава резултати, смята Орлик:
- Китайските електрически превозни средства се продават успешно в глобален мащаб
- DeepSeek поставя Китай в конкурентна позиция със САЩ в областта на изкуствения интелект
- Делът на високотехнологичните сектори в БВП нараства за сметка на недвижимите имоти
Заключение
Китайската икономика несъмнено преживява значителни промени и предизвикателства, но тези промени изглеждат по-скоро като част от контролиран процес на преструктуриране, отколкото като предвестници на неизбежен колапс, смята анализаторът от Блумбърг. Вероятно Китай притежава способност да управлява тези трансформации, а това може би е ключово за бъдещето му като глобална икономическа сила, прогнозира Том Орлик.