Историята често показва, че кризите са катализатор за фундаментални промени. Днес Европейският съюз е изправен пред подобен решаващ момент, провокиран от действията на Доналд Тръмп и агресивната политика на Русия. Тези фактори стимулират ЕС да предприеме безпрецедентни стъпки към по-голяма интеграция, включително чрез емитирането на общоевропейски облигации за финансиране на сигурността и отбраната. Подобна стъпка може да се окаже „Хамилтънов момент“ за Европа – аналогия с историческото решение на Александър Хамилтън в САЩ през 1790 г. за федерализиране на държавните дългове и създаване на национална банка, което поставя основите на стабилна федерална държава, пише в свой анализ Политико.
Исрически паралели: банки и федерализъм
Икономическият историк Харолд Джеймс подчертава историческата връзка между войната и финансовите иновации:
„Банката на Англия бе създадена единствено с цел водене на война срещу Франция. Това е институция, родена от войната.“
През 1694 г. Англия преживява подобен повратен момент с основаването на Английската банка (Bank of England). Тогава страната е затънала в дългове след войни, а правителството отчаяно търси средства. Въпреки първоначалната съпротива и съмненията в стабилността на управлението на крал Уилям III, банката успява да събере необходимия капитал и да стабилизира финансите, което полага основите за модерната финансова система на Великобритания.
Франция също преминава през сходен процес през XIX век с основаването на Banque de France (1800 г.), която централизира финансовата система след революционните години и осигурява стабилност за последващото икономическо развитие.
В САЩ през 1790 г. Александър Хамилтън убеждава Конгреса да поеме дълговете на отделните щати, натрупани по време на Войната за независимост, и да ги консолидира в общ федерален дълг. Това решение води до създаването на Първата банка на САЩ (1791 г.) – важна стъпка към изграждане на силна федерална власт и единна национална икономика.
Днес Европа изглежда се връща към тази логика от XVIII-XIX век: държавите не непременно трябва да имат своя собствена валута, но задължително се нуждаят от армия и способност да се защитават колективно.
Германия променя курса: повратен момент за Европа
Германия преживява историческа трансформация в отношението си към дълга и отбраната. Традиционно предпазлива във фискално отношение, страната е принудена да преосмисли политиката си поради заплахите за сигурността от руската агресия в Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц наскоро заяви:
„Предвид заплахите за свободата и мира на нашия континент, принципът ‘каквото е необходимо’ вече трябва да важи и за нашата отбрана.“
Тези думи напомнят известното изказване на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги по време на кризата в еврозоната.
Германия, традиционно фискално консервативна страна, сега смекчава конституционните си ограничения върху държавния дълг („дълговата спирачка“), като планира безпрецедентни инвестиции във въоръжените сили. Това е фундаментална промяна в германската политика, която според анализатора Флориан Шустер-Джонсън от берлинския мозъчен тръст Dezernat Zukunft ще има „много сериозни последици за европейската политика“.
Промяната в германската позиция означава не само повече разходи за националната отбрана, но и ново разбиране за общоевропейско финансиране. Берлин вече не се противопоставя категорично на предложенията на Европейската комисия за общоевропейски дълг – стига той да бъде отпускан под формата на кредити, а не безвъзмездни помощи.
Новият “Хамилтънов момент” на ЕС?
Според Гунтрам Волф от мозъчния тръст Bruegel, ако ЕС действително предприеме по-дълбока военна интеграция с общо финансиране чрез общоевропейски облигации, това би било истински „мега Хамилтънов момент“. Подобен ход би трансформирал ЕС от хлабава конфедерация в много по-централизиран съюз.
Флориан Шустер-Джонсън от берлинския мозъчен тръст Dezernat Zukunft подчертава значението на промяната в Германия:
„Това, което се случи в Германия, е огромна промяна. И тази промяна ще има много сериозни последици за европейската политика.“
Необратими промени?
Днешните решения в Германия могат да доведат до необратими промени в ЕС – дори ако мирът се завърне. Белгийският икономист Пол де Гроу казва:
„Изведнъж страна, която винаги е настоявала за балансиран бюджет и избягване на дългове дори при инвестиции, променя позицията си на 180 градуса. Ще промениш мнението си, когато някой насочи оръжие срещу главата ти.“
Историята ясно показва как общият дълг и създаването на централни банки са били ключови фактори за изграждането на стабилни федерални структури в миналото. Днес Европа отново е изправена пред подобен исторически избор. Натискът от страна на Тръмп и Русия може неволно да се окаже катализаторът, който ще доведе до истински европейски „Хамилтънов момент“, полагайки основите за по-дълбок федерализъм и единство в рамките на ЕС.
