Докато европейските държави се справят с икономическите последици от войната в Украйна, Вашингтон ги предупреждава да се подготвят за икономическата катастрофа, която може да възникне в резултат на война за Тайван. Съобщава се, че американските дипломати казват на трансатлантическите си колеги, че световната икономика ще претърпи удар от 2,5 трилиона долара годишно от китайска блокада на острова, а пълното нахлуване би причинило истинска търговска касапница, пише в свой анализ за Блумбърг американският историк и експерт по външна политика Хал Брандс, който в продължение на дни обикаля из различни държави – евентуални партньори на САЩ, ако Китай нахлуе в Тайван. Вече посети Япония, Австралия и Индия. Последното посещение е в Обединеното кралство.
Това са тактики за сплашване с цел: САЩ възнамеряват да привлекат европейските си съюзници за възпиране на бъдещо китайско нападение.
В Лондон вече стана ясно, че европейските съюзници на САЩ ще имат голям дял в тайванския конфликт. Но никой не е разбрал как точно страните от единия край на Евразия биха помогнали за възпиране – или победа – на война в другия.
Естествено е Вашингтон да търси подкрепа в Европа. НАТО е най-сериозният блок от съюзници, а Европейският съюз е третата по големина икономика в света. Географията, разбира се, е проблем.
„Да умреш за Тайван?“, пише френската журналистка Силви Кауфман. „Европейците не са подписали за това“.
Въпреки това нараства осъзнаването, че Европа не може да пренебрегне конфликта в Тайванския пролив.
Инвазията на Русия в Украйна показа, че агресията дори в отделен регион може да застраши сигурността и просперитета на по-широкия глобален ред. Нарастващият военен капацитет на Китай, икономическото хищничество и настойчивото поведение породиха опасения, че Китай търси фундаментални промени в международната система, в която Европа процъфтява.
Не на последно място, ако НАТО е съюз на демокрации, той не може лесно да гледа настрани, докато друга демокрация е завладяна. Ако не желае да помогне на Америка да се справи с най-фундаменталното си предизвикателство пред сигурността, тогава може би САЩ ще инвестират по-малко в Европа в бъдеще.
Най-способните членове на алианса извън САЩ – включително Великобритания, Франция, Канада, Нидерландия и Германия – засилват дейността си по Тихоокеанския регион. Като част от своята концепция за „глобална Великобритания“ след Брекзит, Обединеното кралство разположи ударна група от самолетоносачи и задълбочи отбранителните връзки с Япония и други регионални партньори. Лондон също се стреми да стане по-значим за сигурността на региона чрез партньорството си AUKUS със САЩ и Австралия.
САЩ и Обединеното кралство сега са ангажирани в зараждащо се планиране за действие при извънредни ситуации при военна криза в Тайван. Американски служители потвърждават, че САЩ и ЕС са започнали дискусии за бъдещ икономически отговор.
„Срещу китайския флот ние ще победим, ако се бием заедно, в коалиция“, заяви командващият на френския флот през август.
Това не означава, че има яснота какво могат да направят европейците по време на криза. Позицията на Германия по отношение на Китай е пълна мъгла. Дали Берлин се стреми да задълбочи или ограничи търговските си отношения с Пекин, зависи от това кой министър говори от името на правителството.
Войната в Украйна засили чувствителността на Европа към агресията в Западния Пасифик, но също така ограничи способността им да реагират. Дори с предстоящите увеличения на разходите за отбрана, силите на много страни ще са необходими по-близо до дома.
Логистичните ограничения на разполагането на европейските военни по време на война също са плашещи. Както отбелязват анализатори на отбраната като Франц-Стефан Гади и Бруно Тертраис, страните от НАТО имат способности – като самолетоносачи и усъвършенствани щурмови самолети – подходящи за битка в Западния Тихи океан. Но проблемът е как да ги доставят бързо в региона при криза, къде да намерят бази, как да ги зареждат с гориво.
По този начин Вашингтон може да се надява, че ключовият европейски принос ще бъде икономически – участие в контрола върху износа, търговски и финансови санкции и забрани за инвестиции, които да разрушат просперитета на Китай, ако завземе Тайван. За да помогне този подход за възпиране на конфликт обаче, той трябва да бъде добре разработен предварително – което може да бъде предизвикателство като се има предвид, че много държави ще знаят колко далеч са готови да стигнат, ако започне инвазия.
На военния фронт Европа може да помогне чрез предоставяне на специфични способности и запушване на дупки в други региони. Обединеното кралство, Франция, Германия и Нидерландия биха могли да помогнат в кибервойната, като помогнат на Тайван да защити своите системи и да идентифицира слабостите в китайските. Те биха могли да допринесат със сателити за разузнаване и други разузнавателни средства за усилията на коалицията, попълване на американските запаси от боеприпаси и може би с възможности за нанасяне на удари на далечни разстояния, като например крилати ракети от морето.
Великобритания и други страни биха могли да изпратят оръжие на Тайван, както направиха за Украйна, въпреки че това ще изисква усилия от САЩ за пробиване на военноморския кордон, който Пекин може да издигне. В един особено мрачен сценарий, при който войната в Тайван продължава дълго и изтощението е сериозно, европейските щурмови самолети вероятно биха могли да изпълняват мисии от американски бази в Западния Пасифик, за да компенсират американските загуби.
Разбира се, тези стъпки биха били по-осъществими, ако Европа и околните региони бяха спокойни, което в момента не е така. Така че, ако конфликтът в Тайван избухне на фона на заплахи от западащата, но опасна Русия и бързо ядрено развиващия се Иран, основната военна помощ на съюзниците може да включва поемане на по-голяма отговорност за сигурността в Европа и Персийския залив, докато САЩ насочват сили към Тихия океан.
Дори това обаче е по-скоро стремеж, отколкото план, тъй като членовете на трансатлантическата общност тепърва започват да говорят помежду си за това какво биха направили – и какво биха поискали един от друг – при конфликт.
Нито една от тези мерки няма да бъде лесна. И все пак посланието, което американските дипломати носят в Европа, е правилното:
“Цената на неуспеха да се възпре война в Тайван е прекомерно голяма – може да се наложи да я водите наистина.”