Белият дом влезе в режим на контрол на щетите след като генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете, предположи, че няма военно решение на конфликта Русия-Украйна и е необходима дипломация, за да се прекрати. Официалната позиция на САЩ е, че самата Украйна трябва да определи условията на мира и да реши кога, ако изобщо, е готова за преговори. И все пак след инцидента във вторник с двете ракети, паднали на полска територия след масивен руски удар срещу украински електроцентрали, трябва да стане ясна позицията на Мили, пише в Блумбърг руският журналист Леонид Бершидски.
Опасността от случайна ескалация или Трета световна война с ядрен обмен е постоянна, докато в Украйна продължават широкомащабни военни действия. Дори ако снарядите, ударили Полша, са били изстреляни от украинската противоракетна отбрана и Полша и нейните съюзници от НАТО третират удара като инцидент, няма гаранция, че следващата тревога няма да доведе до необходимостта НАТО да се намеси напълно. Тази заплаха надделява – поне от гледна точка на САЩ. Останалите последствия от войната, като притока на бежанци към Европейския съюз, изчерпването на европейските запаси от оръжия и боеприпаси или покачването на цените на енергията също са от значение. В много отношения САЩ дори печелят от конфликта, тъй като тяхната отбранителна индустрия получава повече поръчки, износът им на енергия става незаменим и статутът им на стълб на сигурността на западния свят се консолидира – но само докато не се окаже в спирала на ескалация.
Това налага да се погледне отвъд строго моралната позиция, която изисква на Украйна да бъде позволено да определя собственото си бъдеще и да й се помогне да остане независима и непокътната. Въпреки че Русия претърпя поредица от унизителни поражения и дори ако някои украински оптимисти, като пенсионирания американски генерал Бен Ходжис, са прави, че украинците ще бъдат в добра позиция до януари, за да започнат да си връщат Крим, Украйна все още е далеч от целта си за възстановяване на всички територии, които са й принадлежали преди 2014 г. Невъзможно е да се предвиди какво може да се случи, докато преследва тази цел до 2023 г., а може би след това. Ето защо Мили призова страните да постигнат „взаимно признание“, че краят на войната – което означава достатъчно бърз край – „може би не е постижимо с военни средства“.
Следователно е важно да се обмислят начините, по които войната може – или не може – да бъде прекратена в близко бъдеще. Ето възможните сценарии.
1. Бърза украинска военна победа
Възможно е, макар и малко вероятно.
Руското предаване на Херсон на юг позволява на украинците да преместят закалени в битките войски другаде, да атакуват Мелитопол и след това Мариупол, да прекъснат „сухопътния мост“ на Русия към Крим и да справят с деморализираните руски части на изток и в самия Крим.
Украинците обаче няма да продължат да превземат Москва – те нямат военната мощ да нахлуят в огромната руска територия и вероятно няма да получат помощ от Запада, за да продължат нахлуването.
Това означава, че конфликтът няма да бъде разрешен.
След като Иран отвърна на Ирак на Саддам Хюсеин в първата си завоевателна война, смъртоносният конфликт се възобнови няколко пъти, тъй като Саддам нямаше да се откаже. Мирът дойде едва осем години по-късно.
Сам по себе си успехът на Украйна да си върне завоюваната от Русия територия не е трайно решение, докато империалистическите амбиции на Русия продължават.
Дори победата на Украйна да бъде подпечатана с някакво мирно споразумение, Русия няма да го спази – точно както нито една от страните не спази споразуменията от Минск от 2014 и 2015 г.
2. Краят на режима на Путин
Публично изразената позиция на украинския президент Володимир Зеленски е, че той ще преговаря само с наследника на Путин. Това е дългосрочен залог, но не е напълно безпочвен. Неотдавнашната масова мобилизация подкопа популярността на Путин, а военните поражения накараха дори най-провоенните руснаци – ултранационалистите – да го обвинят за униженията.
„Абсолютната власт има обратна страна“, пише философът Александър Дугин в публикация в блог. „Пълна власт при успех, но също и пълна отговорност за провал.“
Но, от една страна, Путин все още не е толкова слаб, че ползите от опитите за свалянето му да надвишават рисковете. Той все още контролира мощната репресивна машина, която е изградил, и както военните, така и различни „свободни професии“, ангажирани във войната на страната на Русия, му се подчиняват.
Но дори ако Путин някога стане достатъчно слаб, вероятно след повече поражения, някакъв вид демократична революция е по-малко вероятна.
Нито една група руснаци, останала в страната, и със сигурност никоя емигрантска организация няма волята, решителността и широката подкрепа, необходими за успешно въстание или дори способността да извърши преврат.
Така че дори ако Путин падне – или умре от естествена смърт – конфликтът, много вероятно, няма да приключи.
3. Задкулисна сделка
Въпреки всички приказки за дипломатически усилия, въпреки всички слухове и спекулации, че Русия е готова да преговаря за мир, ако й бъде позволено да задържи минимални териториални придобивки (вижте „предложението“ на Илън Мъск в Туитър), въпреки всички таени страхове от руските националисти, че Кремъл ще сключи сделка зад гърба им — това е най-малко вероятният от всички сценарии.
Сделка, при която Русия изобщо запазва някаква украинска територия, е политическа невъзможност за всяко украинско правителство.
Дори западната подкрепа да изчезне напълно, Зеленски ще бъде принуден да се бори, защото това е, на което настояват мнозинството украинци.
Зеленски се бореше, преди голяма част от помощта от Запада да беше пристигнала.
И дори ако Зеленски или някой негов наследник отслабне и сключи сделка, тя няма да издържи дълго.
Финландците, победени от Съветите в Зимната война от 1939-1940 г., се завръщат с нацистката нахлуваща сила през 1941 г., завладяват загубената територия и спират само на около 20 мили от центъра на Ленинград.
4. Руска военна победа
Дори и да е нелогично, това всъщност би сложило край на конфликта.
Това би означавало или включването на цялата източна и южна Украйна в Русия или установяването на марионетно правителство в Киев – с други думи, подчиняването или изчезването на Украйна като независим актьор.
Разбира се, западният санкционен натиск върху Русия ще продължи и Русия ще има украински партизански действия, с които да се бори, но Съветският съюз преди това успя да го потисне и да направи Украйна, дори западната й част, относително послушна.
Предвид събитията от последните няколко месеца обаче този сценарий е много малко вероятен, а в краткосрочен план просто невъзможен.
Руската армия не разполага с необходимото, за да победи украинците на бойното поле – поне не сега. Тя е загубиля инициативата и никога не е имало необходимата мотивация. Нуждае се от превъоръжаване, повторно окомплектоване и преквалификация, все изключително трудни задачи по време на продължаващ конфликт.
Шансът за шок и страхопочитание беше пропилян през февруари и началото на март, реалността настъпи и след десетилетия на корупция и гниене на системата, това не е красива реалност за руската армия.
5. Стратегическо поражение на Русия от Запада
Някои западни политически експерти се застъпиха за това, без да казват какво ще изисква. Не е разумно да го казваме на глас, но стратегическо поражение би означавало окупация, депутинизация и денацификация на Русия – съдбата на Германия и Япония след Втората световна война.
Може да се постигне само ако НАТО бъде въвлечен в конвенционален конфликт и решително победи руската армия, докато ядрените оръжия някак си останат неизползвани.
Не е невъзможно въпреки ядрените заплахи на Путин, предназначени да избегнат този специфичен сценарий. Руското ръководство не е непременно достатъчно лудо, за да остави света да потъне в пламъци, за да предотврати решително поражение.
Но нито един западен политически лидер, със сигурност не Джо Байдън, не изглежда да има апетита за изключителни рискове, необходими за включване на НАТО и нахлуване в Русия.
Наистина изглежда има желание за прекратяване на войната с всякакви други средства, само за да се избегне необходимостта да се вземе това решение.
С изключение на божествена намеса, изглежда няма реалистичен начин конфликтът да бъде прекратен скоро. А това означава, че ще се проточи, докато божествената намеса вече не е единственото решение. Докато се проточва, повече инциденти като полския ще заплашват да преобърнат всички военни игри. А украинците и руснаците ще продължат да умират с хиляди.
