Завръща ли се Доналд Тръмп?
Напредват ли десните популисти към Европейския парламент?
Ще остане ли Путин на власт?
Половината от световното население ще се насочи към урните през 2024 г. и това може да има големи последици, пише в свой анализ холандската медия AD.
1. САЩ: Повторение Байдън срещу Тръмп?
На 5 ноември милиони американци ще изберат 60-ия президент на Съединените щати. Джо Байдън (81) се кандидатира за преизбиране при демократите и ако спечели, ще остане на власт до 86-годишна възраст. Тази старост е, може би повече от самия Тръмп, най-големият му враг. Проучванията показват, че почти три четвърти от американците смятат, че Байдън е твърде стар за президентския пост.
И все пак изглежда, че демократите ще му позволят да се състезава за втори път. Той е действащ президент и следователно може да разчита на малка съпротива от партията си. Никой не може да се мери с неговия политически опит. Големият въпрос е дали Байдън може да спечели отново срещу основния си опонент от републиканците: Доналд Тръмп (78). Този бивш президент също е в напреднала възраст, но американците изглежда са по-малко загрижени за това. Въпреки факта, че над него висят няколко криминални дела, изглежда е предпочитаният кандидат сред републиканците. Най-големият му конкурент е съпартийката му Ники Хейли.
Ако популистът Тръмп спечели изборите, това ще има големи последици в световен мащаб. Той иска, наред с други неща, да спре финансирането за Украйна, да харчи по-малко пари за НАТО, да затвори границата за мигранти и да отмени мерките срещу изменението на климата.
2. ЕС: Тест за популисти
През юни повече от 400 милиона избиратели от 27 държави от Европейския съюз ще изберат 720 членове на Европейския парламент (ЕП), които да решават въпроси, вариращи от таксите за роуминг на мобилните телефони до поверителността на онлайн данните.
Вотът през юни е тест дали расте подкрепата за десните популисти, които победиха в Унгария, Словакия, Италия и Нидерландия. Десните националисти и популисти сега заемат 23 процента от местата в ЕП, докато проевропейските партии са мнозинство с две трети от местата.
Темата за миграцията ще излезе на преден план на изборите тази пролет. ЕС ще получи повече от 1 милион молби за убежище тази година, най-високият брой от 2015-2016 г. Много европейски политици и избиратели виждат този наплив като заплаха и затова се очаква парламентът да се измести надясно. Според критиците съществува реална опасност десните популистки политици да предприемат мерки, които ограничават правата на малцинствата или демократичните институции, като независими съдилища или свободната преса.
3. Русия: Путин иска да продължи
Владимир Путин (71) е лидер на Русия от 23 години. През 2020 г. той промени конституцията, така че да може да остане на власт до 2036 г., което потенциално ще му даде възможност да управлява по-дълго от Йосиф Сталин. В петък Путин обяви, че ще участва отново в президентските избори в средата на март. Той така или иначе печели, тъй като почти цялата опозиция в Русия е потисната.
Най-големият му съперник би бил Алексей Навални, но той е затворен в наказателна колония. На практика демокрация няма. Друг потенциален претендент, ветеранът от войната и блогърът националист Игор Гиркин, обяви намерението си да се кандидатира, но той също е затворен за неопределено време. Руското правителство все повече определя НПО, новинарските медии, опозиционните фигури и LGBTQ общността като опасни за държавата. За украинците също е лоша новина, че Путин продължава. Президентът настрои всичко в страната си във военна икономика и няма намерение да изтегля войските си от Украйна. Ако Тръмп спечели изборите в САЩ, има голям шанс анексираните от Москва украински области да останат в руски ръце, а армията може да напредне още повече.
4. Индия: Силовата игра на Моди
Близо милиард индийци са призовани да гласуват през април. Най-населената страна в света (1,4 милиарда жители) ще отиде до урните и гласоподавателите ще определят дали премиерът Нарендра Моди и неговата националистическа партия ще получат трети мандат.
Близо една пета от населението на света сега живее в Индия. Поради това страната често е наричана най-голямата демокрация в света – твърдение, което индийското правителство също обича да прави. Но има какво да се каже по въпроса. Откакто Моди дойде на власт през 2014 г., страната се плъзна още повече в зоната на здрача между демокрацията и автокрацията. Това е свързано главно с фанатичния хиндуистки национализъм на Моди.
Политическата кариера на Моди и успехът му се основават на подкрепата на повече от 1 милиард индуси, живеещи в Индия. Мюсюлманското малцинство в Индия преживява трудни времена. Моди и неговата партия изглежда работят за нови закони, за да създадат държава, в която само индусите се считат за граждани първа класа, а останалите са на второ място.
Въпреки автократичните си тенденции Моди е големият фаворит на изборите. Той се смята за човекът, който позиционира страната си на по-видна позиция на световната сцена. Индия също расте икономически и научно и се опитва да настигне Китай. Следователно хладните отношения между двете страни (и двете имат ядрени оръжия) могат да бъдат подложени на допълнителен натиск.
5. Великобритания: Лейбъристите на власт?
Точната дата все още не е определена, но британците ще гласуват през 2024 г., за да изберат нов парламент. Консерваторите (торите) са на власт в Обединеното кралство от 2008 г. През тези петнадесет години състоянието на страната се влоши на няколко фронта. Помислете за отслабването на икономиката (Брекзит), здравеопазването (ерозия на NHS) и образованието. Това е хаос в публичния сектор. Често отнема седмици, преди да можете да отидете на лекар, и месеци, преди да получите паспорт. Стачките на медицинския персонал разкриват проблемите в скърцащата здравна система, която трябва да осигури безплатно здравеопазване за всеки, „независимо от дохода или произхода“.
Според консервативния премиер Риши Сунак най-лошото вече е зад гърба и Обединеното кралство се връща в правилния път след Брекзит и ковид. И все пак на много британци им е писнало от тези 15 години политика на торите. Всички предполагат, че опозиционната Лейбъристка партия, водена от Кийр Стармър, ще спечели с голяма разлика.
Стармър казва, че ако неговата партия дойде на власт, той ще натисне спирачките за държавните разходи.
„Основно ще трябва да направим различни политически избори и да гарантираме икономическа стабилност.“
Въпросът е какво означава това. И касае ли финансовата подкрепа за Украйна.
